Начало Интервюта Жените лидери Проф. д-р Андрияна Андреева: Партньорството между бизнеса и университетите трябва да решава...

Проф. д-р Андрияна Андреева: Партньорството между бизнеса и университетите трябва да решава реални проблеми

Тридесет години академична кариера, богат научноизследователски и управленски опит и професионален път, посветен на образованието, правото и развитието на институциите. Проф. д-р Андрияна Андреева познава Икономически университет – Варна както от преподавателската аудитория, така и от позицията на човек, участвал активно в неговото управление и развитие.

Проф. д-р Андреева е юрист, преподавател и учен, преминал през всички основни стъпала на академичното развитие – от асистент до професор. През годините е ръководила катедра „Правни науки“, университетски центрове и научни проекти, а професионалният ѝ опит излиза и извън университетските среди с работата ѝ като областен управител на област с административен център  Варна. Научните ѝ интереси обхващат трудовото право, дигитализацията, ролята на изкуствения интелект за трансформациите в образованието и пазара на труда.

Днес се срещаме с нея в един разговор за новите поколения студенти, за връзката между образованието и бизнеса, за влиянието на технологиите, за лидерството, което поставя в центъра хората, и за това каква визия е необходима, за да продължи Икономически университет – Варна да се развива и да отговаря на предизвикателствата на утрешния ден. 

Здравейте, проф. д-р Андреева! Удоволствие е да Ви посрещнем като наш гост. Тази година стават 30 години, откакто сте част от академичната общност на Икономически университет – Варна. Какво Ви задържа толкова дълго в тази среда и кое продължава да Ви мотивира днес със същата сила, както в началото?

Академичният ми път започна през 1996 г., непосредствено след дипломирането ми. Привлече ме възможността да работя с млади хора, които тогава бяха почти мои връстници. Тридесет години по-късно общуването със студентите продължава да ми носи енергия и смисъл. Техните въпроси ме карат да преосмислям познатото и да търся нови подходи в преподаването и науката.

С годините все по-силно осъзнавам отговорността на преподавателя да даде задълбочени знания, да насърчи самостоятелната преценка и да помогне на младия човек да повярва в собствените си възможности.

През тези години сте работили с няколко поколения студенти. Как се промениха младите хора – техните очаквания, амбиции и отношението им към знанието? Успяват ли университетите да следват и да се приспособяват към тези промени?

Да, смениха се няколко поколения, всяко със своите мечти и особености. Но заедно с тях се променяме и ние, техните преподаватели. Трансформацията е взаимна. И след толкова години студентите продължават да ме изненадват –  с въпросите си, с енергията си, понякога и с нетърпението си.

Съвременните млади хора са умни, прагматични и изискващи. Те искат да разбират защо учат нещо и къде ще им бъде полезно. Очакват да участват, да изразяват мнение, да бъдат чути. Затова се променят и методите ни на преподаване.

Успяваме ли да следваме тези промени? В някои отношения – да, в други има още работа. Важно е да сме отворени и да запазим живото общуване. За мен университетът трябва да помага на младите хора да открият своя път чрез знания, собствено мислене и с увереността, че могат да се справят, дори когато светът около тях се променя твърде динамично.

Професионалният Ви път съчетава дългогодишна академична кариера и управленски опит в държавната администрация. Кои управленски принципи смятате за особено важни за развитието на един съвременен университет?

Аз съм юрист и не мога да избягам от това – мисленето ми е такова и то се пренася и в управлението. За мен винаги водещи са законността и справедливостта. В средата, която изграждаме, хората трябва да познават правилата и да имат увереност, че те се прилагат последователно и еднакво към всички.

Опитът ми в държавната администрация затвърди колко е важно да чуваш различните мнения, да обясняваш решенията си и да поемаш отговорност за тях. В университета това има особено значение, защото работим с мислещи, знаещи хора със своя позиция и идеи.

В съвременния свят на дигитализация човекът трябва да остане в центъра на управлението. Технологиите могат да облекчат работата ни и да ни дадат повече време за преподаване, наука и общуване. Но усещането за сигурност в университета идва от съвсем човешки неща – да знаеш, че трудът ти се вижда, че можеш да разчиташ на подкрепа и че имаш възможност да се развиваш.

По идея на проф. д-р Андреева в навечерието на Деня на народните будители ИУ – Варна стартира инициативата „Будители на човечност“ в партньорство с Районния център по трансфузионна хематология.

Днес само един въпрос към изкуствения интелект е достатъчен, за да получим огромен обем от информация по почти всяка тема. Променя ли това ролята на преподавателя и каква добавена стойност трябва да дава университетът, която нито една технология не може да замени?

Човешкото общуване в преподавателската дейност, опитът и увереността, които можем да предадем на студентите, според мен остават незаменими. Понякога един разговор след лекция или навреме дадена подкрепа могат да бъдат много ценни за мотивацията на младия човек. Това също е част от нашата работа.

Изкуственият интелект вече променя живота ни и трябва да се научим да го използваме разумно. Достъпът до информация обаче сам по себе си не е знание. Нужно е да можеш да я провериш, да я осмислиш и да изградиш собствена позиция. Затова често казвам, че трябва да използваме изкуствения интелект, но да развиваме качествено и задълбочено естествения си. Крайното решение трябва да бъде човешко, а с него идва и отговорността.

В научната си работа изследвате дигитализацията, изкуствения интелект и правните и етичните предизвикателства, които те поставят. Кои според Вас са най-големите възможности, които изкуственият интелект открива пред висшето образование, и кои рискове университетите не бива да подценяват?

Имам научни интереси в това направление вече повече от 10 години. В началото с колегите, с които работим, се шегувахме, че някои от разработките ни звучат като научна фантастика. Днес голяма част от тези идеи вече са реалност, а някои дори приемаме за нещо обичайно.

През изминалото лято се съсредоточих върху хибридната трудова среда и навлизането на изкуствения интелект във всеки етап от трудовото правоотношение. Разработваме понятия като „хибриден трудов субект“, „дигитален близнак“, „дигитален агент“. Зад тези понятия стоят съвсем човешки въпроси – за правата, свободата и отговорността.

Що се отнася до образованието, възможностите за наука и познание изглеждат почти неограничени. Можем да изследваме, да свързваме идеи, да откриваме нови решения. Опитвам се да дам на студентите си актуално правно знание, но и хоризонт, към който да тръгнат.

Същевременно ме тревожат рисковете за личността. В дигиталния свят младите хора се чувстват в свои води, но можем ли да поставим граница, преди технологиите да започнат да „изяждат“ личния ни живот, да отнемат вниманието ни, да отслабват способността ни да мислим критично и да променят качеството на общуването?! Приемаме, че държим нещата под контрол, но дали винаги е така?! Университетът трябва да отваря и този разговор, да помага на младия човек да бъде осъзнат участник, а не пасивен потребител в дигиталния свят. Да запазваме контрола върху собственото си време, внимание и избори е истинско предизвикателство пред всеки от нас.

Бизнесът говори за недостиг на подготвени кадри, а университетите – за необходимостта да отговорят на бързо променящия се пазар на труда. Къде продължават да се разминават двете страни и как може това да бъде преодоляно?

Бизнесът има конкретна потребност днес – подготвени кадри с актуални знания и умения. Университетът има сложната задача да даде на младите хора стабилни основи и едновременно с това гъвкавост. Живеем във време, когато ученето през целия живот става необходимост.

Според миналогодишния доклад на Световния икономически форум 39% от настоящите умения на работещите се очаква да се променят или да станат остарели до 2030 г. Налага се да подготвяме специалисти и за професии, които още не съществуват. В този смисъл университетите решават уравнение с много неизвестни, а същевременно трябва да вдъхват увереност за добра реализация. В трудовия живот вече много неща могат да се променят за 5 години, а понякога и за 5 месеца, но университетът трябва да познава промените в практиката.

Променя се и ролята на работодателя. Алгоритмите и изкуственият интелект му дават нови възможности да организира и контролира работата. Отговорността му обаче расте. Той трябва да намери баланса и да наставлява хората си така, че използвайки ИИ, да запазват водещата роля, собствената си преценка и инициативата.

Окръжен съд – Варна е само една от институциите, с които си партнира катедра „Правни науки“ в Икономически университет- Варна. Благодарение на това сътрудничество студентите надграждат знанията си с впечатления и от практиката.

Икономически университет –  Варна активно си сътрудничи с бизнеса. Как изглежда едно наистина работещо партньорство – отвъд меморандумите, гост-лекциите и стажантските програми?

За Икономически университет – Варна връзката с бизнеса е заложена в неговия генетичен код. Преди повече от век именно стопанската общност, чрез Варненската търговско-индустриална камара, осъзнава потребността от подготвени специалисти и поставя началото на нашия университет.

Днес партньорството има различни измерения, но за мен водещото е да бъде взаимно полезно. Бизнесът получава достъп до научния потенциал на преподавателите и иновативното мислене на младите хора. Университетът пък поддържа жива връзката с практиката и познава по-добре нейните очаквания. Образованието по природа пази традицията и се променя по-предпазливо, докато бизнесът следва темпа на технологичния напредък, за да бъде конкурентоспособен. Именно затова постоянният диалог между тях е необходим.

За да работи това партньорство обаче, трябва да излезем от декларативността и официалния тон. Нужно е да решаваме реални казуси, да включваме преподаватели и студенти в същинската работа по бизнес проекти, с ясни задачи и отговорности. Да има изисквания към тях, но и справедливо заплащане за труда и идеите им.

Този подход има своето място и в партньорствата с публичните институции. Мога да споделя опита на катедра „Правни науки“, от чийто академичен състав съм част. За да свържем изучаваната правна материя с нейното приложение, сме изградили устойчива мрежа от партньорства с Районния, Окръжния, Административния и Апелативния съд във Варна, с Върховния административен съд, с омбудсмана, Комисията за защита на личните данни и други институции. Това ни позволява да предложим на студентите, особено от специалност „Съдебна администрация“, възможности да приложат наученото в практическа среда и да видят „правото в действие“.

Наблюдавам как се променя интересът на студентите, когато присъстват на съдебни заседания или сами влизат в различни роли по време на симулирани съдебни процеси. Тогава зад правната норма те виждат човека, конкретния спор и отговорността на професионалното решение. Наученото придобива смисъл, а бъдещата професия – реални очертания.

Кои са трите компетентности, които ще бъдат решаващи за професионалната реализация на днешните студенти през следващите десет години? Подготвя ли ги достатъчно добре висшето образование за тях?

В свят, който се трансформира под влиянието на изкуствения интелект, много ценни ще бъдат самостоятелното и градивно мислене. В морето от информация човек трябва да може да отсее същественото, да прецени и да вземе решение, за което ще носи отговорност. Понякога това трябва да стане и много бързо. 

На второ място бих поставила способността да учиш и да се адаптираш към промените. Стабилните знания са фундаментът, но върху него трябва непрекъснато да надграждаш.

И не на последно място, човешкото общуване и работата с хора. Технологиите могат и да ни изолират, затова трябва съзнателно да пазим контакта помежду си – с емпатия, с доверие, с умение да чуем и разберем другия.

Висшето образование развива тези способности, но трябва да им дава повече място в ежедневното обучение. Има значение дали студентът може свободно да изрази позиция, да я защити, да работи в екип и да се учи от грешките си.

Ректорът на ИУ – Варна проф. д-р Евгени Станимиров и проф. д-р Андрияна Андреева при откриването на деветото издание на Националната научна конференция „Правото и бизнесът в съвременното общество“, организирана от катедра „Правни науки“.

Често казвате, че хората са най-ценният капитал на една организация. Какво означава това на практика за един университет? Как се изгражда среда, която привлича талантливите хора и ги кара да искат да останат?

Всеки в университета трябва да усеща, че работата и мнението му имат значение, да разполага с пространство за собствена инициатива и решения.

Важно е усилията да бъдат забелязвани, а постиженията – признавани.  

В Икономически университет – Варна имаме хубава традиция в това отношение. Всяка година Фондът за подпомагане на талантливи студенти към университетския Център за изследване и прилагане на нови информационни и комуникационни технологии удостоява млади хора за техните постижения с финансови награди, осигурени от дарители. Тази година отличията бяха връчени за дванадесети път и са израз на подадена ръка по пътя на младия човек към успеха.

Казват, че успехът на един лидер не се измерва с броя на хората, които го следват, а с това колко от тях успява да подкрепи и издигне, и за мен е важно университетът да отстоява именно такова разбиране за лидерството. В този процес доверието и отговорността вървят ръка за ръка.

Познавате Икономически университет – Варна от различни перспективи – като преподавател, учен и ръководител на академични структури. Когато една институция е толкова голяма част от професионалния Ви живот, как се променя с годините усещането за принадлежност и отговорност към нейното бъдеще?

Моят път в Икономически университет – Варна е път от младостта, надявам се, към мъдростта. Започнах като студент, а след това преминах през още 30 години професионален път като преподавател и изследовател. В този университет е голяма част от живота ми – първите стъпки, колебанията, радостта от постигнатото, хората, от които съм се учила и с които продължаваме да работим. Тук са и поколенията студенти, които помня и чието развитие ме радва. Затова за университета ми е трудно да говоря без лично чувство. За мен той е кауза.

С годините обаче принадлежността се превръща в по-ясно разбиране за отговорността за бъдещето на институцията. Виждам голям потенциал в по-тясното взаимодействие между различните специалности и научни области. Днес икономиката, правото, технологиите и управлението са все по-свързани, така че университетът трябва да подготвя специалисти, които не просто познават своята област, но и разбират по-широкия контекст, умеят да работят в различна среда и да намират решения на сложни проблеми. Възникват нови отношения и отговорности, но е все така важно добрата идея да се превърне в добър резултат.

С други думи, налага се образованието да е в крак с времето, но и с поглед напред. Необходими са по-гъвкави учебни програми, реално партньорство с бизнеса, международен академичен обмен и научни изследвания, които намират приложение извън университета. Важно е студентите да се срещат с реалните предизвикателства на професията още по време на обучението си, а знанията и научният потенциал на преподавателите да се превръщат в решения с практическа стойност за икономиката и обществото.

Нуждаем се от новаторска смелост, но и от мъдрост да отстояваме образователните традиции и ценностите на академичната общност, защото в крайна сметка бъдещето на университета зависи от способността му да се променя, без да губи своята идентичност.