В света на бизнеса възможностите често започват с един разговор. И ако днес създаването на нови контакти изглежда все по-лесно, то изграждането на устойчиви професионални отношения, основани на доверие, уважение и взаимна стойност, се превръща в далеч по-сериозно предизвикателство.
Каква е разликата между това да познаваш много хора и това да успяваш да трансформираш тези контакти в реални партньорства? Какво не достига на традиционния подход към нетуъркинга и защо е важно да заменим въпроса „Какво мога да получа?“ с „Какво мога да дам?“?
За да се опитаме да отговорим на тези и други въпроси, днес наш събеседник е Стоян Янков – международен лектор, автор и експерт по организационна продуктивност, работил с над 570 организации в 36 държави. Той е и водещ на подкаста Productivity Mastery, в който е провел над 330 разговора с предприемачи и бизнес лидери.
На 22 октомври 2026 г. Стоян Янков ще бъде сред лекторите на Business Agility Bulgaria 2026: EVOLVE в София, където ще води практическото обучение „Becoming the MVP: Pro Networking Tips for Making Meaningful Connections“. Какво означава да се превърнеш в „най-ценния партньор“? Какъв е пътят към това и как се изграждат смислени професионални отношения? Със Стоян Янков търсим отговорите отвъд познатите правила на нетуъркинга.
Здравейте! Радваме се да ви посрещнем като наш гост. Днес ще търсим отговор на въпроса как се свързваме помежду си. Защо е толкова трудно изграждането на ползотворни професионални отношения, при положение че можем да достигнем до почти всеки човек само с няколко клика?
Всъщност не е задължително да е трудно. Познавам доста хора, които се справят блестящо в тази сфера. От опита ми обаче все още мнозинството изпитват затруднения да се свързват проактивно с нови хора и да създават качествена мрежа от професионални контакти.
Според мен една от причините е, че просто никой не ни е научил как да го правим. Аз лично не си спомням да съм имал предмет „Нетуъркинг“ в училище. 😊 Или пък „Изграждане на силна мрежа от контакти“.
Нямаме нито културата, нито опита. Страхуваме се да не бъдем отхвърлени и често сме доста пасивни. Не вярваме, че имаме какво да дадем и не предприемаме действие.
Постоянно общувам със супер успешни хора и смело мога да твърдя, че всеки от тях не само осъзнава колко е важна силната мрежа от контакти, но и целенасочено инвестира време и усилия в изграждането ѝ.
Лично аз, поглеждайки назад, осъзнавам, че някои от най-ценните контакти, които съм създал през годините, се дължат на следните няколко неща:
- Бил съм проактивен и съм направил първата крачка.
- Създал съм стойност, преди да съм поискал нещо.
- Изградил съм доверие с човека чрез постоянство, качество в комуникацията и искреното намерение да бъда полезен.
Успехът на нетуъркинга често се измерва с броя нови контакти, които сме създали. Къде греши този подход и каква е разликата между купчината събрани визитки и реалните професионални връзки?
Когато се прибрах от Дания, си спомням, че отидох на едно нетуъркинг събитие и бях удивен колко хора дойдоха при мен и ми оставиха визитките си, без дори да съм ги поискал. С някои от тях дори не бяхме разменили и две думи. Какво очакваха да се случи? Явно някой ги беше научил, че така се прави „нетуъркинг“. 😊
Истината е, че няма значение колко визитки си раздал. Има значение колко смислени разговори си провел. Колко хора си докоснал с идеите си. На колко си бил полезен.
И най-вече, какво се случва след първата среща?
Защото размяната на контакти не означава, че сме изградили взаимоотношения. Това е само началото. Истинската стойност идва, когато продължим комуникацията, опознаем човека отсреща и постепенно изградим взаимно доверие.
В крайна сметка, нетуъркингът не е състезание по раздаване на визитки, а изкуството да превръщаме запознанствата в смислени отношения, които носят бизнес стойност.
На тазгодишната конференция Business Agility Bulgaria 2026: EVOLVE ще водите практическа сесия за това как да се превърнем в „Най-полезния човек“ (The Most Valuable Person). В основата на този подход стои промяната в мисленето от „Какво мога да получа?“ към „Какво мога да дам?“. Как изглежда този подход на практика и защо толкова много хора продължават да възприемат нетуъркинга като сделка?
Практикувам това мислене от години и то ме е довело до невероятни възможности, за които не съм и предполагал.
Представете си, че отивате на бизнес събитие с една-единствена цел: да си тръгнете оттам като най-полезния човек, присъствал на събитието.
Все едно е видеоигра и всяка интеракция ви носи определен брой точки. Целта е да съберете най-много точки „полезност“. Много неща могат да допринесат за това да „спечелите играта“.
Например:
- Да заговорите някого, който е дошъл сам на събитието
- Да направите комплимент на човека, който ви е направил кафето
- Да слушате повече, отколкото говорите (без да прекъсвате)
- Да сте любопитни, да задавате въпроси и да слушате с интерес
- Да свържете двама или повече хора, които могат да си бъдат полезни
- Да похвалите някого пред други хора за нещо, което прави добре.
- Да забележите човек, който не е успял да се включи в разговора, и да му дадете думата.
- Да сте приятна компания…
И така нататък… И така нататък.
Мислите ли, че ако отидете с такова намерение (да сте най-полезният човек), ще създадете повече потенциал за смислени контакти, отколкото ако се фокусирате върху себе си и всичко се върти около вас?
Мога да дам стотици примери от личния си опит за отношения с хора на най-високо ниво, започнали точно по този начин. С времето някои от тях прераснаха в истински приятелства и партньорства, в които взаимно си помагаме и до днес.
Разбира се, всички имаме цели и амбиции. Не казвам, че трябва да ги пренебрегваме. Но преди да поискаме нещо, нека първо помислим какво можем да дадем.
Винаги си задавайте въпроса: „Как повече мога да дам?“
Не всеки се чувства уверен да разговаря с непознат човек, особено на големи бизнес събития. Какъв е Вашият съвет за преодоляване на тази бариера? Как се започва разговор, който не звучи изкуствено?
Като професионален лектор, постоянно посещавам различни бизнес събития и конференции и наблюдавам точно тази тенденция. Над 80% от хората се притесняват да заговорят непознат, дори на събития, създадени специално за нетуъркинг. Вместо това прекарват по-голямата част от времето с колегите или приятелите, с които са дошли. И това води до много пропуснати възможности.
Обикновено сами си поставяме бариерите. „Не искам да ги прекъсвам.“ „Аз нямам с какво да допринеса.“ „Ами ако ме отхвърлят?“ „Дори да започна разговор, как ще го продължа?“
Изобщо пълни сме с „ограничаващи вярвания“. А истината е, че не е никак трудно.
Има един подход, който научих преди години: Представяш си, че си домакинът на събитието. (Дори и да не си.)
И така подхождаш към следващата група.
Какво прави добрият домакин? Грижи се за гостите си. Интересува се как се чувстват, дали всичко е наред, дали имат нужда от нещо. „Здравейте, как сте? Харесва ли ви събитието? Взехте ли си вече нещо за пиене?“
Когато преместим фокуса от себе си към това да се погрижим за другите, напрежението моментално спада. Вече не се чудим как да впечатлим някого или какво да кажем. Просто проявяваме искрен интерес. Така първата крачка става много по-естествена. А веднъж започнали разговора, продължението обикновено идва от само себе си.
Що се отнася до започването на разговор, има десетки начини: с въпрос, коментар, комплимент, шега или просто като се представите.
Не е толкова важно какво точно ще кажете. По-важно е да спрете да го премисляте и да направите първата крачка.
В подкаста Productivity Mastery сте разговаряли със стотици успешни предприемачи и лидери. Има ли някакъв общ принцип или успешна формула в начина, по който те създават и поддържат отношенията си с хората?
Благодарение на подкаста имам удоволствието всяка седмица да си говоря със супер успешни хора като Гай Кавазаки, основателя на Reebok, президента на Starbucks, световноизвестни автори и бизнес лидери.
Когато става дума за създаването на контакти, те обикновено не губят и секунда време. Знаят, че искат да се свържат с някого, и действат веднага. Вдигат телефона, пишат имейл или LinkedIn съобщение, или заговарят някого на бизнес събитие. Стрелят на мига и веднага мислят как да го направят интересно и полезно за другата страна. (Иначе защо един зает човек да им обърне внимание?)
Подхождат към разговора в посока създаване на възможности за взаимополза (win-win). Но скоростта, с която действат, е впечатляваща. За разлика от обикновения човек, който мисли, мисли, премисля… чуди се, пак мисли… и в крайна сметка си остава с мисленето.
Във връзка с поддържането на контактите си, бих казал, че са много внимателни към кого отварят мрежата си. Инвестират в създаването на тези контакти, ценят ги, грижат се за тях и се стараят да не ги изгубят с времето.
Обикновено отдават по-голямо значение на личния контакт. Когато пътуват, организират срещи, обяди, вечери и споделени преживявания. Също така се стараят да „отварят врати“ и да свързват хора от мрежата си, които биха могли да си бъдат взаимно полезни.
Но правят всичко това с голямо внимание и прецизност, защото осъзнават, че всяка препоръка залага на карта и собствената им репутация.
Успешните хора играят дългата игра. За тях доверието, репутацията и стойността на взаимоотношенията в дългосрочен план са много по-важни от всяка краткосрочна изгода.
Какво очаквате от тазгодишното си участие в конференцията Business Agility Bulgaria? Ако хората, които ще се включат в сесията Ви на 22 октомври, могат да си тръгнат само с една идея, която да промени начина, по който изграждат професионалните си отношения, коя бихте искали да бъде тя?
От конференцията очаквам да се запозная с много интересни хора, както и да се вдъхновя от идеите и опита на останалите лектори. Заповядайте от 14:00 часа на моята сесия Becoming the MVP: Pro Networking Tips for Making Meaningful Connections.
Ако има една идея, която искам хората да запомнят? Тя е: Ако винаги подхождате с нагласата да оставите от себе си малко повече от това, което ще си вземете, обикновено започват да се случват много хубави неща.
Бъдете смели!
Бъдете проактивни!
Не се страхувайте от грешките и отхвърлянето!
Не премисляйте твърде много! Просто направете първата крачка!
