Много по-вероятно е да си представим акулите като източник на стрес, а не като животни, които изпитват стрес, и дълго време науката беше на мнение, че акулите не произвеждат кортизол – хормонът в телата ни, който се образува, когато сме стресирани. Неотдавнашно проучване оспорва това дългогодишно схващане и поставя под въпрос десетилетия на изследвания относно начина, по който тези животни регулират метаболизма си и реагират на промените в околната среда.
Публикувано в списанието „Proceedings of the Royal Society B“, проучването, проведено от Университета на Манитоба и Центъра за морски науки „Бъмфийлд“ в Канада, установява наличието на кортизол в кръвта на севернотихоокеанската бодлива акула (Squalus suckleyi) и предоставя молекулярни доказателства за възможността този вид да произвежда хормона.
Според изследователите проучванията през 60-те и 70-те години на миналия век са довели учените до заключението, че акулите и скатовете не могат да произвеждат кортизол и вместо това разчитат на друг кортикостероид, наречен 1α-хидроксикортикостерон. Всякакви следи от кортизол са били приписвани на „имунна кръстосана реактивност с този уникален стероид“.
Екипът зад новото проучване оспорва това предположение. Учените изследват междубъбречните жлези на акулите – органи, участващи в производството на стероидни хормони. Там те откриват генетични транскрипти на гена Cyp17a1, който кодира ензима, участващ в производството на прекурсори на кортизола. Изследователите изрично подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се установи активността на ензима.
Експерименти с акули разкриват наличието на кортизол
За експеримента изследователите събират пет севернотихоокеански бодливи акули край бреговете на Британска Колумбия и ги поставят в разредена морска вода. Наличието на кортизол е установено чрез анализ на кръвни проби. Учените използват високоефективна течна хроматография – метод, който позволява разделянето на различните съединения и последващото измерване на техните концентрации. Допълнителен независим анализ потвърждава наличието на хормона в две от пробите.
Още преди началото на експеримента учените откриват кортизол при една от акулите. След 48-часов престой в разредена морска вода акулите са върнати към нормални условия. След 36 часа възстановяване хормонът е установен и при петте наблюдавани акули. След 72 часа той остава откриваем само при една от тях.
Защо кортизолът е толкова труден за откриване?
В междубъбречната тъкан изследователите откриват генетичен материал от бактерии от рода Rhodococcus, според Phys.org. Те предполагат, че бактериите може да влияят върху метаболизма на кортизола, което може да обясни защо хормонът е бил труден за откриване.
„По този начин остава неясно дали откриването на F (кортизол) в кръвообращението е резултат от нарушена микробна общност или от самата кортикостероидна реакция“, посочват изследователите в проучването. За да преценят какво може да е причинило тази реакция, те вземат предвид използваната от тях анестезия и многократната манипулация с акулите.
Накрая изследователите проучват дали кортизолът влияе върху регулирането на глюкозата и баланса на водата и разтворените вещества в кръвта на акулите.
За целта шест акули получават импланти с кортизол, разтворен в кокосово масло, докато други шест получават само кокосово масло. Те установяват значително намаление на глюкозата при животните с импланти с кортизол, но разликата не е установена при всяко вземане на проби.
При много гръбначни животни хормоните кортизол и кортикостерон отговарят за регулирането на енергийния баланс, метаболизма и имунорегулацията, което може да обясни защо въвеждането на кортизол е повлияло на регулирането на глюкозата при акулите.
Изследователите излагат няколко хипотези за причините за това, но ролята на кортизола остава недоказана. Те стигат до заключението, че резултатите могат да отворят нови пътища за изследване на хормоналната регулация при акулите и скатовете.
В заключение на всичко това още един въпрос остава неясен. Какви ли са били нивата на кортизол в кръвта на учените по време на всички тези експерименти?
Източник: Phys.org
