Цената на електроенергията оказва пряко и сериозно отражение върху семейния бюджет, потреблението и качеството на живот на домакинствата. Тъй като електроенергията е разход от първа необходимост, промяната в цената ѝ влияе върху средствата, с които домакинствата разполагат за храна, здравеопазване, образование и развлечения.
Влиянието на този разход е най-осезаемо през зимния отоплителен сезон за домакинствата, които се отопляват на ток (климатици, термопомпи, радиатори). Ето защо на прага на новия отоплителен сезон поглеждаме как се е движила цената на електроенергията от началото на годината.
Според последните данни на Евростат през първата половина на 2026 г. средната цена на електроенергията за домакинствата в ЕС намалява с 2,2% до 0,28 евро за kWh спрямо 0,29 евро за kWh през втората половина на 2025 г. Въпреки това цените остават доста над нивата отпреди енергийната криза през 2022 г.
Делът на данъците и таксите в окончателната сметка също отбелязва лек спад от 0,5 процентни пункта през този период – от 28,9% през втората половина на 2025 г. до 28,4% през първата половина на 2026 г.
Разликите в цените на електроенергията за домакинствата в ЕС остават големи
Сравнението на цените на електроенергията за домакинствата в държавите членки на ЕС разкрива значителни различия. В 6 страни са отчетени цени над 0,30 евро за kWh, докато 5 страни са регистрирали цени под 0,20 евро за kWh.
През първата половина на 2026 г. най-високи цени за електроенергия са плащали домакинствата в Ирландия – 0,39 евро за kWh. След нея се нареждат Германия и Белгия (и двете по 0,36 евро). България, Малта и Унгария са трите страни в ЕС, регистрирали най-ниски цени през този период – Унгария (0,11 евро за kWh), следвана от Малта и България по 0,13 евро всяка.
Спрямо първата половина на 2025 г. сравненията в съответните национални валути показват силни ценови движения през първата половина на 2026 г. Цените на електроенергията за домакинствата са се повишили рязко в Румъния (+51,6% в сравнение с първата половина на 2025 г.), Ирландия (+19,8%) и Финландия (+18,4%). Други страни са регистрирали рязък спад, по-специално Дания (-31,7%) и Люксембург (-24,1%).
Изразени в стандарти на покупателна способност (СПС), цените на електроенергията са били най-високи за домакинствата в Румъния (46,9 на 100 kWh), Полша (41,1) и Чехия (34,3). Най-ниските цени, базирани на СПС, са наблюдавани в Малта (13,8), Унгария (14,7) и Люксембург (15,5). В България цените, базирани на СПС, през първата половина на 2026 г. са били 21,0 на 100 kWh, което е под средното за ЕС.
Предстоящият отоплителен сезон отново поставя въпроса за достъпността на електроенергията. За домакинствата с ниски доходи и много от пенсионерите дори малко поскъпване може да се превърне в сериозно финансово затруднение и да задълбочи риска от енергийна бедност – ситуация, в която не могат да си позволят да отопляват домовете си адекватно.
Когато токът поскъпва, много домакинства търсят други източници на отопление (дърва, пелети, газ) или обратното – преминават към ефективни климатици, ако другите горива станат по-скъпи. Дори цената на тока за бита да остане стабилна, ако цената на тока за бизнеса (свободния пазар) се повиши, това се отразява индиректно на домакинствата. Това е така, защото фирмите калкулират по-скъпия ток в цената на своите продукти и услуги, в резултат на което домакинствата трябва да плащат повече за храна, развлечения, транспорт и др.
