Основателите на AI at Business за управленската слепота, изкуствения интелект като оперативно съзнание за бизнеса и лидерите, които ще могат да работят с него
Една производствена линия спира. Машините са модерни, поръчки има, хората са на място. Складът обаче е пълен и следващата продукция няма къде да отиде. Докато започне търсенето на виновни, бизнесът вече губи време и пари.
За Богой и Никола Богданови подобни ситуации обясняват смисъла на изкуствения интелект по-добре от поредната технологична демонстрация. Двамата са сред четиримата съоснователи на AI at Business – компания, която внедрява AI решения в производствени, индустриални и логистични организации. В основата на иновацията им е съчетаването на две идеи: оперативно съзнание, което свързва информацията и действията в бизнеса, и Agentic Mindset – нагласата на хората да работят с AI като с колега, на когото задават цели, граници и отговорности.
Разговаряме за изкуствен интелект, за обещанията, които технологията трябва да докаже, и за един неудобен въпрос: възможно ли е да управляваш успешна компания и въпреки това да не виждаш какво се случва в нея?
Здравейте! Радваме се да Ви посрещнем като наши гости. Работили сте с фабрика, в която още при пристигането ви хора са били на път да загубят работата си. Какво се беше случило?
Богой: Производството беше спряло, защото складовете бяха пълни. Когато няма къде да сложиш произведеното – спираш фабриката. Само че една голяма производствена линия не се спира и пуска като лампа. Това струва време, пари, отлагат се поръчки, клиенти чакат. Първата реакция беше да се търси кой е виновен. А пред нас имаше модерна, автоматизирана фабрика и хора, които си разбират от работата. Тогава въпросът става много по-интересен: как тези хора, с тази техника и тези системи, стигат до проблем, който е можело да се види по-рано?
Никола: Всеки вижда своята част. Производството вижда производството. Складът вижда склада. Търговците знаят какво са обещали. Но рискът възниква между тези части. Ако никой не свърже навреме какво произвеждаме, колко място остава и кога ще бъде изпратена стоката, всички могат да си вършат работата и общият резултат пак да е спряна фабрика.
Наричате това „управленска слепота“. Какво означава тя за собственика на един бизнес?
Никола: Напълно възможно е да си много способен ръководител и да управляваш с непълна картина. Всъщност точно това открихме в работата си с бизнеси от различни индустрии – опитни хора, които са постигнали много и въпреки това губят много време, за да разберат какво става в собствената им организация. Вземете една поръчка. Условията са договорени в имейл, промяната е дошла по телефона, част от информацията е в системата за продажби, друга – в производството, трета – в един Excel. После материалът закъснява. Как това променя обещанието към клиента? Кой трябва да реагира? Кога ще разберем?
Богой: Ако за отговора трябва да се обадиш на трима души, които да проверят при още двама, картината се събира бавно. А реалността през това време продължава да се променя. Управленска слепота е тази дистанция между случващото се и онова, което организацията успява да разбере навреме.
Преди да продължим с технологията, разкажете ни малко повече за Вас и откъде започна всичко?
Богой: Повече от десет години с Никола помагаме на организациите да работят по-добре – да вземат по-добри решения, да координират екипите си и да превръщат планираните промени в реални резултати. Първоначално гледахме на AI като на набор от инструменти, които хората ще използват и съчетават в ежедневната си работа. Преди около две години срещнахме двама технически гении, които имаха идея: да свържат данните и системите на една компания така, че AI да разбира какво се случва в бизнеса в реално време и да може да действа в този контекст. Те имаха силна технология. Ние имахме опита с бизнес проблемите. Така четиримата създадохме AI at Business.
Никола: После много бързо разработихме иновация за собствения ни бизнес. Бяхме четирима, а усещането беше, че имаме работа за петдесет. Трябваше да развиваме технологията, да търсим възможности, да водим срещи и да изпълняваме поетото. От тази необходимост се появи Дара – нашето оперативно съзнание.
Как разбрахте, че Дара може да бъде нещо повече от помощник за Вашия екип?
Никола: Започнахме да говорим публично за нея. В един момент получихме обаждане от името на ръководител на индустриална компания, който ни беше видял в медийно участие. Искаше да разбере как това може да помогне на неговия бизнес. Отидохме във фабриката и видяхме много различен свят от нашия – физическо производство, машини, складове. Но проблемът с координацията ни беше познат. При нас той беше между срещи, задачи и договорки. Там беше между поръчки, производство и складови наличности.
Богой: Това ни накара да проучим пазара – отидохме във фабрики, производствени бази и разговaряхме с управители. Много бързо романтиката на AI се срещна с реалността на бизнеса. И тази реалност беше доста по-интересна. Можеш да имаш много модерни машини и критичен процес, който зависи от Excel файл, създаден преди години от човек, който вече не работи там. Никой не смее да го пипне. А компанията расте върху него.
Какво наричате „Оперативно съзнание“ и как то помага на бизнеса да преодолее управленската слепота?
Богой: „Оперативно съзнание“ наричаме способността на една AI система да свързва информацията от различните части на бизнеса, да разбира зависимостите и да подпомага навременните действия. Представете си Тони Старк и Джарвис от филмите за Железния човек. Тони задава посоката. Джарвис – неговото AI оперативно съзнание – има контекста и му помага да я осъществи. Това е в основата на нашата иновация в AI at Business. Създадохме собствена технология, с която превръщаме тази идея в работещо решение за бизнеса, и развиваме този подход като пионери в България.
Никола: В понятието „Оперативно съзнание“ думата „съзнание“ е метафора за разбиране на оперативния контекст. Говорим за връзките: тази машина изпълнява тази поръчка, поръчката е за този клиент, срокът е този, а спирането засяга тези ангажименти. Когато тези зависимости са ясни, системата може да предупреди точния човек и да предложи следваща стъпка.
С какво тази технология се различава от таблото с показатели, което директорът вече има?
Никола: Таблото може да покаже, че нещо се отклонява. Следващата работа е да разбереш защо, какво засяга и кой трябва да реагира. Там отново започват телефоните, справките и срещите. При оперативното съзнание тази свързаност е част от решението. Например: при този производствен план и това движение на стоката складът ще се препълни; тези поръчки са изложени на риск; тези хора трябва да вземат решение. От информацията стигаме до конкретна управленска ситуация.
Богой: За мен най-практичният критерий е: помогнахме ли на хората да разберат проблема, докато още могат да направят нещо по него? Ако откриеш риска навреме, имаш избор. В противен случай управляваш последствията.
Какви са реалните постижения отвъд красивата идея?
Богой: В случая с фабриката свързахме информацията за производството и складовете така, че рискът от запълване да се вижда предварително. Екипът получава предупреждение и може да препланира своевременно. Откакто решението работи, не е имало повторно спиране по тази причина. Имаме и съвсем различен пример – търговска организация, в която продажбите вървят, но усилието не е насочено към най-печелившите продукти. Когато свържеш данните за продажби, рентабилност и дейности, ръководителят вече има основа да подреди приоритетите на екипа.
Никола: При друга организация всички бяха страшно заети, а важни проекти закъсняваха. Работата ни беше около общата видимост за задачи, зависимости и отговорности. В проследения от нас период след промяната вече имаше резултат: нито един закъснял проект. Тези примери са важни, защото показват различни проявления на един проблем. Самият AI модел е само част от работата. Резултатът идва от свързването на технологията с начина, по който бизнесът действително функционира.
Вие самите как работите с такъв AI колега? Дайте пример за един обикновен ден.
Богой: Представете си, че кажа на Дара да организира търговска среща. Самото записване в календара е малка част от работата. Целта ми е да развием конкретната възможност. Затова има значение с кого ще се срещна, каква е компанията, какво вече сме обсъдили, какво трябва да знам предварително и кой какво е обещал след срещата.
Никола: Дара помага да се свържат тези неща – подготовката, информацията от разговора, следващите действия и координацията между нас. Понякога се шегувам, че се усеща като наш мениджър. Зад шегата стои съвсем реален ефект – екип от няколко души успява да работи с координацията и обхвата на организация от десетки.
Това ли означава Agentic Mindset – да се научим да делегираме на AI?
Никола: Това е съществена част. Ние го описваме чрез три неща. Задаваш цел и ограничения. Разбираш, че работиш с колега, който едновременно е машина – има възможности и характерни начини да греши. И запазваш човешката отговорност. Вместо да разписваш всяко кликване, описваш какъв резултат очакваш, с каква информация може да работи системата и кога трябва да се обърне към теб. Това изисква по-голяма яснота и от самия ръководител.
Богой: Много хора започват с „напиши ми този текст“. После идва по-интересният въпрос: каква работа искам да бъде свършена и как ще позная, че е свършена добре? Тук вече използваш управленски умения – приоритизиране, делегиране, оценка на резултата. Agentic Mindset е тази нагласа за работа с AI, способен да изпълнява последователност от действия към цел.
Какво се случва, когато AI сбърка? Кой носи отговорност за грешната поръчка или обещанието към клиент?
Никола: Човекът и организацията. Това е основен принцип в работата ни. Системата може да има задача и права за действие. Отговорността за начина, по който сме я включили в бизнеса, остава човешка. Затова проектираме граници: до каква информация има достъп, какво може да подготви, какво може да изпълни и къде е необходимо човешко одобрение. Част от тези ограничения са в комуникацията с AI, други са заложени технически.
Богой: Доверието се изгражда с реална работа. Започваш с ограничен обхват, виждаш резултатите, разбираш къде греши, подобряваш и разширяваш. Точно тук опитът ни с организационната промяна и гъвкавите начини на работа има значение. Технологията и хората трябва да се развиват заедно.
Какво казвате на служителя, който чува всичко това и си мисли: „Обучавам собствения си заместник“?
Богой: Целта ни е да дадем на хората силен съюзник в работата. Когато разговаряме с екипите, виждаме колко време и енергия отиват в търсене на информация, прехвърляне на данни и гонене на задачи. AI може да поеме голяма част от това натоварване, за да остане повече място за онова, в което хората са ценни – опита им, преценката, отношенията с клиенти и колеги, решаването на сложни проблеми.
Никола: Затова включваме хората още при изграждането на решението. Те познават тънкостите на работата си и могат да преценят дали предложеното действително е полезно. Когато участват, изпробват го и получат необходимото обучение, започват да виждат конкретно как AI им помага. А с Agentic Mindset развиват и ново умение – да задават цели, да делегират на AI и да оценяват резултата. Така опитът им получава по-голям обхват, а те запазват водещата роля.
Коя би била първата Ви стъпка, ако поемете компания, която тепърва обмисля внедряването на AI?
Никола: С един важен, конкретен проблем. Къде губим време или пари? Кое решение вземаме късно? Каква информация ни липсва, за да го вземем по-добре? И как ще измерим резултата? После изграждаме решението.
Богой: Бих задал на управителя един въпрос още в началото: „Ако сега ви попитам какво застрашава най-важната ви поръчка, колко време ще ви трябва за надежден отговор?“. От този разговор обикновено започва същинската работа.
