Иберийският полуостров или Балеарските острови не се характеризират с тропически климат – за да е така, средната температура през най-студения месец трябва да е 18°C или по-висока. Контрастът между температурите през зимата и лятото в Испания не прилича на това, което би предложил един тропически климат.
Въпреки това, през последните десетилетия климатът в Средиземноморския басейн започна да показва признаци на тропикализация: процес на преход към тропически климат.
Това е особено очевидно в няколко области и включва повишаващи се температури на въздуха и морето, променящи се атмосферни модели и все по-неравномерни валежи.
По-топъл въздух и морета
Първият признак е свързан със значителното покачване на температурата на въздуха – по-изразено от средното за света. Това прави зимите в Средиземноморието по-къси, а летата – по-дълги, което изтегля пролетта напред и забавя настъпването на есента. Някои хора смятат, че тези преходни сезони почти са изчезнали. Истината е, че те все още съществуват, но са се преместили в календара.
Температурата на средиземноморските води до дълбочина около 100 метра също се е повишила значително.
Това са ясни, статистически значими тенденции. Температурите на водата на юг от Майорка надвишават 30°C в някои дни през последните лета. Тези стойности са сходни или дори по-високи от температурите, наблюдавани в Карибите и Мексиканския залив.
Изместване на атмосферните пояси и системите на налягане
Основните ветрови пояси и системи за налягане в Северното полукълбо, както и поясът от тропически и субтропични системи за високо налягане на юг от Средиземноморския басейн – които са причина за съществуването на Сахара и други пустини на подобна географска ширина – изглежда се движат на север.
Това се дължи на разширяването на клетката Хадли, тропическа атмосферна циркулация в глобален мащаб, която управлява метеорологичните модели в екваториалните и тропическите ширини.
Ако тази тенденция се запази, тя ще увеличи атмосферната стабилност в Средиземноморския регион. Валежите ще станат по-нередовни в региона, с дълги сухи периоди, прекъсвани от проливни валежи.
Средиземноморски урагани
Топлите води са една от необходимите съставки за образуването и развитието на урагани. Покачващите се температури на морето следователно ще разширят зоните в океана, където подобно явление може потенциално да се образува.
За да се образува ураган, минималната температура на повърхността – до дълбочина от няколко десетки метра – трябва да бъде около 26,5°C, стойност, превишена в големи райони на Средиземно море това лято. Изобилието от водни пари и латентната топлина, която те носят, осигуряват гориво за интензивни конвективни процеси, които генерират бури, често водещи до проливни валежи.
В продължение на няколко десетилетия в Средиземно море се развиват атмосферни депресии с характеристики, напомнящи тропически циклони. Те са известни като медикани, „средиземноморски мини-урагани“ или „средиземноморски тропически подобни циклони“.
Това са системи с ниско налягане в Средиземноморския басейн, с топло ядро и отчетливо, почти ясно око, видимо на сателитни изображения, заобиколени от плътна, спираловидна облачна покривка. Те са съпроводени от обилни валежи и силни ветрове.
Сведения за медикани съществуват още отпреди 60-те години на миналия век, преди съвременното глобално затопляне да достигне сегашните си мащаби. Вярно е, че определенията за медикани са варирали и в някои случаи са били доста широки, така че списъкът със случаи – който е около сто – трябва да бъде преразгледан. Това означава, че е трудно да се каже дали те са станали по-чести с повишаването на температурите на водата и въздуха.
Все по-неравномерни валежи
По средиземноморското крайбрежие на Испания и други страни от Южна Европа проливните дъждове могат да бъдат причинени от различни атмосферни условия. Сред тях са явлението „студена капка“ (DANA), при което студена въздушна маса във височина може да предизвика интензивни валежи, както и продължителните източни ветрове, които пренасят влажен въздух от Средиземно море към крайбрежните райони.
Географията и времето на Средиземно море са сложни, което прави много трудно изготвянето на метеорологични прогнози. През по-голямата част от годината прогнозирането е сравнително лесно благодарение на последователните дни на атмосферна стабилност и приятно време. В други моменти обаче е много трудно да се определи мащабът и интензивността на метеорологичните системи. Тяхната сложност може да доведе до неочаквани резултати, което прави интензивното средиземноморско време едно от най-трудните за прогнозиране в света.
Тези характеристики – трудността при прогнозиране на интензитета на валежите, изненадващото им, непостоянно движение – изглежда са станали по-изразени напоследък, особено след рязкото покачване на глобалните температури от 2022 г. насам.
Това представлява сериозно предизвикателство за прогнозните служби и изисква актуализиране на процедурите. Освен това, приемането и включването на местни наблюдения от обществеността, като част от истинска, стабилна гражданска научна инициатива, би могло да допълни официалните данни. Това би подобрило и собственото възприятие на обществеността за риска.
Източник: Javier Martín Vide, Catedrático de Geografía Física, Universitat de Barcelona/The Conversation
