На 23 юни 1789 г., по-малко от година преди смъртта му на 17 април 1790 г., Бенджамин Франклин прави необичайно допълнение към завещанието си. Той оставя 1000 британски лири на Бостън, където е роден, и още 1000 на Филаделфия, където прекарва голяма част от зрелия си живот.
Дарението идва с необичайно условие. Вместо да третират завещанието като конвенционално благотворително дарение, градовете трябвало да чакат 200 години, преди да могат да го използват пълноценно.
Парите били предназначени да се използват за отпускане на заеми, като така натрупват лихви и се разрастват през поколенията. Когато тръстовете достигат своята 200-годишна граница през 1990 г., скромните първоначални дарения са се превърнали в милиони долари.
Бенджамин Франклин е бил филантроп през целия си живот, дарявайки на Филаделфия първата обществена библиотека, първата болница, първата доброволческа пожарна служба и дори първата улична лампа. Основаната по инициатива на Франклин Филаделфийска академия отваря врати през 1751 г. и поставя основите на днешния Университет на Пенсилвания.
Средствата за неговите тръстове са натрупани от заплатата му като президент на Върховния изпълнителен съвет на Пенсилвания от 1785 до 1788 г. Той твърдо вярвал, че държавните служители не трябва да получават заплащане, и дори предложил този принцип да бъде заложен в Конституцията на САЩ.
С даренията Франклин искал да подпомогне кариерите и възможностите за развитие на млади занаятчии, които искат да започнат собствен бизнес. Това била възвишена амбиция, която зависела от това условието му да бъде спазено през следващите два века.
Дори той не бил сигурен, че желанията ще бъдат спазени без възражения. „Като се имат предвид случайностите, на които са подложени всички човешки дела и проекти в толкова дълъг период от време, може би твърде много се ласкаех с напразна фантазия, че тези разпореждания ще бъдат продължени без прекъсване и ще постигнат това, за което са създадени“, пише той в завещанието си.
Франклин разделил тръста на два етапа. След първите 100 години част от натрупаните пари можела да бъде използвана за обществени проекти, а останалата трябвало да продължи да носи доходност още един век. След 200 години градовете най-накрая можели да използват останалите пари без първоначалните ограничения.
Светът претърпява значителни промени през тези два века, което направило първоначалните изисквания на Франклин към кредитополучателите твърде трудни за поддържане с развитието на икономиката. Въпреки това тръстовете продължили да подкрепят образователни и граждански проекти.
В Бостън парите помогнали за основаването на Franklin Union, търговско училище, което отваря врати през 1908 г. и по-късно става Технологичен институт „Бенджамин Франклин“. Филаделфия също насочила своя дял към образователни и граждански цели. Средства от тръста подпомогнали развитието на Института „Франклин“ — научна институция, основана през 1824 г.
С наближаването на края на втория век и двата града се стремят да се възползват максимално от щедростта на Франклин. Към 1990 г. фондът, свързан с Бостън и Масачузетс, достига приблизително 4,5 млн. долара, а този на Филаделфия и Пенсилвания — около 2 млн. долара. Тези суми показват поразителната трансформация спрямо първоначалните вноски, но финансовата възвръщаемост е само едната страна от постижението на Франклин.
Завещанието предлага и практическа демонстрация на убеждението на Франклин, че филантропията може да създава възможности, а не просто да предоставя незабавна помощ.
