Езерото Байкал е най-старото и най-голямото сладководно езеро в света. В него се съдържа около една пета от незамръзналите повърхностни сладководни запаси на Земята. Включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, то разчита на водата, която се влива в него от река Селенга и се оттича през река Ангара.
Вследствие на неблагоприятните последици от климатичните промени, от години водата в него намалява. Ново проучване обаче показва, че това може би се променя – и то по един впечатляващ начин.
Поддържането на водния баланс има ключово значение за селското стопанство в Монголия и работата на хидроелектрическите съоръжения в регионите по поречието на река Ангара. Това оказва влияние върху достъпа до вода на милиони хора. В началото на XX век обаче този речен отток претърпява критичен спад.
Наскоро изследователите установяват, че дебитът е започнал да се възстановява с изненадващи темпове около 2017 г., достигайки 145,2 процента от дългосрочната си средна стойност. Възстановяването съвпада с повишаването на нивото на езерото, засилен растеж на растителността и променящи се климатични условия в Арктика.
Изследването, публикувано в списанието „Geophysical Research Letters“, предполага, че промените в атмосферната циркулация, свързани с регионално забавяне на затоплянето в Арктика, може би спомагат за възстановяването на наличността на вода в басейна на езерото Байкал.
Десетилетия на нисък дебит
Използвайки данни от годишните пръстени на дърветата, Шиджие Уан от Университета в Юнан и колегите му реконструират измененията в речния отток за период от 343 години. Изследователите събират 52 проби от годишните пръстени на борови дървета в близост до езерото Байкал и ги комбинират със съществуващи данни от 12 допълнителни места.
Реконструкцията им разкрива периодични спадове, започнали в началото на XX век, като дебитът на реките е намалял с около 90% спрямо предишните високи стойности. Приблизително половината от всички години с екстремно нисък дебит са настъпили след 1900 г. Тази тенденция се обръща около 2017 г.
Изследователите определят периода 2017–2024 г. като най-изразения случай на възстановяване в 343-годишната история на наблюденията, след сериозен спад между 1995 и 2016 г.
Климатичните промени в Арктика са свързани с възстановяването
Изследователите проучват екологичните фактори, влияещи върху речния отток, включително валежите, температурата, влажността на почвата и топенето на снега. Анализът им приписва 59,3 процента от вариативността на речния отток на комбинацията от проучените климатични и екологични фактори.
Те установяват и значима връзка между речния отток и температурите на морската повърхност, както и морската ледена покривка в части от Северния Тихи океан и Арктическия океан.
По-ниските температури на морската повърхност и по-голямото покритие с морски лед в Берингово, Чукотско, Източносибирско и Охотско море са свързани с повишен дебит на реките. Според проучването регионалното забавяне на затоплянето в Арктика и на отстъпването на морския лед съвпадат с образуването на т.нар. „арктически студен масив“ („Arctic Cold Blob“).
Изследователите предполагат, че тези условия биха могли да променят атмосферната циркулация и да увеличат преноса на влага към езерото Байкал. Необходимо е обаче допълнително климатично моделиране, за да се провери евентуалната връзка.
Въпреки тези положителни констатации, изследователите все още не са установили дали възстановяването ще продължи.
„Определянето дали този влажен период представлява трайна промяна в режима или преходна фаза е от съществено значение за оценката на неговото дългосрочно значение“, пишат авторите. Те предупреждават, че данните за речния отток през периода 2015–2024 г. се основават на изчисления, които не могат да бъдат напълно проверени чрез преки измервания. Затова резултатите трябва да се разглеждат с известна предпазливост.
Изследователите стигат до заключението, че дългосрочните данни са от съществено значение за разбирането на промените в наличността на вода и за разработването на адаптивни стратегии за управление на водните ресурси.
„Нашите констатации сочат, че прогнозите, основаващи се единствено на относително кратки инструментални данни, може да не отразяват напълно хидроклиматичната променливост на басейна, като подценяват присъщата на системата способност за бързи промени“, пишат те.
Източник: InterestingEngineering

































