През последното десетилетие консумацията на риба и морски дарове в Европейския съюз претърпява сериозни структурни промени, като достига най-ниските си нива за последните 10 години. Докато през 2014–2015 г. общото потребление в ЕС е било близо 13 милиона тона, през последните години то спада до 10,25 милиона тона, а средната консумация на глава от населението намалява от 25,5 кг на 22,89 кг.
Най-голям е спадът при рибата от див улов, чиято консумация удря десетгодишно дъно от 16,36 кг на човек. В същото време консумацията на риба от развъдници (аквакултура) остава сравнително стабилна – около 6,53 кг на глава от населението.
Тенденцията към намаляване се ускорява допълнително след 2019 г., вследствие на редица икономически сътресения (пандемията, енергийната криза и последвалата висока инфлация), а цената на рибата в ЕС скача с над 25% в периода между 2020 и 2024 г.
Последните данни на Евростат показват, че през 2025 г. общата стойност на рибните продукти, разтоварени на пристанищата в ЕС, е била 5,5 милиарда евро. Почти не се наблюдава промяна от стойността, отчетена през 2024 г. Уловът на риба в ЕС, взет от 7-те морски зони, обхванати от статистиката на ЕС, е бил приблизително 3,3 милиона тона през 2025 г.
Стойността на разтоварванията на риба е била най-висока в Испания, представляваща 31% от общата стойност за ЕС, следвана от Франция (18%) и Италия (12%). По отношение на теглото, испанският риболовен флот е уловил 21% от общата риба в ЕС, Дания – 16% и Франция – 14%.
По-голямата част (72%) от този улов идва от Североизточния Атлантик. Ключовите видове, уловени в тази област, са били херинга (18% от общия улов), синя путасу (17%), цаца (15%) и скумрия (9%). След това се нарежда уловът от района на Средиземно и Черно море, който представлява 8% от общия улов на ЕС. Ключови видове в този район са сардини (19%) и аншоа (16%). Други 7% от общия улов на ЕС са уловени в западната част на Индийския океан, където почти целият улов (94%) се състои от 3 вида риба тон: скипджак (58%), жълтопер тон (29%) и големоок тон (7%).
Източният централен и югозападният Атлантик допринасят с по 5% от общия улов. В източния централен Атлантик основният улов е сафрид (38%), скипджак тон (13%), жълтопер тон (12%) и скумрия (9%). В югозападния Атлантик уловът се състои главно от мерлуза (79%) и калмари (13%). Останалите 2% от общия улов са били направени в северозападния и югоизточния атлантически регион.
Глобалното потребление на риба ще нарасне до 21,8 кг на глава от населението
През юли 2025 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) публикуваха 21-вото издание на съвместния си доклад „Селскостопански перспективи 2025–2034“, според който консумацията на храни от животински произход вероятно ще се увеличи, особено в страните с доходи под средните.
Според анализаторите очакваният ръст в тези страни ще достигне цели 24 процента – четири пъти по-висок от прогнозирания среден световен ръст от 6%. Въпреки това увеличение, делът на храните от животински произход в дневния калориен прием ще остане нисък в страните с доходи под средните.
Очакванията са той да достигне средно 364 kcal на човек, което е само малко над референтната стойност от 300 kcal дневно, използвана от ФАО. В страните с ниски доходи очакваните 143 kcal не достигат дори половината от референтния прием за здравословно хранене.
Очакванията са световното селскостопанско производство да нарасне с 14% до 2034 г., като при рибата и другите водни храни прогнозираното увеличение е 12%.
Средната консумация на риба на човека ще продължи да нараства
Според прогнозите на ОИСР и ФАО световната консумация на риба и морски дарове на човек ще се увеличи от 21,1 кг през 2022–2024 г. до 21,8 кг през 2034 г.
Очакват се и сериозни регионални различия. Според прогнозите потреблението на глава от населението в Африка ще намалее, особено в страните от Субсахарска Африка. Лек спад се очаква и в Европа. Ръстът на търсенето в Азия се забавя до само 11% в сравнение с 32% през последното десетилетие.
Променящите се условия на околната среда, главно поради изменението на климата, геополитическите сътресения в световната търговия и преминаването към устойчиви производствени практики в рибарството и аквакултурите, влияят върху развитието на световната търговия. Ето защо спазването на обвързващите правила в световната търговия с морски дарове става все по-важно за световната продоволствена сигурност.
Източници: Евростат, EUMOFA, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО)
