Какво е вашето определение за емоционална интелигентност и как определяте кой човек я притежава? Този, който лесно се ориентира в различните ситуации, който умее да потушава спорове и който винаги знае какво да каже, когато приятелят му се чувства некомфортно. В повечето случаи свързваме тези умения с жените. Схващането, че жените притежават по-висока емоционална интелигентност, е толкова широко разпространено, че популярната психология го третира като доказан факт.
Ново проучване иска да провери дали това наистина е така. За целта то взима данните от близо три десетилетия изследвания, проведени от 1995 г. до 2023 г., в 76 държави и включващи повече от 600 000 участници. Целта е да се открие отговорът на един много прост въпрос: наистина ли жените са по-емоционално интелигентни от мъжете?
Краткият отговор е „ДА“ – наистина средно жените постигат по-високи резултати, но този отговор води до друг въпрос. Наистина ли това е предимство или идва на определена цена?
За да разберат по-добре тази разлика, изследователите се фокусират върху вида емоционална интелигентност, в която жените демонстрират превъзходство. Какво ще рече това? Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме, разбираме и регулираме емоциите у себе си и у другите, а женското предимство е най-силно изразено в частта, свързана с „чувствата на другите“.
Това е свързано със способността да разпознаваме какво чувства човекът срещу нас – дете, което изпада в истерия; колега, който замълчава, след като идеята му е отхвърлена; приятел, който се чувства некомфортно от темата на разговор на масата – и да му помогнем да се справи със ситуацията. Важно е да се отбележи, че това са средни стойности, които не означават, че всички жени са добри в това, а всички мъже не.
Защо обаче се появява тази разлика и има ли тя биологична основа? Вероятно няма как да изключим напълно биологичните или хормоналните фактори, но има две закономерности в данните, които насочват причините другаде.
Предимството на жените е много по-малко в детска възраст, отколкото в следващите етапи от живота. Освен това през последните десетилетия постепенно намалява. Това навежда на мисълта, че емоционалните умения не са изцяло вродени, а се развиват и чрез опита и възпитанието. Проучването не уточнява конкретните причини за това, но резултатите съответстват на подобно обяснение.
Една от причините може да се крие в разликите при възпитанието на момичетата и момчетата. Други изследвания установяват, че родителите използват повече емоционални думи в комуникацията с дъщерите си, отколкото със синовете си, и по-често насърчават момичетата да разбират и изразяват чувствата си.
При момчетата често съветите са свързани с управление на емоциите чрез потискането им. Момичетата са насърчавани да говорят за чувствата си открито и да търсят подкрепата на други хора, което съответства и на този вид социално и емоционално умение, в което, според данните, жените превъзхождат мъжете.
Казано по-просто, ние учим момичетата от малки да не пренебрегват своите емоции и тези на другите и да реагират на тях. И точно като всяко друго умение, което учим през живота си, колкото повече го повтаряме и практикуваме, толкова по-добри ставаме и постепенно то става естествена част от нас.
В подкрепа на тази хипотеза мета-анализ от 2019 г. на 58 проучвания установява, че емоционалната интелигентност може да бъде тренирана и полът изглежда не е повлиял на ефективността на обучението. Това определено е добра новина. Ако емоционалната интелигентност е умение, което може да се тренира, а не фиксирана черта, която получаваме по рождение, то всеки, който иска, може да се възползва от нея в живота си.
Изследването обаче предлага и друг малко по-неудобен извод. Ако това предимство на жените не се приема като умение, а като даденост, то постепенно се превръща в тяхно задължение: недооценено, незаплатено и понякога доста натоварващо. Винаги да разсейват напрежението, да потушават конфликтите, да успокоят, разбират, подкрепят…
Компаниите имат нужда от такива хора и печелят от тях повече, отколкото признават. Това е умение, което помага на екипа да функционира като такъв, но рядко го виждаме в оценката на представянето. Но истината е, че като всяка друга работа, то изисква време и натоварва вършещия го, затова може би е време работодателите да я назоват и да я възнаградят, както в оценките, така и в решенията за повишение. Освен това трябва да инвестират в развиването на тези умения у всички служители.
И това не важи само за работното място, а и за отношенията в домовете и сред приятелите ни. Трябва да забелязваме човека, който вечно опитва да балансира, който забелязва, ако днес някой от компанията е по-мълчалив, който знае какво да каже, за да се почувстват всички по-добре. И да, може би жените са по-добри в това от мъжете, но е време да осъзнаем, че това не е даденост, а тренирано умение и оправданието, че някой просто не притежава такъв тип интелигентност, не бива да е оправдание, а стимул тя да бъде усвоена.
Източник: Mary M. Hausfeld, Assistant Professor in Management, University of Limerick; Jochen Menges, Director of the Center for Leadership in the Future of Work, University of Zurich/The Conversation
