Римляните са притежавали невероятни познания в областта на материалите. Самовъзстановяващият се бетон, който е позволил на конструкциите, създадени от тях, да издържат хилядолетия, е световноизвестен. А майсторството им в изкуството на стъкларството е създало някои от чудесата на древността.
Има обаче едно творение, което е признато за истински 1600-годишен шедьовър – стъклено чудо от древността. Това е бокал, който се съхранява в Британския музей и бележи безспорния връх на римската наука.
Изработен от така нареченото дихроично стъкло, бокалът променя цвета си в зависимост от ъгъла, под който светлината пада върху него. Въпросният бокал е известен като Купата (или чашата) на Ликург, кръстен на тракийския цар Ликург, споменат в шеста песен на „Илиада“.
По стените на чашата е изобразен митът за цар Ликург – тракийски владетел, който се осмелява да оскърби Дионис – бога на виното, веселието и екстаза, както и на много други елементи от живота в Древния Рим. Когато Дионис, придружен от своята свита – сатири и менади, се отправя към Тракия, за да разпространи своя култ, цар Ликург го посреща крайно враждебно. Той забранява култа, напада процесиите, арестува или прогонва менадите, а според някои версии затваря Дионис в дървен сандък.
Дионис успява да се измъкне и жестоко отмъщава на цар Ликург. Митът разказва, че той кара Ликург да изгуби ума си и в състояние на безумие да убие собствения си син, мислейки го за стъбло на лоза. Не по-малко трагична е и смъртта на Ликург. Има различни версии за края му – според едната боговете нареждат на народа на Ликург да го убие, за да се спре проклятието, според друга самият Дионис го разкъсва с лозови клони, а трета гласи, че е изяден от коне.
Магията на дихроичното стъкло
Учените отдавна знаят как да се прави дихроично стъкло, като тайната е разкрита благодарение на електронна микроскопия и спектроскопски анализи. Един въпрос обаче продължава да търси своя отговор – как римляните са го правили с инструменти и материали от IV век сл. Хр. Майсторите им са вграждали наночастици от злато и сребро с размери между 30 и 70 нанометра в стъклото. Тези частици не са просто метални примеси – те са ключови за взаимодействието на светлината със стъклото.
При преминаването на светлината през стъклото наночастиците причиняват плазмонни резонанси – колективно трептене на електроните на металните повърхности, което пречупва светлината по специфичен начин. Това кара чашата да променя цвета си в зависимост от ъгъла и интензитета на светлината.
Съвременната наука разгадава този ефект само преди няколко десетилетия, което превръща чашата на Ликург в може би първия в света случай на използване на нанотехнологиите, тъй като благородните метали вътре са по-малки дори от дължините на вълните на светлината, които изкривяват.
Лиза Холандс, специалист по стъкло в Университета в Шефилд, ръководи задълбочено разследване и репродукция на стъклото на чашата Ликург и говори с Guardian за това какво прави артефакта толкова уникален – казвайки, че изглежда горе-долу като „магия“.
„При това стъкло, ако светлината премине през него, златните и сребърните частици блокират сините и зелените вълни, пропускайки само червените и оранжевите“, казва Холандс пред Guardian. „Ако светлината се отрази от повърхността, частиците я разсейват, придавайки ѝ непрозрачния зелен цвят, който виждаме.“
Първата стъпка към възпроизвеждането на стъклото в чашата на Ликург от страна на Холандс била изработването на стъкло по начина, по който са го правили римляните. Това било постигнато с помощта на древна рецепта, получена от фрагмент от римския дихроичен оригинал. След това следва дълъг процес на експериментиране с различни нива на кислород, температура на пещта и други.
Един от членовете на екипа на Холандс обяснява, че цветът на стъклото изглежда силно зависим от положението му в пещта, така че става почти неконтролируем.
„Фактът, че цветът е толкова чувствителен към позицията в пещта, предполага, че за римляните е било много трудно да контролират цвета“, каза Иън Фрийстоун, почетен учен по археологически материали в Университетския колеж в Лондон. „Това ме кара да мисля, че с чашата от Ликург просто са ударили джакпота.“
Въпреки че дихроичното стъкло е разработвано през 60-те години на миналия век от НАСА, версията, произведена от Фрийстоун и Холандс, е далеч по-близка до чашата на Ликург. След като усвояват всички стъпки, екипът предава предмета на художника по стъкло Елиът Уокър за финални щрихи.
С работата си той отдава почит на „древния близнак“, като комбинира историята за Ликург и известната скулптура на Атлас, носещ света на раменете си. Той обаче решава да замени глобуса с чаша. „За мен това е връзка с римските майстори“, казва той.
Списание „Смитсониън“ споделя, че творбата ще бъде представена в галерия „Милениум“, като част от университетския Фестивал на ума от 6 до 15 ноември, преди да стане част от постоянна експозиция в Музея на стъклото „Търнър“.
Източници: The Guardian, Smithsonian Magazine
