Но първо, трябва да разработим материали, способни да обикалят около звезда, без да се разрушават.
Ами ако нашето съзнание би могло да живее под формата на цифров аватар дълго след като ни няма? Това е въпрос, който беше задвижен съзнанието на хората от антиутопичното телевизионно шоу Black Mirror, епизод „San Junipero“ от 2016 г.
Един учен, руският трансхуманист, Алексей Турчин, вярва, че технологичната идея на Прометей може да се осъществи с помощта на Сферата на Дайсън, мегаструктура, изградена в Космоса, която обгражда звезда и улавя силата й, обяснява доклад на Popular Mechanics.
Задвижвано от слънцето цифрово безсмъртие
Какъв точно е начинът, по който това ще работи? Мегаструктурата ще черпи от огромните запаси от енергия на звездата, за да събере достатъчно лични и исторически данни за живота на човек, за да създаде, подобно на този човек, цифрово копие. След като това копие е създадено, то ще бъде пуснато чрез симулация, подобна на Матрица, която му позволява да преживее отново целия живот на човека.
Подобно на „San Junipero“, след като животът ви свърши, вашето цифрово копието ще бъде прехвърлено в дигитален задгробен живот, където да прекарате останалата част от дните си с цифрови копия на вашите приятели, любовници и семейство.
Трансхуманиста, Алексей Турчин работи по „План С“ на проект „Пътна карта за безсмъртието“, базиран на концепцията за Dyson Sphere, заедно с колегата си изследовател Максим Черняков.
След като негов съученик умира, когато е на 11 години, Турчин „започна да мисли с научнофантастична гледна точка какво може да се направи“, каза той пред Popular Mechanics.
През 2007 г. Турчин се присъединява към Руското трансхуманистично движение, което има за цел да използва технологиите, за да позволи на хората да надхвърлят своите физически и интелектуални ограничения. Наскоро Турчин и Черняков очертаха своята „Пътна карта за безсмъртие“ в документ, наречен „Класификация на подходите към технологичното възкресение“.
Какво всъщност е сферата на Дайсън?
Сферата Дайсън е предложена за първи път в статия от 1960 г. от математика и физик, Фрийман Дайсън, като възможна структура, разработена от напреднали извънземни цивилизации и потенциален сигнал за съществуването на извънземен живот.
С прости думи, това е огромна изкуствена структура, направена от обърнати навътре слънчеви панели и огледала, които обикалят около звезда и улавят нейната енергия. Тъй като Слънцето излъчва приблизително трилион пъти днешното ни потребление на енергия в световен мащаб, сферата на Дайсън е предложена като технология, която човешката раса би могла да развие, след като нашите технологични възможности настигнат предложението.
Такава сфера би представлявала промяна в парадигмата по отношение на енергийния капацитет за всеки, който би могъл да се възползва от този потенциал – една от основните причини, поради които Турчин се обръща към идеята като средство за захранване на суперкомпютри, способни на такива усъвършенствани симулации в бъдеще.
Сложна симулация
Разбира се, много учени посочиха изключително предизвикателната задача за изграждането на такива структури. „Якостта на опън, необходима, за да се предотврати разкъсването на сферата на Дайсън, значително надвишава тази на всеки известен материал“, казва Стюарт Армстронг, изследовател в Оксфордския университет, пред Popular Mechanics.
Професорът по физика от университета Фордхем, Стивън Холер, заявява, че цифровото копие на човек ще бъде „вие до момента, в който го изтеглите. След това той се превръща в различен човек. Той се превръща в ново образувание. Дигиталното копие винаги се отклонявайте от биологичното копие.“
Холер цитира невероятно сложните условия за развитие, през които преминава всеки човек, за да бъде точно такъв, какъвто е. Той вярва, че никой компютър не може да възпроизведе тези условия точно до такава степен, че наистина да можем да кажем, че е точно копие на друг човек.
Що се отнася до технологията, необходима за създаването на подобни реалистични симулации, това е още едно препятствие за концепцията на Турчин, макар че бихме могли да я достигнем, преди да сме способни да изградим Сферата на Дайсън.
Всъщност известни инженери и астрофизици, сред които Нийл де Грас Тайсън, Стивън Хокинг и Илон Мъск неведнъж са заявявали, че вярват, че е възможно да живеем в симулация. В момента има редица учените, които работят за създаване на реалистични симулации.
От тази гледна точка може би безсмъртието, задвижвано от Сферата на Дайсън, в крайна сметка не е толкова далечно.
Източник: InterestingEngineering
