Как живеят хората в Европейския съюз днес? Благоденствието може да е относително понятие, но като цяло то обхваща три основни измерения – материално, духовно-емоционално и обществено. Материалната страна е свързана с наличие на добри материални условия, финансова стабилност и липса на лишения. Духовната и емоционалната страна включва вътрешно спокойствие, усещане за щастие, хармония и удовлетворение от живота, а в обществен план означава просперитет, напредък и добруване на цяло общество, народ или държава.
И така, благоденстват ли европейските граждани? Трудно бихме могли да отговорим еднозначно на този въпрос, особено имайки предвид огромната разлика в условията на живот в отделните държави членки, но последните данни на Евростат предоставят интересен поглед към ежедневието на хората в ЕС.
Те показват, че през 2025 г. 12,1% от хората в ЕС не са могли да си позволят редовно да участват в развлекателна дейност. Освен това, за 8,5% от хората е било невъзможно да си позволят хранене с месо, пилешко, риба (или вегетариански еквивалент) през ден. А що се отнася до достъпа до интернет, 2,0% от хората в ЕС не могат да си позволят интернет връзка за лична употреба у дома.
Кои са държавите начело и в дъното на класациите
Когато разгледаме възможността за участие в развлекателни дейности, най-трудно постижимо през 2025 г. това е било за гражданите на Гърция (27,3%), Румъния (23,3%), Литва (17,9%), Латвия (16,2%) и Унгария (15,8%). Съвсем различна е ситуацията в Хърватия (3,9%), Чехия (4,1%), Люксембург (5,4%), Словакия (5,7%) и Кипър (6,3%), където много по-голяма част от хората са успявали да включат развлечението в ежедневието си. Разликата между Гърция и Хърватия достига цели 23,4 процентни пункта.
България отчита резултат над средния за ЕС. Страната ни е на шесто място в ЕС по най-висок дял на хората, които не могат да си позволят редовни развлекателни дейности (14,5%).
Достъпът до интернет у дома се е превърнал в нещо естествено за огромна част от европейските граждани, но има хора, за които това е непосилен разход. Държавите в ЕС, в които хората изпитват най-сериозни затруднения, са Румъния (6,2%) и България (5,9%), следвани от Италия (2,9%), Унгария (2,8%) и Словакия (2,7%), а във Финландия (0,1%), Кипър (0,2%) и Нидерландия (0,3%) делът на хората, изпитващи подобни затруднения, е изключително нисък.
Пълноценното хранене е ключово, ако искаме да живеем по-дълго в добро здраве. Много хора в ЕС обаче не могат да си позволят хранене с месо, риба или вегетариански еквивалент поне през ден. Най-висок е техният дял в Румъния (18,1%), България (15,8%), Унгария (15,1%), Словакия (14,2%) и Гърция (12,8%), а най-малко такива затруднения изпитват хората в Кипър (1,2%), Ирландия (1,7%), Португалия (1,9%), Нидерландия (2,5%) и Полша (3%).
В периода 2022-2025 г. данните показват подобрение в част от показателите за материални лишения в ЕС, но различията между държавите членки остават. Страната ни регистрира подобрение по всички разглеждани показатели, но продължава да е сред най-засегнатите в ЕС. Делът на хората, които не могат да си позволят пълноценно хранене през ден например, намалява от 21,6% на 15,8%, но ситуацията е особено тревожна при самостоятелно живеещите хора на 65 и повече години – 31,2% от тях изпитват подобни затруднения при средно 12,2% за ЕС.
Ако иска да бъде успешен, ЕС не може да се фокусира само върху икономическия растеж, технологичния напредък и конкурентоспособността си. Благоденствието на хората трябва да бъде поставено в центъра на европейските политики, защото истинската мярка за напредъка на Европа не е само богатството, което създава, но и качеството на живот, което осигурява на своите граждани.
