Скандали в личния живот станаха причина за оставката на един от най-влиятелните технологични лидери в Америка, главния изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг. Сагата около него отново насочи фокуса върху една вековна шпионска тактика: „меден капан“.
Хуанг се оттегли след медийни съобщения за извънбрачна връзка с Алис Хуанг, базирана в Сингапур ръководителка, заподозряна във връзки с китайските разузнавателни агенции. Преди това тя е работила за Megaspeed, компания за облачни изчисления, която е под наблюдението на САЩ заради предполагаема помощ за Китай при получаването на ограничени чипове с изкуствен интелект.
Дженсън Хуанг призна за афера. И на фона на съобщенията за втора афера с ръководен служител на Nvidia, който му е пряко подчинен, той подаде оставката си пред борда на Nvidia на 12 ноември 2026 г.
Изкуственият интелект все повече се разглежда като ключов фактор за националната сигурност. Именно чувствителността на работата на Хуанг превърна въпроса, свързан с една компания, в международен проблем.
Китайското външно министерство отрече обвиненията в шпионаж и обвини САЩ във „фабрикуване на така наречените шпионски истории и използването им като претекст за налагане на технологична блокада“. Nvidia заявява, че няма причина да смята, че са изтекли някакви фирмени тайни.
И все пак част от това, което прави обвиненията толкова правдоподобни, е историята, осеяна с примери за мъже, които са били разсейвани, компрометирани или шпионирани от привлекателни мъже и жени, използвани за тази цел.
Всъщност, в Китай това напомня за древна политическа тактика, известна като „мейрен дзи“ (в буквален превод „хитростта на красавицата“), известна на запад като „меден капан“.
Linggong Kong – учен, специализиран в отношенията между САЩ и Китай, вярва, че независимо от подробностите по случая Хуанг, политическата логика зад „меден капан“, а именно използването на лични взаимоотношения за получаване на информация, влияние върху решения и отслабване на опонентите, продължава да бъде актуална и днес. Поради това не би било толкова изненадващо, ако тя се прилага на фона на нарастващата конкуренция между САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект и напредналите полупроводници.
Меден капан
„Мейрен дзи“ е една от „Тридесет и шестте стратагеми“ – китайски военен текст с неясен произход, за който се смята, че произлиза от устни и писмени истории от периода на Воюващите държави – 475–221 г. пр.н.е. Това е една от най-динамичните и същевременно кръвопролитни епохи в древнокитайската история.
Тридесет и първата стратагема гласи, че личните взаимоотношения могат да бъдат използвани за оказване на влияние върху политическите опоненти и препоръчва да се експлоатират личните желания и емоционалните уязвимости на противника, за да се отслаби неговата преценка и да се подкопае неговото лидерство.
„Тридесет и шестте стратагеми“ е едновременно наръчник за водене на война и размисъл върху миналия опит. Всъщност, една от най-известните истории за китайска тактика „меден капан“ датира отпреди повече от 2000 години, от периода Пролет и Есен в китайската история.
През пети век пр.н.е. крал Гоудзян от Юе, в днешен южен Китай, е победен от крал Фучай от У, неговия северен съсед, и е принуден да се подчини. Но Гоудзян тайно възстановява силите си и се подготвя за отмъщение.
Според древния исторически текст “Wu Yue Chun Qiu“, Юе изпратил две красиви жени – Си Шъ и Джън Дан – при Фучай, надявайки се той да се разсее от удоволствия и да пренебрегне държавните дела.
Според съобщенията планът проработил. Фучай, очевидно очарован от красивите жени, постепенно игнорирал заплахата на Юе. Междувременно Гоудзян се подготвял за война и през 473 г. пр.н.е. Юе завладял У.
Действителната роля на Си Шъ в падането на У остава неясна. Официално поражението на У е резултат от лоши политически решения и военното възстановяване на Юе. Но все пак, историята илюстрира важна идея в китайската политическа стратегия: използването на личните слабости на опонента понякога може да бъде по-ефективно от директната конфронтация с него.
Подобна тактика се появява и в романа от 14-ти век „Романтика за трите царства“, смятан за една от класиките на китайската литература. Той разказва историята на Донг Джуо, могъщ военачалник, който контролирал императорския двор по време на късната Източна династия Хан. За да го отстрани, Уанг Юн, висш дворцов служител, лоялен към династията Хан, обещал красива млада жена на име Дяочан на военния командир на Донг Джуо. А след това предложил същата жена и на Донг Джуо.
Схемата подхранвала ревността и недоверието между двамата мъже, което в крайна сметка позволява на Уан Юн да убеди подчинения на Дун Джуо да го убие. След това Уан Юн за кратко поема ръководството на императорския двор от името на император Хан.
„Меденият капан“ в съвременния шпионаж
В съвременните разузнавателни операции „меден капан“ (романтични или сексуални връзки) също се използва за постигане на определени цели, получаване на чувствителна информация или упражняване на влияние. И със сигурност той не е уникален само за Китай. Западните и съветските разузнавателни агенции често използват интимни връзки за шпионаж по време на Студената война.
В съвременен Китай също има документирани случаи. Един шокиращ пример е с френския дипломат Бернар Бурсико и китайския оперен изпълнител Ши Пей Пу. Двамата се запознават в Пекин през 1964 г. и поддържат дългосрочни интимни отношения, като през цялото време Бурсико вярва, че Ши Пей Пу е жена и дори имат дете, което по-късно се оказва, че е купено от Ши Пей Пу от лекар, за да заблуди мъжа си. По време на връзката им Бурсико предоставя френски дипломатически документи на Китай. Шпионажът в крайна сметка е разкрит и двамата замесени са осъдени на 6 години затвор за шпионаж във Франция през 80-те години на миналия век.
По-скорошен пример е с бившия конгресмен на САЩ Ерик Суолуел и Кристин Фанг, предполагаема китайска разузнавателна агентка. Суолуел признава през 2015 г., че е бил физически интимен с Фанг няколко пъти. По това време Фанг е помогнала за набирането на средства за кампанията на Суолуел и за назначаването на стажант в кабинета му в Конгреса.
Защо Дженсън Хуанг е стратегически важен
Позицията на Дженсън Хуанг го превръща в подходяща мишена за подобна операция „меден капан“. Неговата компания се превърна в централна част от технологичната конкуренция между САЩ и Китай. Тъй като изкуственият интелект става все по-важен за икономическото развитие, военните способности и националната сигурност, Вашингтон многократно затяга ограниченията върху износа на усъвършенствани чипове с изкуствен интелект за Китай, надявайки се да забави достъпа му до изчислителна мощност.
В отговор Пекин инвестира сериозно в разработването на местни полупроводници. Въпреки това китайските компании все още се нуждаят от усъвършенствани чипове за обучение на модели с изкуствен интелект и изграждане на центрове за данни.
От гледна точка на Пекин, усъвършенстваните чипове с изкуствен интелект са важни не само за китайските технологични компании, но и за бъдещата военна и технологична конкуренция.
Това поставя Nvidia в особено важна позиция и помага да се обяснят опасенията за националната сигурност около Хуанг. Стратегическите мотиви обаче не доказват, че е имало разузнавателна операция. Значението на Дженсън Хуанг само по себе си не е доказателство, че е бил мишена на „меден капан“ или че Алис Хуанг е действала за китайското разузнаване. Това са твърдения, които все още изискват пълно разследване.
Шпионаж в ерата на изкуствения интелект
И все пак със сигурност е вярно, че в съвременната политика – точно както в противопоставянията в древен Китай – съперниците търсят информация за опонентите си, опитват се да повлияят на важни решения и използват слабостите си, за да получат стратегически предимства.
Това, което се е променило, е кой контролира важните стратегически ресурси. В древен Китай оказването на влияние върху владетел чрез лични взаимоотношения е можело да повлияе на политическите и военните решения на страната. Днес близостта с голям технологичен ръководител може да осигури достъп до чувствителни технологии.
Преди повече от 2000 години една могъща държава е можела да загуби предимството си поради личните слабости на владетеля. Днес политическата и технологичната власт са разпределени по различен начин. Но докато важните решения зависят от отделните хора, личните взаимоотношения ще останат слабост, която съперниците могат да използват.
Източник: Linggong Kong, Ph.D. Candidate in Political Science, Auburn University/The Conversation
