Все повече хора използват ИИ ежедневно. И докато повечето се допитват до чатбота, за да им помогне с написването на имейл или да им планира следващата почивка, някои хора избират да говорят с него за чувствата си.
Проучване в САЩ от 2025 г., включващо 1058 души на възраст от 12 до 21 години, установява, че 13% са търсили съвет от генеративен ИИ, когато са се чувствали тъжни, ядосани или нервни. При младите хора на възраст от 18 до 21 години процентът е 22%. Откритията показват, че използването на ИИ за подкрепа на емоционалното или психическото здраве вече е сравнително често срещано сред младите хора.
Може ли ИИ наистина да ни бъде приятел? Традиционно бихме отговорили, че хората са по-добри в оказването на подкрепа от ИИ. Някои експерименти обаче показват, че когато е трябвало да избират, хората са дали по-висока оценка на отговорите, написани от ИИ.
Екип от учени от университетите в Манчестър и Дърам провежда пет експеримента, сравнявайки съобщения за емоционална подкрепа, написани от хора, с тези, създадени от големи езикови модели (LLM), системите зад чатботове като ChatGPT.
В един експеримент 390 участници си представяли ситуации, свързани с гняв, тъга или страх. След това те прочели отговори, написани от човек или създадени с изкуствен интелект, без да им бъде посочен източникът му. При сценариите с гняв и страх участниците оценили съобщенията, създадени с изкуствен интелект, като по-емоционално подкрепящи. При тъгата не била отчетена сериозна разлика.
Тези открития съответстват на скорошен преглед на 23 проучвания, според който хората са склонни да оценяват съобщенията, написани от изкуствен интелект, като по-емпатични, което означава, че изглеждат по-разбиращи и грижовни, отколкото тези, написани от хора. Изследователите наричат това „предимството на изкуствения интелект“.
Какво стои в основата на това предимство? Един от възможните отговори е последователността. Изкуственият интелект винаги може да генерира структуриран отговор при поискване, докато хората понякога могат да са твърде уморени, за да реагират напълно адекватно на ситуацията, или да се чувстват несигурни какво да кажат. ИИ също така обикновено предлага и конкретно действие, което получателят може да следва.
Различни експерименти тестват възможните обяснения за това предимство. В един от експериментите изричното признаване и валидиране на чувствата на получателя не обяснява по-голямото емоционално подобрение, свързано с отговорите, дадени от ИИ.
Два допълнителни експеримента откриват по-силни доказателства, свързани с това, което изследователите наричат „практическа подкрепа“: специфични и реалистични предложения. Съобщенията, съдържащи тази практическа помощ, са оценени като по-успокояващи и подобряват някои емоционални реакции, независимо дали идват от ИИ или от човек. Когато човешките съобщения предлагат конкретни действия, те биват оценени като също толкова подкрепящи, колкото и тези, дадени от ИИ.
Практическата подкрепа изисква сдържаност. Проучване от 2024 г. установява, че прекомерните предложения може да са по-малко ефективни. Също така преди да предложите решения, е добре първо да се запитате дали съветът е това, което човек иска. Ако е така, една изпълнима стъпка може да е по-полезна от списък със сложни решения.
Продължаваме ли да предпочитаме съветите, дадени от хора?
Променят ли се нашите възприятия, когато знаем от кого идва съветът? Същото проучване от 2024 г. установява, че отговорите от ИИ карат хората да се чувстват по-чути от тези, написани от хора, но това предимство намалява, когато получателите знаят, че съобщението идва от изкуствен интелект.
В девет допълнителни проучвания, обхващащи 6282 души, отговорите на ИИ са оценени като по-емпатични и подкрепящи, когато са описани като написани от човек, отколкото когато са приписани на ИИ. Участниците също така предпочитат човешко взаимодействие, когато търсят емоционална ангажираност, дори когато това означава по-дълго чакане.
Изследванията все още не са установили точната причина. Една от възможностите е, че човешката реакция сигнализира за готовността на някого да отдели време и емоционални усилия да бъде до нас.
Проучване с романтични двойки показва колко важно е не само каква подкрепа оказваме на партньора си, но и как той я възприема. Изследователите попитали единия партньор как е помогнал на другия да се справи с трудни емоции, а след това попитали другия каква подкрепа смята, че е получил. И двамата участници оценили и качеството на връзката си.
Резултатите показват, че качеството на връзката е по-обвързано с това как единият партньор възприема получената подкрепа, отколкото с това как другият оценява собствените си усилия да помогне. Това влияе и на удовлетворението и на двамата партньори от връзката им. Според друго проучване, когато човек се чувства изслушван и разбиран, той е склонен да оценява взаимоотношенията си като по-удовлетворяващи.
Тези проучвания идентифицират асоциации. Те не установяват, че определени форми на подкрепа водят до по-добри взаимоотношения, нито обясняват защо хората предпочитат човешка подкрепа. Те обаче показват къде ИИ губи битката. Утехата от близък човек или приятел идва с лични познания и възможността за продължаващо участие. ИИ може да ви предложи да направите кратка разходка, за да се почувствате по-добре, но не може да се включи в нея.
И въпреки че засега оставаме предпочитания избор за приятел, практическият урок от това изследване е, че хората могат да помислят над това, което ИИ прави ефективно. Следващият път, когато ваш близък или приятел е разстроен, попитайте го дали иска съвет. Ако иска, предложете конкретна следваща стъпка, която изглежда изпълнима.
Изкуственият интелект може да ни каже точно това, което имаме нужда да чуем или да ни даде съвета, от който имаме нужда, но човешките взаимоотношения предлагат нещо различно – усещането, че не си сам в това и някой може да хване ръката ти и да те измъкне от дупката, в която си в момента. Това не прави връзката между хората перфектна. Използван внимателно, изкуственият интелект може да ни помогне да се подкрепяме по-добре един друг, но не и да замени тази подкрепа.
Източник: Sarah A. Walker, Assistant Professor of Educational Psychology, Durham University, Belen Lopez-Perez, Lecturer in Psychology, University of Manchester/The Conversation
