Ежедневно генерираме тонове отпадъци, изхвърляйки от домовете, фирмите и фабриките си онова, от което вече нямаме нужда. Това включва всичко – от хранителни отпадъци и опаковки до стара електроника и строителни отпадъци.
Според последните данни на Евростат през 2024 г. в ЕС са били генерирани 765 милиона тона отпадъци, без да се включват големите минерални отпадъци от минното дело, кариерното дело, строителството и събарянето на сгради. Това съответства на 35% от всички генерирани отпадъци (2 196 милиона тона). Средно през 2024 г. един жител на ЕС е генерирал 1 697 кг отпадъци.
Тези числа звучат внушително, но е важно да се отбележи, че през последните две десетилетия общото количество генерирани отпадъци в ЕС, с изключение на големите минерални отпадъци, е намаляло с 1,9%. През 2004 г. то е било 779,5 милиона тона.
България се нарежда в топ 3 на страните в ЕС, генерирали най-голямо количество отпадъци на глава от населението, с изключение на големите минерални отпадъци. Първото място е за Естония с 4 703 кг на глава от населението, следвана от Белгия (3 157 кг) и България (2 881 кг). Високото ниво на генериране на отпадъци в Естония е свързано с производството на енергия от нефтени шисти.
В другия край на класацията с най-малко генерирани отпадъци са Малта (1 092 кг на глава от населението), Ирландия (1 199 кг) и Словения (1 254 кг).
През 2024 г. 42% от отпадъците в ЕС са били рециклирани
Рециклирането помага за намаляване на отпадъците, като превръща старите материали в нови продукти, намалявайки нуждата от суровини. То спестява енергия, намалява замърсяването и спомага по-малко отпадъци да достигат до депата, което го прави ключова част от устойчивото потребление.
Рециклирането може да помогне за пестене на ресурси, но не винаги е явният победител по отношение на икономиите на енергия. Някои материали, като хартията, се рециклират ефективно, докато при други процесът на преработка може да изисква повече енергия, отколкото производството им от нови суровини.
През 2024 г. почти две трети (61,8%) от отпадъците в ЕС са били обработени в рамките на дейности по оползотворяване. Рециклирането е съставлявало 42,0% от общия обем на обработените отпадъци, засипването — 13,3%, а изгарянето с оползотворяване на енергията — 6,5%. Останалите 37,8% от отпадъците са били депонирани, а 0,4% са били изгорени без оползотворяване на енергията.
Отделните държави в Европа се различават значително по отношение на методите, които избират за обработка на своите отпадъци. В 12 държави от ЕС рециклирането съставлява повече от 50 % от обработката на отпадъците, като Италия (87,3%), Унгария (77,1%) и Словакия (69,8%) са отбелязали най-високите дялове.
От друга страна, в Словения огромна част (67,8%) от отпадъците са били използвани за засипване, т.е. за запълване на изкопани площи или за инженерни и озеленителни цели, като при необходимост са замествали други материали. В Ирландия 45,2% от отпадъците също са били използвани по този начин.
България е на първо място в ЕС по дял на депонирането сред третираните отпадъци – 91,4%. След нея се нареждат Финландия с 84,4% и Швеция със 75,1%.
Изгарянето с оползотворяване на енергията е било сред най-рядко използваните методи в държавите от ЕС; въпреки това то е представлявало 27,0% от обработката на отпадъците в Дания и 19,4% в Литва.
Генерирането на отпадъци оказва влияние върху околната среда и върху това колко добре използваме ресурсите. Натрупването на отпадъци може да доведе до замърсяване на околната среда, докато ценни материали, които биха могли да бъдат използвани повторно или рециклирани, остават неизползвани. Затова е важно държавите да управляват ефективно генерираните отпадъци, като ограничават замърсяването, насърчават оползотворяването на ценни материали и допринасят за опазването на околната среда и развитието на кръговата икономика.
