Всички говорят за колагена, а голяма част от хората и го приемат ежедневно. Той се появява навсякъде – в кафета, чипсове и козметични продукти – и обещава по-стегната кожа, по-красиви нокти и коса и по-здрави стави. Дали обаче всички тези очаквани ползи са истина или някои от твърденията са доста по-оптимистични, отколкото трябва?
Време е да се обърнем за отговор към науката и както обикновено тя е значително по-интересна от маркетинга. Колагенът е семейство от поне 28 протеина, които имат ключова роля в здравето на телата ни. Всички те споделят отличителна структура: три вериги, усукани заедно, подобно на нишки на въже. Някои от тези молекули се събират в по-големи влакна около клетките, които поддържат кожата, сухожилията и костите. Други видове образуват тънки поддържащи мрежи, разделящи различните части на тялото.
Колагенът е част от извънклетъчната матрица, мрежата от протеини и други материали, обграждащи нашите клетки. Клетките произвеждат колаген, използвайки аминокиселини, градивните елементи на всички протеини, и го освобождават навън, за да изграждат и поддържат тъканите.
С напредване на възрастта поддържането на тази структура в добро състояние става все по-трудно. Количеството произведен колаген може да се промени, но съществуващият колаген също се променя. Някои влакна издържат изключително дълго: изследванията с радиовъглеродно датиране показват, че централната част на човешкото ахилесово сухожилие съдържа колаген, натрупан през първите 17 години от живота, с много малко подмяна в зряла възраст.
С течение на времето между колагеновите молекули могат да се образуват химични връзки, което прави тъканта по-малко гъвкава. Така че наличието на повече колаген не означава непременно, че имате по-здрав колаген. Как той се сглобява, поддържа и подменя, е също толкова важно.
Помага ли консумацията на колаген?
Много хранителни добавки съдържат хидролизиран колаген: колаген, който вече е разбит на по-малки парченца. Желатинът, познат от желираните бонбони, е друга преработена форма на колаген.
След като погълнете колаген, храносмилането го разгражда допълнително на аминокиселини и къси вериги, наречени пептиди. Някои от тях достигат до кръвния поток. Но те не пристигат директно на челото или коленете ви като готови колагенови влакна. Клетките могат да използват повторно тези градивни елементи, за да произвеждат протеини и за други цели.
Може би един от най-важните въпроси е дали колагенът на прах е по-добър от обикновена храна, включваща достатъчно количество протеини? На него обаче науката все още не може да отговори еднозначно.
Изпитвания върху хора на перорални колагенови добавки са дали смесени резултати. Анализ на 23 проучвания от 2025 г. установява подобрения в хидратацията и еластичността на кожата като цяло, но не установява статистически значими ползи, когато по-висококачествените проучвания са били разгледани поотделно.
По-нов преглед на 35 проучвания съобщава за подобрения в хидратацията и някои показатели за еластичност, но не открива надеждни доказателства за намаляване на бръчките или повишена плътност на кожата. Тези открития не установяват дали приемът на колаген предлага някакво предимство пред храненето с адекватна, балансирана диета.
Костният бульон е друг източник на протеин, получен от колаген. Той може да е чудесна част от диетата, но това не означава, че може да замести колагена в ставите или поне засега не е доказано от науката. Хранителната му стойност зависи много от съставките и начина на приготвяне.
Могат ли кремовете да направят повече?
Колагеновите кремове се сблъскват с друго препятствие: кожата е защитна бариера. Колагеновите молекули обикновено са твърде големи, за да преминат през нея. Кремът може да направи кожата ви по-гладка, като ѝ помага да задържа вода, без обаче да доставя нов колаген до по-дълбоките слоеве.
Науката обаче предоставя доста по-добри доказателства за защита на колагена, който вече имате. Ултравиолетовата радиация от слънчевата светлина може да увеличи разграждането на колагена, което прави слънцезащитните продукти толкова важни, ако искате млада кожа. Проучванията също така показват, че ретиноидите, съставки, свързани с витамин А, могат да подобрят фините бръчки и да стимулират производството на колаген, въпреки че могат да раздразнят кожата.
Трябва да се подхожда предпазливо и към продуктите за грижа за кожата, съдържащи PDRN, фрагменти от ДНК, често рекламирани като получени от сперма от сьомга. Преглед на клинични изпитвания показва, че PDRN може да помогне за заздравяването на увредена кожа, включително чрез ускоряване на заздравяването на рани. Но тези открития не се отнасят непременно за обикновените кремове за лице.
Ранената кожа има увредена защитна бариера, докато здравата кожа затруднява проникването на големи молекули като PDRN. Дали достатъчно PDRN може да достигне до по-дълбоките слоеве на непокътнатата кожа, за да доведе до значителни ползи, остава несигурно.
Микронидлингът работи по различен начин. Малките игли създават контролирани наранявания, задействайки възстановителни процеси, които могат да стимулират образуването на колаген. Клиничните проучвания показват ползи за някои белези от акне, но процедурата може да причини инфекция, промени в пигментацията или по-нататъшно образуване на белези, особено когато хигиената и техниката са лоши.
Домашните ролери за микронидлинг – ръчни устройства, покрити с малки иглички, които се търкалят по кожата – също носят рискове. Прекалено силният натиск или многократното третиране на една и съща област може да увреди кожата, потенциално причинявайки трайно обезцветяване или белези. Лошо почистените устройства могат да внесат бактерии, докато търкалянето върху заразени области може да разпространи вируси като херпес по кожата.
Американската академия по дерматология предупреждава, че домашните устройства обикновено дават по-малко забележими резултати от професионалните лечения, така че потенциалните ползи може да са ограничени.
Изненадващата връзка със съня
Изследване на Джоан Чанг, старши преподавател в отдела по „Молекулярни и клетъчни функции“ на Манчестърски университет, установява, че поддържането на колаген следва ежедневен ритъм в сухожилията на мишките. Клетките на животните произвеждали и сглобявали колаген по различно време, а нарушаването на вътрешния им биологичен часовник е повлияло на образуваните от тях влакна.
По-късни изследвания показват, че клетките могат да абсорбират съществуващ колаген и да го рециклират в нови влакна. Този процес на рециклиране е променен в клетки, свързани с фиброза, състояние, при което в органа се натрупва прекомерна белегоподобна тъкан.
В белите дробове това може да затрудни дишането. Това са ранни открития за това как тъканите поддържат колагена, а не доказателство, че определено време за лягане ще подобри състоянието на човешката кожа, въпреки че е ясно, че нарушаването на съня нанася вреда на телата ни като цяло.
Това обаче не означава, че приемът на колаген причинява фиброза. Изследванията показват колко важно е организмът да регулира производството, организацията и разграждането на този протеин.
Пред науката стоят още много въпроси, на които трябва да намери отговор. Затова може би е най-добре засега да заложим на балансираната диета, физическата активност, редовния сън и слънцезащитата пред скъпите обещания за „стимулиране на колагена“. Грижата за системите, които поддържат тъканите ни, е по-разумна от предположението, че една лъжичка прах ще може да ги възстанови.
Източник: The Conversation
