Археологията непрекъснато разкрива нови страници от човешката история. Откритие след откритие, тя подрежда парченцата от миналото, за да възстанови картината на отдавна отминали епохи и да ни помогне да разберем по-добре света на хората, живели преди нас.
Сега Китай иска да направи нещо повече. Комбинирайки изкуствен интелект, анализ на древна ДНК и дълбоководни роботи, страната тръгва на лов за изгубени артефакти, за да проследи древните миграции на хората и да изследва цивилизации, процъфтявали преди хиляди години.
Страната представи нов петгодишен археологически план за периода 2026–2030 г., който съчетава амбициозни технологични планове с не по-малко значима културна цел – да засили влиянието на Китай върху начина, по който историята му се възприема по целия свят.
В рамките на инициативата учените ще разработят технологии като дистанционно наблюдение, анализ на древна ДНК, роботи за подводна археология и модели с изкуствен интелект (ИИ) за виртуално възстановяване на разкопани артефакти. Планира се и разширяване на международните партньорства за провеждане на теренна работа в цяла Азия.
Тази инициатива може да промени начина, по който изследователите изучават древните общества, особено когато историческите доказателства са фрагментирани, погребани под вода или разпръснати в обширни географски райони.
От счупена керамика до реконструкции, задвижвани от изкуствен интелект
За учените идентифицирането на отделни парчета, които принадлежат едно към друго, и възстановяването на първоначалния им вид е работа, която може да отнеме години. Използването на големи масиви от данни и специализирани модели с изкуствен интелект може да ускори този процес многократно.
Ето защо плановете са изследователите да разработят системи, способни да идентифицират отделни фрагменти, да съпоставят части, които физически пасват една на друга, и да създават виртуални реконструкции на повредени артефакти. Така тези модели биха могли да помогнат за откриването на връзки, които иначе биха останали незабелязани. Виртуалната реставрация също така ще позволи на изследователите да проучат как е изглеждал обектът в оригиналния си вид, без да променят физически запазените му части.
От друга страна, дистанционното наблюдение може да помогне за локализирането на археологически останки, докато анализът на древна ДНК може да разкрие връзки между популации, живели преди хиляди години.
Подводни роботи за изследване на морското минало на Китай
Едни от най-ценните археологически открития обаче не са погребани под земята, а лежат под морското дъно. Древните корабокрушения могат да крият товари, инструменти и предмети от ежедневието, които да ни помогнат да разберем търговията и живота през определен исторически период.
Планът за периода 2026–2030 г. предвижда използването на подводни роботи, оборудване за дълбоководно гмуркане и специализирани инструменти, способни да изваждат внимателно крехките останки от морското дъно. Тези технологии биха могли да помогнат на археолозите да изследват древните търговски пътища по Морския път на коприната и да достигнат подводни обекти, които са трудни или опасни за проучване от човешки водолази.
Китай не спира дотук. Страната разработва инфраструктурата, необходима за подкрепа на тази работа. Плановете включват създаването на археологическа лаборатория на национално ниво, а в Циндао в момента се строи Националният музей по морска археология.
Проследяване на източните азиатски корени
Планът поставя особен акцент върху разбирането на това как древните човешки популации са възникнали, мигрирали и са се адаптирали към различните среди.
Изследователите планират да проучат археологически обекти на възраст от милиони години в северен Китай, да изследват как хората от древността са оцелявали в екстремните условия на платото Цинхай-Тибет и да проследят миграциите из Евразия.
Те ще изучават и прехода от палеолита към неолита, когато човешките общности все повече преминават към земеделие и заседнал начин на живот. Изследванията ще обхванат регионите около реките Хуанхъ и Яндзъ, както и южната част на Линнан, което ще помогне на изследователите да разберат как различните предшестващи групи са се развивали и адаптирали.
Сред останалите приоритети са изследване на възникването на ранните държави, имперските столици и големите цивилизации от бронзовата епоха. Планът предвижда проучване на древните китайски династии Ся и Шан, датиращи от 2000 г. пр.н.е. до 1000 г. пр.н.е., както и продължаване на разкопките в ключови обекти.
Изследователите искат да проучат и основните исторически пътища и инфраструктура, включително „Пряката пътека“ от династията Цин (Цинджидао в превод „Правият път на Цин“), Великата китайска стена и Големият канал, както и археологически обекти в Синцзян, Тибет и платото Цинхай-Тибет.
Китайската археология като международна изследователска сила
Планът не се ограничава до границите на Китай. Изследователите възнамеряват да разширят международната си полева работа в регионите, където се говорят австронезийски езици, в Хималаите и по историческите мрежи на Пътя на коприната.
В Средиземноморието и Близкия изток съвместните проекти с институции в Египет, Гърция, Саудитска Арабия и Тунис ще се съсредоточат върху древните цивилизации, оборудването за подводни проучвания, дълбоководното изследване и опазването на културното наследство. Сравнителните изследвания ще проучат как китайската цивилизация се е развивала успоредно с другите големи световни цивилизации.
В крайна сметка планът на Националната администрация за културно наследство има за цел да превърне китайската археология в по-силна международна изследователска сила, като същевременно разшири културното влияние на страната.
Следващите пет години ще поставят на изпитание не само технологичните възможности на Китай. Те ще разкрият колко нова история може да се появи, когато археологията съчетае традицията с иновациите и разкопките на терен с изкуствен интелект, генетика и роботика.
Източник: South China Morning Post, Interesting Engineering
