Вероятно сте чували за хранителната пирамида, която показва как различните групи храни трябва да присъстват в ежедневното ни меню, за да поддържаме балансиран и здравословен начин на хранене. През януари 2026 г. правителството на САЩ представи нова обърната версия, която дава предимство на храни като червено месо и пълномаслени млечни продукти.
Съвсем наскоро международен екип от учени, сред които изследователи от университета Бригъм Йънг в САЩ, предложи различен модел на хранителна пирамида, изграден около зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и други растителни храни. Моделът носи името Международна хранителна пирамида.
Двата дизайна отразяват различни възгледи за това как трябва да изглежда здравословната диета и отново задават един доста стар въпрос: как да превърнем сложните данни за храните в проста картина, която помага на хората да решат какво да ядат?
Ако се върнем назад и погледнем историята на хранителната пирамида, ще видим, че нейният дизайн не е резултат единствено от научни препоръки, а и от политически и търговски интереси.
Първата хранителна пирамида
Идеята се заражда в Швеция през 1974 г., когато преподавател по хранене разработва пирамида, за да покаже на хората колко от различните храни трябва да включват в менюто си. Покачващите се цени на храните стават повод за проучване как можем да се храним здравословно и пълноценно с ограничен бюджет.
Широката основа на пирамидата съдържа достъпни ежедневни храни: хляб, зърнени храни, картофи, мляко, сирене и готварски мазнини. Плодовете и зеленчуците заемат средата, а месото, рибата и яйцата са на върха.
Преди появата на хранителните пирамиди са се използвали хранителни кръгове, в които всички групи храни са заемали еднакво място. Пирамидите въвеждат съотношенията между отделните групи храни. Широката им основа и тесният връх показват, че някои храни трябва да присъстват в менюто ни в по-големи количества, а други – в по-малки.
Хранителните пирамиди са се основавали на хранителните нужди, разходите за храна и практическото обучение. Целта им е била да превърнат знанията за храненето в решения за пазаруване и готвене, а не да предложат директни доказателства, че следването на пирамидата ще предотврати заболявания.
САЩ стигат до своя собствена пирамида много по-бавно. През април 1991 г. Министерството на земеделието на САЩ оттегля планираната си пирамида, след като организациите за месо и млечни продукти възразяват срещу поставянето на техните продукти близо до върха. Тогава министерството заявява, че са необходими повече потребителски тестове.
След това американските дизайнери обмислят други варианти за визуално представяне, като купи, пазарски колички, колела, ветрила и сцени от пикник. Все пак в крайна сметка печели пирамидата и през 1992 г. е представена първата хранителна пирамида в САЩ.
Хляб, зърнени храни, ориз и тестени изделия са в основата ѝ, като се препоръчват от шест до единадесет порции на ден. Една порция тогава е по-малка от много съвременни порции: една филия хляб или половин чаша (около 70 г) варени тестени изделия. Диапазонът от 6 до 11 порции отразява различните калорийни потребности на хората, което означава, че препоръката за 11 порции никога не е била предназначена за всички.
Графиката не успява да направи ясно разграничение между пълнозърнестите и рафинираните зърнени храни. Освен това растителните масла са поставени на върха на пирамидата заедно с останалите мазнини и сладките изделия, без да се прави ясно разграничение между по-полезните растителни масла и мазнини като кравето масло. Допълнителна брошура към пирамидата препоръчва консумацията на пълнозърнести храни, но тези препоръки често се губят, когато изображението се разпространява самостоятелно.
От 2005 г. хранителната пирамида е заменена от MyPyramid. В нея хоризонталните слоеве са заменени с цветни вертикални ивици, а фигура, катереща се по стъпала, изобразява важността на физическата активност. Голяма част от обясненията са преместени онлайн, а самото изображение предоставя твърде малко насоки за това как да съставим балансирано меню.
От пирамида до чиния
През 2011 г. в САЩ пирамидата е заменена от чиния за хранене. „Моята чиния“ на Министерството на земеделието на САЩ показва плодове и зеленчуци, запълващи половината чиния, а останалата част е разпределена между зърнени храни и източници на протеини. Млечните продукти са представени отделно. Така препоръките стават по-нагледни и по-лесни за прилагане при ежедневното хранене.
Швеция има свой модел на чиния от края на 70-те години на миналия век, използвайки три секции, за да покаже баланса между зеленчуци, нишестени храни и източници на протеини в рамките на едно хранене.
Шведската чиния е актуализирана през 2016 г., за да отрази различните хранителни избори, като например боб и тофу в секцията за протеини. Днес тя има три версии за различни групи от населението: една за хора, които отговарят на препоръките за физическа активност, една за тези, които са по-малко активни и следователно се нуждаят от по-малко енергия, и една за възрастни хора с намален апетит.
Канадската чиния, публикувана през 2019 г., подчертава по-голям дял плодове и зеленчуци и по-малък дял пълнозърнести храни и протеинови храни (като също така акцентира върху различни източници на протеини).
Средиземноморската пирамида, публикувана през 2011 г., отива по-далеч, като включва споделени хранения, готвене, упражнения и почивка, наред с храната. Други страни разработват свои собствени хранителни ръководства, отразяващи местните диети и традиции.
Днес пирамидата се завръща
През януари 2026 г. правителството на САЩ връща хранителната пирамида, този път обърната с главата надолу. Акцентът ѝ върху червеното месо и пълномаслените млечни продукти предизвиква критики за изпращане на противоречиви послания относно наситените мазнини, като същевременно отдава по-малко значение на пълнозърнестите храни.
Експерти поставят под въпрос научната основа на някои препоръки, твърдейки, че правителството е пренебрегнало констатациите на своя независим консултативен комитет и е използвало по-малко прозрачен процес на преглед. Специалисти по кардиология също оспорват препоръките за консумация на краве масло и говежда мазнина, като се позовават на научни доказателства, според които течните растителни масла са по-благоприятни за здравето на сърцето.
По-скорошна Международна хранителна пирамида, публикувана в списанието Advances in Nutrition, съчетава изследвания и национални хранителни насоки. Нейните пропорции се основават на референтната диета на Eat-Lancet, която определя как хората могат да се хранят здравословно, като същевременно намалят вредите, които производството на храни нанася на планетата.
Препоръките включват консумация на повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, боб, леща, ядки и растителни масла. Храните от животински произход се препоръчват в по-малки количества. Пирамидата оценява въглехидратите по фибри, структура на храната и ефект върху кръвната захар, а не просто по количество.
Рибата и птичето месо са предпочитани пред червеното и преработеното месо, като са възможни и вегетариански и вегански варианти на модела. Целта е да се позволи на хората да използват храни, достъпни и познати там, където живеят.
Авторите съобщават, че това проучване не е финансирано, въпреки че няколко от тях разкриват финансови взаимоотношения с хранителни компании. Важно е да се отбележи, че това е предложение, а не официален заместител на националните хранителни насоки.
Различни модели, една обща цел
Хранителната пирамида преминава през редица трансформации, отразявайки промените в науката за храненето и начина, по който се съобщават препоръките. Различните изображения изпълняват различни цели.
Хранителният кръг показва разнообразието в различните хранителни групи, пирамидата може да подпомогне правилното седмично пазаруване, а чинията ни показва как да балансираме едно хранене.
Новото изследване, публикувано в Advances in Nutrition, не проверява дали хората разбират и следват по-лесно препоръките, представени чрез пирамида, отколкото чрез хранителна чиния. По-важният въпрос днес е доколко тези модели реално ни помагат да правим по-добри избори всеки ден – да предпочетем пълнозърнест хляб пред бял, да включваме по-често бобови храни в менюто си или да заменим кравето масло със зехтин.
Защото независимо дали е представено като пирамида или чиния, здравословното хранене не е свързано с формата на препоръките, а с това доколко те могат да се превърнат в достъпни, балансирани и вкусни ястия на нашата трапеза.
Източник: Anna Stubbendorff, Postdoctoral Fellow, Nutrition Epidemiology, Lund University
