Начало Маркетинг Техники за успех Парадоксът на автономността: как повече свобода на работното място може да ви...

Парадоксът на автономността: как повече свобода на работното място може да ви накара да се чувствате безсилни

Може би ви е позната ситуацията, в която много след края на работния ден, докато вечеряте у дома или гледате телевизия на дивана, продължавате да мислите за професионалните си задължения. Това може да се случва дори несъзнателно и да е свързано с автономността на работното място.

От известно време изследванията твърдят, че професионалната автономност е нещо положително. Възможността човек да решава как, къде и кога се работи се смята за основен плюс по отношение на мотивацията, удовлетвореността от работата и цялостното здраве.

И въпреки че тези предимства все още съществуват, сега знаем, че по-голямата автономност може да означава и повече работа и по-малко време на почивка.

Изследванията показват, че работниците с висока степен на автономност се затрудняват да прекратят работата си в края на работния ден. Умението да оставим работата зад гърба си се нарича „психологическо откъсване“ и представлява форма на емоционално и когнитивно възстановяване. Ако то отсъства, възстановяването може да бъде непълно, а човек да изпитва постоянна умора.

Автономията може да възпрепятства това откъсване например заради чувството за собственост, което тя носи. За отговорността няма работно време и човекът, който контролира собствената си работа, я носи у дома по начин, по който човекът, който просто следва инструкции, не го прави.

Проучване, проведено с 40 предприемача – хора, чийто трудов живот е особено автономен – разкрива друг проблем, който възниква, когато работата и идентичността са преплетени. Когато работата се обвърже директно с това, което сте вие, откъсването става практически невъзможно.

Работа натвсякъде и по всяко време

Отделни изследвания потвърждават, че работниците, които имат висока степен на автономност по отношение на своите графици и задачи, в крайна сметка работят повече, а не по-малко. Тоест, когато хората получат по-голяма автономност, те се отплащат за гласуваното им доверие с допълнителни усилия.

Това е особено валидно в ситуации, в които автономността премахва видимостта, например когато хората работят от вкъщи. Много хора подсъзнателно или съзнателно приемат, че когато не са в офиса, трябва да докажат, че наистина работят, като работят повече.

Преминаването към работа от вкъщи и технологиите, които го позволяват, водят до голяма промяна в това какво означава да спреш да работиш за деня. Когато работата изисква да си на определено място, краят на деня има физическа логика. Щом напуснеш това място, работата за деня е свършена.

За мнозина този сценарий е останал в миналото и е заменен от постоянната достъпност. Да бъдеш на разположение по всяко време се възприема като знак за ангажираност. А когато не си на разположение, се очаква да дадеш обяснение и да се оправдаеш.

Този проблем не може да бъде решен само чрез законодателни мерки. Инициативи като „правото на откъсване от работата“ или политиките за гъвкаво работно време обикновено са насочени към външната намеса в личното време – например ръководител, който изпраща служебни имейли в 21:00 ч., или работна среща, която съвпада с времето за водене на децата на училище.

Законите обаче не могат да направят нищо по отношение на работния натиск в съзнанието на самите служители. Защото в много случаи организациите не просто са дали на работниците повече свобода, но и са поверили задачата за управление на тази работа на самите служители.

Въпреки че е чудесно да имаш своята автономност в професионален план, трябва да се отбележи, че тя често идва с определена лична цена. Тя може да включва по-малко власт и повече работа – която остава непризната и неплатена.

Източник: Andreana Drencheva, Senior Lecturer in Entrepreneurship, King’s College London/The Conversation