Рекламата основно служи за убеждаване. Тя съществува, за да продава продукти, начин на живот, идеи и истории. И макар хората отдавна да третират твърденията в рекламите с известна доза скептицизъм, изкуственият интелект (ИИ) добави допълнителен слой несигурност.
Когато видим реклама с етикет „генерирана от изкуствен интелект“, знаем, че изкуственият интелект е участвал в създаването ѝ. Това, което обикновено не знаем, е как.
Изкуственият интелект може например да е бил един от инструментите в творчески процес, ръководен предимно от хора, използван за редактиране на изображение или прецизиране на текст. Или може да е генерирал голяма част от готовата реклама с ограничена човешка намеса. Един прост етикет, „генерирано от изкуствен интелект“, може да обхваща както крайностите, така и всичко между тях.
Разграничението е важно, защото изкуственият интелект може да промени начина, по който потребителите реагират на рекламите. Има доказателства, че етикетът за участие на изкуствения интелект в създаването може да намали нивата на доверие.
Други изследвания показват известна съпротива срещу изкуствения интелект от страна на потребителите, въпреки че реакциите варират значително в зависимост от това, за какво се използва технологията.
Нов вид прозрачност
Самото разкриване на информация не е нищо ново в рекламата. Когато инфлуенсърите използват обозначения като „#реклама“ или „спонсорирано съдържание“ в социалните медии, те помагат на потребителите да разпознаят търговския характер на това, което гледат или четат.
Ново проучване обаче показва, че разкриването на информация, свързана с изкуствен интелект, служи на различна цел.
Докато традиционните рекламни обозначения казват на потребителите защо им се показва дадено съдържание, информацията, свързана с изкуствен интелект, насочва вниманието към това как е било създадено то. Тези обозначения обаче не разкриват непременно съответните роли на хората и машините.
В продължение на десетилетия рекламодателите използват дигитални инструменти, за да променят съдържание. Дизайнерът може например да ретушира снимка или да премахне фон, като същевременно запазва контрол върху творческите решения.
Изкуственият интелект размива разликата между редактирането на съществуващо съдържание и създаването на ново, защото може сам да генерира елементи от това съдържание. Човек все още може да развие идеята и да усъвършенства резултата, но балансът между човешкия и машинния принос може да варира значително.
Обозначаването на участието на изкуствен интелект може да накара потребителите да се замислят за това кой или какво е създало съдържанието, колко човешка намеса е имало и дали използването на изкуствен интелект е било подходящо. Това може също да помогне за обяснение на критиките към кампании, водени от изкуствен интелект, от марки като Coca-Cola и Gucci.
Когато етикетът не казва достатъчно
Правителствата и платформите започват да отговарят на тези въпроси чрез нови подходи към прозрачността на изкуствения интелект.
ЕС се стреми да гарантира, че доставчиците на определени генеративни системи с ИИ спазват строги изисквания за прозрачност. Междувременно се появяват технологии, които позволяват на цифровото съдържание, включително рекламите, да носи достъпна информация за неговия произход и история на редактиране.
И детайлите са важни. Meta призна, че етикетът „Генерирано с ИИ“ се появява върху съдържание, претърпяло само незначителни промени с помощта на ИИ, и не предоставя достатъчен контекст. Тя замени формулировката „Генерирано с ИИ“ с „Информация за ИИ“ и по-късно направи етикета по-малко забележим, когато ИИ е бил използван за редактиране, а не за генериране на съдържание.
Подобна неяснота се наблюдава и в обратната посока. Появяват се етикети с думите „създадено от човека“ и „без изкуствен интелект“, които сигнализират за човешко авторство.
Но означават ли това, че изобщо няма изкуствен интелект или че става въпрос за предимно човешки процес, в който изкуственият интелект е играл поддържаща роля? И двата вида етикети могат да прикрият толкова много, колкото и да разкрият.
Засега потребителите трябва да отделят малко време, за да обмислят как интерпретират етикетите за ИИ. Терминът „генерирано от ИИ“ ни казва нещо – но не всичко – за това как е създадено съдържанието. Сам по себе си той не означава, че резултатът е фалшив, с лошо качество или ненадежден.
Той също така не посочва човешката роля – кой е разработил идеята, кой е подбрал и усъвършенствал резултата, кой е проверил неговата точност и е решил какво в крайна сметка ще се появи.
Етикетът за изкуствен интелект трябва да бъде само отправна точка за оценка на съдържанието, а не окончателна „присъда“. „Генерирано от изкуствен интелект“ ни показва, че изкуственият интелект е играл роля, но разбирането как е бил използван и до каква степен човешката преценка е оформила резултата би ни казало много повече.
Източник: Denitsa Dineva, Reader (Associate Professor) in Marketing, Cardiff University, Oguz A. Acar, Professor of Marketing and Innovation, King’s College London/The Conversation

































