Не за първи път светът е в очакване на Страшния съд. Предсказания на хора и древни цивилизации са посочвали различни дати за това, кога човечеството ще се изправи пред края си. Според покойния Хайнц фон Фьорстер това ще се случи в петък, 13 ноември 2026 г. Професор фон Фьорстер и двама негови колеги от Университета на Илинойс публикуват това предсказание през 1960 г. в уважаваното списание Science и оттогава статията е широко обсъждана.
Тяхната визия за деня на Страшния съд била нестандартна и не включвала нито природен апокалипсис, нито ядрена катастрофа. Тя представяла сценарий, при който самото човечество се превръща в заплаха за собственото си съществуване. В крайна сметка, според статията, това ще се случи, защото на Земята ще има безкраен брой хора – буквално. Според формулировката на фон Фьорстер неговите потомци просто щели да бъдат „смачкани до смърт“.
Фон Фьорстер умишлено е проектирал анализа си така, че да направи този резултат неизбежен. Той е измислил математическо уравнение, което е било предварително определено да даде желания резултат, и го е съпоставил с данни за човешката популация през последните две хилядолетия, за да определи точна дата. 13 ноември 2026 г. – денят на неговия 115-и рожден ден.
Докладът е начинът на фон Фьорстер да изложи тезата, че темпът на растеж на човешкото население през 1960 г. е неустойчив. Това заключение не е ново – то датира още от „Есе за принципа на населението“ на Томас Малтус от XVIII век. Фон Фьорстер предлага и решение: масов контрол на раждаемостта.
Какво се случва след това
И други учени стигат до подобни заключения. През 1968 г. Пол Ерлих, американски биолог и еколог, написва бестселъра си „Демографската бомба“. В него той предсказва масов глад. Четири години по-късно излиза „Границите на растежа“ – доклад, базиран на компютърен модел, предсказващ системен колапс до 2020-те години, тъй като нарастващото население ще изчерпи ресурсите на планетата.
Настоящето показва колко погрешни са били тези прогнози, но не преди да бъдат нанесени огромни вреди в името на спасяването на планетата. През 70-те години на миналия век международните агенции агресивно насърчават контрола на раждаемостта и дори го превръщат в условие за получаване на хранителна помощ. В Южна Азия са въведени програми за принудителна стерилизация, а политиката на Китай за едно дете продължава до 2015 г.
Една по една тези програми биват изоставени, но въпреки това броят на хората под 15-годишна възраст в света достига своя връх през 2021 г. и много страни днес са силно загрижени за все по-застаряващото си население.
Япония, Унгария, Турция и дори Китай предприемат различни инициативи, с които да насърчат двойките да имат повече деца. Това вероятно е най-далечното възможно отклонение от бъдещето, което фон Фьорстер и съмишлениците му, песимисти по отношение на населението, са си представяли през 60-те години на миналия век.
Пет урока
Някои смятат „Документа за Страшния съд“ за исторически куриоз, към който трябва да се отнасяме снизходително. Други го виждат като поучителен разказ, който подкопава доверието в научните прогнози от всякакъв вид и трябва да ни накара да се замислим върху истинността на днешните пророчества за бедствия.
Миналия месец нашумял доклад идентифицира 17 „големи катастрофални заплахи“, две от които с „потенциал за изчезване“ (ядрена война и злонамерено използване на изкуствен интелект), и прогнозира тяхното въздействие до 2100 г.
Ако този подход наистина е по-надежден от прогнозите за растежа на населението, трябва да стане ясно защо. За начало нека разгледаме пет важни поуки от статията на фон Фьорстер.
Първо, науката и защитата на определени идеи невинаги вървят ръка за ръка. Науката има за цел да предоставя факти за обсъждане, а защитата на определена позиция – да убеди другите в нея.
Второ, преувеличаването за постигане на ефект е лоша наука и в крайна сметка контрапродуктивно. Както показват проучвания на обществените нагласи към науката, хората губят доверие в учените, когато ги подозират, че прекаляват.
Трето, уравнението на Страшния съд илюстрира общ принцип: начинът, по който е изграден моделът, предопределя възможните резултати. Фон Фьорстер използва това в своя полза и постига впечатляващ резултат. Същото важи и за много други прогнози, макар и обикновено не толкова очевидно.
Четвърто, твърденията за „следване на науката“ могат да обезкуражат легитимния дебат и да отклонят вниманието от субективните избори, които учените правят, когато изграждат своите модели. Тези мрачни прогнози за ускоряващ се растеж на населението по онова време се смятат за неоспорими, а скептиците са обвинявани, че умишлено отричат катастрофата, която неизбежно ще последва.
Пето, игнорирането на неудобните доказателства в крайна сметка има обратен ефект. Фон Фьорстер и останалите не са взели предвид, че хората, живеещи в по-богати, по-здрави и по-образовани общества, биха имали по-малко деца, до степен, в която намаляващата раждаемост надвишава намаляващата смъртност.
Този „демографски преход“ вече е бил в ход през 1960 г. и фатално е подкопал аргумента на песимистите по отношение на населението. Развитието е било отговорът на демографската експлозия.
Нужда от размисъл
Поредният ден на Страшния съд ще отмине безпроблемно, но винаги ще има друг, който чака зад ъгъла – това е вечно повтаряща се тема в човешката история. Учените може да са поели мантията от пророците и мистиците в миналото, но наистина ли са по-добри?
„Научните“ прогнози за растежа на населението от 60-те и 70-те години на миналия век се оказват не по-надеждни от редица други проучвания. Много от днешните учени са искрено и дълбоко загрижени за глобалните заплахи. Съществуват множество научни доказателства и мнения, които подкрепят тези страхове. Въпреки това би било безотговорно да се игнорират уроците от миналите примери и да се рискува да се допуснат същите грешки отново.
Петък, 13 ноември 2026 г., е възможност за учените да се замислят, че когато става въпрос за прогнози, малко смирение може да е от голямо значение. Критичното разглеждане на прогнозите за катастрофи е важна част от научния дебат и добрите учени би трябвало да го приветстват.
Източник: Mark Woolhouse, Professor of Infectious Disease Epidemiology, University of Edinburgh/The Conversation
