Изпращането на пари в наши дни става изключително лесно. Можете да го направите през онлайн банкирането си или директно от телефона, като просто изберете контакт, въведете сума и натиснете „Потвърди“. Зад тези привидно прости действия обаче се крият национални платежни системи, които не винаги са оперативно съвместими.
Ето защо в Европа се изгражда Европейска мрежа за плащания (ЕМП) – инициатива, базирана в Мадрид, която има за цел да свърже пет решения за мобилни плащания, работещи в 13 европейски държави: Bizum (Испания), Bancomat (Италия), SIBS-MB WAY (Португалия), Vipps MobilePay (Норвегия, Дания, Швеция и Финландия) и EPI/Wero (Германия, Белгия, Франция, Нидерландия, Люксембург и Австрия).
Петте платежни решения обслужват общо около 130 милиона потребители в 13 европейски държави, като обхватът им представлява над 70% от населението на ЕС и Норвегия.
Въвеждането на ЕМП ще бъде постепенно, като ще започне с плащане между физически лица, преди да се премине към онлайн пазаруване и физически магазини. ЕС се готви да въведе и дигиталното евро през следващите няколко години и логично възниква въпросът: Защо да се занимаваме с това?
Отговорът е, че ЕМП и дигиталното евро служат за различни цели. ЕМП е своеобразен мост между съществуващите платежни решения, докато дигиталното евро представлява проект за въвеждане на публични пари в електронна форма. ЕМП свързва услуги и банкови сметки, докато дигиталното евро ще позволи използването в дигиталната среда на пари, емитирани от Евросистемата – Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната.
Дигиталното евро не е нито нова валута, нито криптовалута. То ще бъде електронна форма на парите, които познаваме днес, но издавана директно от Европейската централна банка. Целта не е да се заменят парите в брой или съществуващите частни електронни методи за плащане. Те ще продължат да съществуват и да се използват както сега.
За потребителите може да е трудно да направят разграничение между дигиталното евро и познатите електронни начини на плащане, като дебитните карти и испанската система Bizum. Основната разлика е кой стои зад парите. При дигиталното евро те ще бъдат гарантирани от Европейската централна банка, а не от търговска банка.
Основните услуги с дигиталното евро ще бъдат безплатни за потребителите. Самото дигитално евро няма да се емитира от частна компания, въпреки че банки и други доставчици ще участват в предоставянето на платежните услуги. Планираният дизайн на дигиталното евро ще позволи плащания между физически лица, в магазини и онлайн. Предвижда се и офлайн функция.
Дигиталното евро ще има и ограничение за сумата, която потребителите могат да съхраняват в дигиталния си портфейл. В момента се обсъжда лимит от 3000 евро, но окончателно решение все още няма. Ограничението ще се отнася до наличността в портфейла, а не до броя на извършените плащания.
Що се отнася до времевата рамка за въвеждане на дигиталното евро, ЕЦБ планира 12-месечен пилотен проект, който да започне през втората половина на 2027 г., и се стреми към готовност за евентуално първо емитиране на дигиталното евро през 2029 г., при условие че бъде приета необходимата нормативна рамка. Това обаче са прогнози, а не потвърдена дата за стартиране.
Плащания и стратегическа автономност
Както дигиталното евро, така и ЕМП биха могли да помогнат за засилване на стратегическата автономност на Европа. Според ЕЦБ, през 2022 г. международните схеми за плащане с карти (Visa, Mastercard, American Express) са представлявали около 61% от картовите плащания в еврозоната.
Въпреки че тази цифра илюстрира доминирането на (предимно базирани в САЩ) международни платежни мрежи, много от тези транзакции се обработват или управляват от дъщерни дружества, банки и технологични компании, базирани в Европа.
Директните плащания от сметка към сметка чрез мобилен телефон също допринасят за финансовия суверенитет, тъй като избягват използването на международни платежни системи.
Зависимостта от тези неевропейски доставчици е част от дебата за автономността и устойчивостта на ЕС. Развитието на ЕМП и дигиталното евро може да се разглежда като стратегия за дигитален и финансов суверенитет във време, когато има стремеж към „360-градусов“ европейски суверенитет, който обхваща енергетиката, технологиите, отбраната, компютърните технологии и финансите.
Доверие, поверителност, данни
Доверието ще бъде ключов фактор за това дали хората са склонни да използват дигиталното евро. Проучване в Испания показва как възприеманото доверие в ЕЦБ води до по-голяма готовност за използване на дигиталното евро, докато опасенията относно поверителността на данните имат обратен ефект.
Въпреки че резултатите от това проучване не могат да бъдат обобщени за цялото европейско население, те подчертават проблеми, които дизайнът на дигиталното евро и публичната комуникация ще трябва да решат. Достоверността и поверителността са тясно свързани с това кой управлява данните, независимо дали става въпрос за частни доставчици или публични институции.
Какво дигиталното евро няма да направи
Общоевропейската платежна мрежа не прави дигиталното евро ненужно. Тя може да помогне на потребителите да се запознаят с дигиталните плащания чрез мобилни устройства и трансграничните транзакции и да демонстрира стойността на свързването на съществуващите национални инфраструктури. ЕМП ще улесни трансграничните плащания, използвайки съществуващи частни решения.
Освен това, някои услуги вече прилагат част от оперативната логика на бъдещото дигитално евро във физическите магазини. В Испания например Bizum Pay позволява безконтактни плащания по телефона във физическите магазини директно от банкова сметка, като транзакцията може да бъде завършена дори ако телефонът загуби интернет връзка.
Дигиталното евро ще бъде публичен начин еврото да бъде достъпно на телефоните на хората. Ключовият въпрос ще бъде дали гражданите го възприемат като осезаемо подобрение по отношение на доверието, поверителността, достъпността и лекотата на използване. Без тези видими ползи всяка парична иновация рискува да се превърне в поредното институционално обещание.
Източник: Ricardo Palomo-Zurdo, Catedrático de Economía Financiera y Decano, Universidad CEU San Pablo/The Conversation
