Йодният дефицит често се разглежда като проблем от миналото, но се оказва, че това не е напълно вярно. През 20-ти век йодирането на солта се превръща в една от най-ефективните интервенции в общественото здравеопазване за предотвратяване на състояния, причинени от липсата на този минерал, включително гуша (уголемяване на щитовидната жлеза) и предотвратими увреждания на неврологичното развитие.
Световната здравна организация (СЗО) все още разглежда йодираната сол като безопасна и ефективна стратегия, докато УНИЦЕФ отбелязва, че това е най-широко използваният начин за подобряване на приема на йод в световен мащаб.
Успехът на тази проста мярка обаче означава, че йодът почти е изчезнал от обществения дебат. И днес в няколко страни отново се откриват признаци на недостатъчен прием в определени групи, особено при бременни или кърмещи жени и хора на рестриктивни или лошо планирани диети.
Това, на което сме свидетели, не е драматично завръщане на най-тежките симптоми навсякъде, а по-скоро тих риск от дефицит в контексти, където бдителността е намаляла.
Ролята на йода в тялото
Йодът е основен микронутриент за синтеза на тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), хормони, които регулират метаболизма, растежа и много физиологични процеси. Адекватният прием по време на бременност и ранно детство е особено важен за нормалното развитие на централната нервна система и за ранните етапи на съзряване на мозъка.
Освен това, нуждите на организма се увеличават по време на бременност и кърмене поради повишеното производство на тиреоидни хормони от майката, по-голямата бъбречна екскреция на йод и пренасянето на този минерал към плода и кърмачето.
Защо дефицитът отново се увеличава
Проблемът не е, че хората са спрели да консумират сол, а по-скоро, че видът сол, която консумират, се е променил, както и източниците на натрий в диетата им. През последните години йодираната сол е заменена в много домакинства с „гурме“ или „натурални“ соли. Те включват морска сол, розова хималайска сол, сол на люспи и кошерна сол, които често се възприемат като по-изтънчени или по-здравословни, въпреки че не винаги са йодирани.
В известен смисъл йодираната сол има проблем с имиджа си. В сравнение с кулинарния престиж на модерните си конкуренти, тя е започнала да се възприема като нещо обикновено и дори остаряло.
Днес голяма част от приема ни на сол идва и от преработени и ултрапреработени храни, което означава, че употребата на йодирана сол не може да бъде гарантирана. Поради тази причина Световната здравна организация призова за координация между политиките, целящи намаляване на приема на натрий, и тези, които насърчават йодираната сол.
Съставът на нашите диети също се е променил много. Йодът присъства естествено във всички морски дарове, някои млечни продукти и яйцата, въпреки че количеството му може да варира в различните региони или хранителни системи. Когато човек намали или изключи няколко от тези източници едновременно, без да консумира йодирана сол или обогатени храни, рискът от дефицит се увеличава.
Резултатът е, че един основен, евтин и ефективен микронутриент е изпаднал в неведение, точно когато определени групи отново са изложени на риск да не получават достатъчно йод.
Растителни диети
Вегетарианските и веганските диети могат да бъдат здравословни, но те трябва да вземат предвид йода. Преглед от 2023 г. в British Journal of Nutrition заключава, че хората, следващи растителна диета, особено веганите, може да не успяват да си набавят препоръчителното количество йод само от тези храни.
Това не означава, че растителното хранене по принцип е непълноценно – напротив, решението е съвсем просто. Както витамин B12 често се препоръчва на хората, които ограничават рибата и млечните продукти или ги заменят с необогатени растителни алтернативи, така трябва да се обръща внимание и на приема на йод.
Бременност и кърмене
Йодът заслужава специално внимание по време на бременност. Йодът е особено важен по време на бременност, тъй като тежкият му дефицит може да повлияе негативно върху развитието на плода и функцията на щитовидната жлеза. Затова се използват определени стойности за оценка на йодния статус, като например нивата в урината от 150–249 μg/L се приемат за достатъчни при бременни според NIH. Въпреки това при лек или умерен дефицит няма категорични доказателства, че универсалното приемане на добавки подобрява неврологичното развитие на бебето, макар някои проучвания да сочат възможни рискове при по-нисък прием. Въпреки тази несигурност, много научни организации препоръчват предпазлив подход и съветват жени, които планират бременност, са бременни или кърмят, да приемат около 150 μg йод дневно, обикновено под формата на калиев йодид, за да се покрият повишените нужди.
Защо „повече сол“ не е решението
Тук е необходимо още едно важно уточнение. Застъпничеството за йодирана сол не означава препоръчване на по-висок прием на сол. СЗО поддържа препоръката си за намаляване на приема на натрий поради връзката му с високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания. По отношение на общественото здраве решението не е „повече сол“, а по-малко – но солта, която ядем, трябва да е йодирана.
Всъщност Световна здравна организация (СЗО) подчертава, че намаляването на приема на сол и обогатяването ѝ с йод са напълно съвместими практики, стига съдържанието на йод да бъде правилно дозирано и солта, използвана от хранителната индустрия, също да бъде йодирана.
Това е важно, защото избягва две често срещани крайности – носталгичното защитаване на трапезната сол от една страна и от друга страна погрешното убеждение, че просто намаляването на натрия автоматично решава всички здравословни проблеми без никакви хранителни последици. В действителност е възможно да се постигне баланс между превенцията на сърдечно-съдови заболявания и предотвратяването на йоден дефицит.
Източник: José Miguel Soriano del Castillo, Catedrático de Nutrición y Bromatología del Departamento de Medicina Preventiva y Salud Pública, Universitat de València/ The Conversation
