През последното десетилетие тенденцията при средната годишна брутна заплата в ЕС е положителна. Единствената година през този период, в която е регистриран лек номинален спад на средното равнище от 0,8%, е 2020 г. Спадът съвпада с пандемията от COVID-19 и ограниченията, които оказаха сериозно въздействие върху европейския пазар на труда.
През 2016 г. средната годишна брутна заплата за пълно работно време в ЕС е била 30 392 евро. През следващите години тя устойчиво нараства между 2 и 6% на година и според последните данни на Евростат през 2025 г. тя е била в размер на 41 500 евро. Това отразява увеличение с 4,3% спрямо 39 800 евро през 2024 г. и номинално увеличение от близо 11 000 евро (около 36% общ напредък) за последните 10 години.
Евростат уточнява, че предоставените данни са в номинално изражение, без корекция за инфлацията, като възнагражденията за непълно работно време са преизчислени в еквивалент на пълно работно време.
Когато излезем от общата картина и се вгледаме в данните за отделните държави членки на Съюза, виждаме значителни разлики в размера на средната годишна брутна заплата. Сред страните в ЕС най-високата средна годишна брутна заплата за пълно работно време е регистрирана в Люксембург (85 600 евро), следвана от Дания (73 500 евро) и Ирландия (64 400 евро).
Драматично различна е реалността в противоположния край на класацията, където се нареждат държавите с най-ниските средни годишни брутни заплати на пълен работен ден. На последно място в ЕС по този показател се нарежда България с 16 200 евро, в компанията на Гърция с 18 800 евро и Унгария с 20 100 евро.
Това означава, че разликата между най-високата и най-ниската средна годишна брутна заплата в ЕС през 2025 г. е 69 400 евро, като възнаграждението в Люксембург е близо 5,3 пъти по-високо от това в България.
България през последното десетилетие
През последното десетилетие средната годишна брутна заплата в България отбелязва значителен номинален скок, който обаче не успява да покрие огромната разлика с по-развитите икономики в ЕС. Въпреки че увеличението е повече от двойно в евро (от 6 827 евро през 2016 г. до 16 201 евро през 2025 г.), България продължава да заема последната позиция в класацията.
Важно е да се отбележи, че се наблюдава известна тенденция на догонване, но размерът на заплатите у нас все още е много далеч от средния за ЕС. През 2016 г. българската заплата е представлявала едва 22,5% от средноевропейската, докато през 2025 г. тя вече достига близо 40% (39,1%).
Най-осезаемото увеличение на заплатите в България е отчетено след пандемията, като в три поредни години (2022, 2023 и 2024 г.) ръстът се движи с двуцифрени темпове (съответно 14,8%, 13,7% и 14,0% годишно), което е в пъти по-високо от отчетения в този период ръст в ЕС – 5,1% през 2022 г., 6,2% през 2023 г. и 5,2% през 2024 г. През 2025 г. този темп се забавя до по-умерените 5,3%, което е близо до средния за ЕС – 4,3%.
Отвъд статистиката остава въпросът доколко увеличението на възнагражденията се превръща в реално подобрение на жизнения стандарт, особено на фона на поскъпването на стоките и услугите. Размерът на заплатите, в комбинация с покупателната способност и реалните разходи за живот, може да даде много по-пълна представа за икономическото благосъстояние на работещите в различните европейски държави.
