Шпионският свят, изпълнен с тайни мисии, опасни игри и живот под чужда самоличност, винаги е вълнувал човешкото въображение. Неслучайно поредицата за Агент 007 вече десетилетия завладява милиони зрители по света и пълни киносалоните. В разказите за тайни агенти нищо не е такова, каквото изглежда – напрежението се преплита с неочаквани обрати, опасността дебне зад всеки ъгъл, а някъде сред интригите неизменно се появява и една необикновена любов.
Преди повече от 40 години обаче историята на Ши Пей Пу оставя целия свят без думи. Ши Пей Пу е китайски оперен певец и шпионин, известен с ролята си на дан (женска роля) в „Историята на една пеперуда“ и връзката си с френския дипломат Бернар Бурсико.
Роден на 21 декември 1938 г. в провинция Шандонг, Ши има съвсем обикновено детство. Баща му е университетски професор, а майка му – учителка. Има две сестри, които били значително по-възрастни от него. Учи френски език и получава диплома по литература от университета в Юнан. До 17-годишна възраст Ши вече е актьор и певец, постигнал известно признание. На 20 години Ши пише пиеси и опери за работниците.
През 1964 г. на дипломатически коктейл в Пекин Ши среща френския дипломат Бернар Бурсико и тази среща ще предопредели живота и на двамата след това.
Роден във Франция на 12 август 1944 г., Бурсико е на 20 години, когато е нает като счетоводител във френското посолство. В дневника си той пише, че преди да срещне Ши, е имал сексуални контакти само със съученици от мъжки пол в училище и мечтаел да срещне жена и да се влюби. Когато среща Ши, той е облечен като мъж, но му казва, че е „пекинска оперна певица, която е била принудена да живее като мъж, за да задоволи желанието на баща си да има син“.
Бурсико се влюбва и двамата започват връзка, продължила 20 години, като през цялото това време Бурсико вярва, че Ши е жена. През този дълъг период те имат и редица сексуални контакти, които обаче по изрично настояване на Ши се случвали винаги на тъмно и под завивките. Ши старателно избягва да разкрива тялото си, а Бурсико приема тази необичайна потайност като израз на традиционната китайска сдържаност, без дори да подозира истината.
След като е разкрит от китайското правителство, Бурсико е принуден да предоставя секретни документи от командировките си в Пекин от 1969 до 1972 г. и в Улан Батор, Монголия, от 1977 до 1979 г. Докато е извън Китай, той вижда Ши рядко, но това не слага край на сексуалните им отношения, когато са заедно.
Ши стига дотам, че дори купува дете Ши Ду Ду, което представя на Бурсико за техен син. Бурсико приема детето и, воден от силна любов, през 1982 г. води Ши и детето във Франция. Присъствието на Ши във Франция и близките му отношения със служител на френското външно ведомство привличат вниманието на френското контраразузнаване и на 30 юни 1983 г. Бурсико е арестуван. Малко след това Ши също попада в затвора.
Един рутинен преглед разкрива дълго пазената от Ши тайна. Пред френските лекари Ши разкрива как е създавал впечатлението, че има женски гениталии. Той можел да крие тестисите си, като ги кара да се издигнат в телесната кухина и прибирал пениса си назад. Липсата на сексуален опит с жени на Бурсико помогнала той да повярва на заблудата.
Ши разкрива пред френските власти, че предполагаемият им син е уйгур от китайската провинция Синдзян, който е продаден от майка си и осиновен от Ши. След като е разкрита истината, разследващите, съдията и цялата общественост са в шок от мащаба на измамата, а Бурсико се опитва да се самоубие, като си прерязва гърлото, но оцелява.
На 6 май 1986 г. Ши и Бурсико са осъдени за шпионаж, като всеки получава по шест години лишаване от свобода.
На 6 април 1987 г. Ши е помилван от президента на Франция Франсоа Митеран като част от усилията за разсейване на напрежението между Франция и Китай. Бурсико също получава свободата си през август 1987 г., а случаят е обявен за „нелеп и маловажен“.
След като е помилван през 1987 г., Ши живее в Париж, продължавайки оперните си представления. Бурсико, от друга страна, се бори с публичното унижение от аферата им. Те се отчуждават, въпреки че според сведенията от време на време общуват.
Последните години от живота си Ши прекарва в парижки дом за възрастни хора. Умира на 30 юни 2009 г. на 70-годишна възраст. Месеци преди смъртта си той казва на Бурсико, че все още го обича.
Коментирайки смъртта на Ши, Бурсико, който също е живял във френски дом за възрастни хора, не изразява съчувствие или болка, а само чувство за свобода. Той каза пред Джойс Уодлър от „Ню Йорк Таймс“, автор на „Връзка: Истинската история на аферата М. Бътерфлай“:
„Той направи толкова много неща срещу мен, за които не изпитваше никакво съжаление. Мисля, че е глупаво да играя още една роля сега и да казвам, че съм тъжен. Сега всичко е чисто. Свободен съм.“
Историята на двойката вдъхновява пиесата на Дейвид Хенри Хуанг „М. Бътерфлай“ с участието на Б. Д. Уонг, отличена с награда „Тони“ през 1988 г., и филма на Дейвид Кроненбърг от 1993 г. със същото заглавие.
Източници: Los Angeles Times, The Washington Post, UPI, Le Monde, TIME, Wikipedia
