Нов анализ на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия показва, че делът на компаниите, използващи ИИ в стратегическите сектори на Европейския съюз (ЕС), продължава да нараства и от 7% през 2021 г., през 2025 г. той достига 18%.
Ръст е отчетен във всеки от 10-те стратегически сектора за ЕС, обхванати от изследването, но той е неравномерен и воден основно от увеличено използване на достъпен, универсален изкуствен интелект – системи, които анализират или генерират текст, код, изображения, звук и видео.
Анализът и разработената методология позволяват измерване и наблюдение на нивата и развитието на използването на ИИ, видовете внедрявания и бариерите пред неговото приемане в стратегическите сектори, обхванати от Стратегията за прилагане на ИИ.
Какво представлява тази стратегия?
Стратегията за прилагане на ИИ беше приета и официално представена на 8 октомври 2025 г. Основната ѝ цел е да стимулира внедряването на изкуствен интелект и да насърчава организациите да обмислят възможностите и рисковете, породени от решенията с изкуствен интелект, за да подобрят процесите, ефективността и конкурентоспособността си.
В стратегията са включени и конкретни предложения за насърчаване на практическото приложение на изкуствения интелект в стратегически сектори на икономиката.
Кои сектори ЕС приема за стратегически? За стратегически ЕС определя 10 сектора, които са от съществено значение за икономическата сигурност на ЕС, зеления и цифровия преход и отбранителната готовност. Те включват хранително-вкусова промишленост, климат (климат и околна среда), отбрана (отбрана, сигурност и космос), електроника (електронни комуникации), енергетика, производство (производство, инженерство и строителство), медии (културни и творчески сектори и медии), мобилност (мобилност, транспорт и автомобилна промишленост), фармацевтика (здравеопазване, включително фармацевтични продукти) и туризъм.
Как се е променило използването на ИИ през годините?
Ако се вземат под внимание всички икономически сектори, обхванати от изследването на Евростат, делът на фирмите, които използват изкуствен интелект, е малко по-висок: той е нараснал от 8% през 2021 г. до 20% през 2025 г.
От стратегическите сектори фирмите в културните и творческите сектори и медиите, енергетиката и електронните комуникации са водещи в приемането на изкуствен интелект, съответно с 38%, 34% и 30%. През 2021 г. делът на фирмите, използващи изкуствен интелект в тези сектори, е бил съответно 13%, 18% и 12%.
В тези сектори изкуственият интелект се използва за различни бизнес функции, от сигурност на ИКТ до научноизследователска и развойна дейност и производство, което демонстрира по-широко разпространение на технологията.
За разлика от това, мобилността, туризмът и хранително-вкусовата промишленост са секторите с най-ниско усвояване. В тях приложенията на ИИ все още са ограничени до маркетинг, продажби и други достъпни задачи.
Производственият сектор и секторът на климата и околната среда показват смесен модел, съчетавайки готови за употреба инструменти с ИИ с умерена промяна към използването на ИИ в производствените процеси.
От инструменти до основни процеси
Тенденцията при внедряване е положителна, но анализът подчертава, че в много случаи ИИ все още не е интегриран в основните бизнес процеси, като например производството, където са възможни най-големи печалби от производителността. Данните показват, че фирмите, които адаптират ИИ и го включват в своите производствени и работни процеси или инфраструктура, са склонни да постигат по-висока добавена стойност.
Данните показват още, че капиталоемките сектори, като енергетиката и електрониката, отбелязват по-силен растеж в усвояването на ИИ в сравнение със секторите, които са по-балансирани по отношение на капитал и труд.
Анализът се фокусира и върху факторите, които могат да подпомогнат по-широкото приемане на ИИ. Изведени са три ключови компонента: до каква степен компаниите са реорганизирали начина си на работа, за да се възползват максимално от ИИ; доколко технологията е интегрирана в производствената им дейност; и дали разчитат на готови решения, или на специално разработени системи, съобразени с конкретните им потребности.
Класирането на стратегическите сектори по тези ключови компоненти показва, че фирмите, които инвестират повече в структурни организационни промени за интегриране на изкуствен интелект, са по-склонни да използват изкуствен интелект в производството, което предполага, че организационните промени трябва да бъдат приоритетни. Такава зависимост се наблюдава в енергетиката, електронните комуникации и отбранителната индустрия.
Използването на готови за употреба решения с изкуствен интелект спрямо такива, разработени по поръчка, в голяма степен зависи от спецификите на всеки сектор. Например, секторът на климата, въпреки средното си усвояване на изкуствен интелект, показва ниско усвояване на готови решения с изкуствен интелект, тъй като изисква по-висока степен на персонализиране в сравнение с други стратегически сектори.
От друга страна, производственият сектор, който като цяло показва ниско усвояване на ИИ, се класира по-високо от климата за приемане на готови решения. Това показва, че използването на достъпни готови за употреба ИИ решения не води непременно до увеличаване на интеграцията на ИИ в производствените процеси.
Пречки пред внедряването на ИИ
Една от основните пречки пред внедряването на ИИ в по-голямата част от стратегическите сектори е липсата на съответен експертен опит. По-специално, два фактора се очертават като доминиращи пречки: недостигът на специализирани умения и регулаторната несигурност, включително опасения относно защитата на данните и поверителността.
Според доклада инициативите за цифровизация, развитието на умения и организационните промени могат да окажат положително въздействие за внедряването на ИИ и да преодолеят разликата между усвояването на инструменти и по-дълбоката интеграция.
Резултатите от проучването показват, че все по-голяма част от европейските компании използват възможностите на ИИ, но това не винаги води до съществена промяна в работните им процеси. Достъпът до ИИ инструменти става все по-лесен, но способността те да бъдат успешно интегрирани в процесите, които създават реална икономическа стойност, ще бъде едно от основните предизвикателства пред фирмите в ЕС през следващите години. От това, доколко ще успеят да се справят с него, ще зависи дали ще се възползват от всички предимства, които ИИ предлага, или ще останат на нивото на използване на отделни инструменти, без да постигнат съществена промяна в ефективността и конкурентоспособността си.
Източник: European Commission – Joint Research Centre (JRC)
