Днес наш гост е Адриан Николов – икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). Преди това той е бил международен репортер в dnevnik.bg и анализатор за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Изправени ли сме пред риск от стагфлация? Каква инфлация да очакваме до края на годината? Има ли как да защитим спестяванията си?
Вижте отговорите на тези и други въпроси в нашия разговор!
Здравейте, г-н Николов. Благодаря Ви, че сте наш гост днес. Ситуацията на финансовите пазари се усложнява все повече, с всеки следващ час. Конфликтът между Русия и Украйна продължава, без ясна перспектива кога да очакваме края му. Това увеличава несигурността и прави все по-малка възможността за възстановяване на глобалната икономика. Изправени ли сме пред реален риск от стагфлация и огромна социална несигурност?
На този етап рискът от стагфлация изглежда значителен – всички институции, в това число Министерство на финансите, Световната банка, ЕЦБ коригираха надолу прогнозите си за растежа на икономиката през 2022, като същевременно прогнозират по-висока инфлация от очакваната миналата есен. Големият източник на несигурност в момента е военният конфликт между Русия и Украйна, където не се оправдаха очакванията на някои експерти за бързо приключване на военните действия – на този етап изглежда, че те ще продължават още дълго време, предвид явните провали на дипломацията. Не бива да забравяме и Covid-19, който остава значителен фактор на риска, най-малкото заради политиката на Китай за стриктни локдауни при много ниска заразяемост, която застрашава от нови прекъсвания на международните вериги на добавена стойност.
Какви са Вашите прогнози за инфлацията в България до края на годината? За март тя е 10%. Има ли възможност да надхвърли този процент до края на годината?
На този етап толкова дългосрочно прогнозиране е много трудно, именно заради неизвестния изход на войната – мястото на Русия на международния пазар след края ѝ ще предопредели дали ще продължава големия натиск върху цените на суровините, на които тя е основен износител. Въпреки това, задържането на двуцифрен ръст на потребителските цени, особено на горивата и някои групи храни, през цялата година изглежда като напълно вероятен сценарий.
Има ли полезни ходове България в настоящата ситуация, от икономическа гледна точка? Влизането в еврозоната един от тях ли е или по-скоро трябва да изчакаме?
Правителството като цяло има много ограничен арсенал в борбата с ръста на цените, а щедрата политика на повишаване на свързаните с бюджета доходи – пенсии, социални плащания, заплати в бюджетната сфера – създава риск от още инфлация. На този етап управляващите по-скоро изглежда се фокусират върху осигуряването на продоволствена сигурност, с намеси на ключови пазари, например този на зърно, което от своя страна застрашава нормалното функциониране на редица важни за българската икономика бизнеси. Що се отнася до еврозоната дори и първата възможна дата на присъединяване е януари 2024 – това е много далеч от гледна точка на управлението на настоящата криза. Отделно няма изгледи ключовите показатели на страната – като дефицитът, така и инфлацията – да влязат в заложените от критериите от Маастрихт изисквания, а спазването им за определен период от време е задължително условие за присъединяването към еврозоната, което заплашва допълнително да забави процеса.
Как случващото се се отразява върху външната и вътрешната търговия на страната ни? Възможно ли е да стигнем до момент, в който хората драстично да намалят потреблението си, купувайки само стоки от първа необходимост?
Повишената несигурност и ръста на цените определено се отразяват на потребителското поведение. Сходни промени наблюдавахме и в първите месеци на ковид кризата, когато потреблението беше отново свито до стоките от първа необходимост, а търсенето на редица стоки (дрехи и обувки, да речем) се сви значително. Същевременно обаче за хората със спестявания, инфлацията на потребителските цени действа като стимул за допълнително харчене, тъй като стойността на спестените пари бързо намалява. Обратно, за домакинствата без спестявания високата инфлация свива разходите до най-необходимото.
Има ли какво да направят хората, за да защитят спестяванията си в тази сложна ситуация?
В такава ситуация типичното поведение е търсенето на алтернативни методи за спестяване, които държат стойност. В България най-често като на такава се гледа на недвижимото имущество, и това най-вероятно е сред двигателите на бързия ръст на цените на жилищата, който наблюдаваме в големите градове от средата на миналата година. Именно тези високи цени обаче са и причина, поради която точно в момента жилищата не изглеждат като особено добра инвестиция. Обратно, обръщането към по-ликвидни инвестиции – акции, да речем, или пък злато – изглежда като по-добрия подход в настоящата ситуация.
Как държавата може да подкрепи бизнеса и можем ли да се надяваме на чужди инвестиции на този етап?
Значителни държавни намеси на този етап не изглеждат необходими, а и трябва да имаме предвид, че сред двигателите на инфлацията преди войната беше и щедрата политика на ЕС в контекста на плановете за възстановяване от Covid-19 – в този смисъл намеси и подкрепа могат и да ускорят част от негативните процеси, които наблюдаваме днес. Що се отнася до инвестициите, високата несигурност е сред основните пречки пред тях – много фирми вероятно ще забавят намеренията си за значителни инвестиции у нас до проясняването на ситуацията на международната сцена.
Заложеният ръст на БВП в бюджет 2022 г. беше 4,8%. Това изглежда абсолютно невъзможно в настоящия момент. Какъв е реалният ръст, който можем да очакваме за тази година?
Каквато и прогноза да направим сега, винаги ще е предпоследна. Вече споменахме, повечето институции свиха прогнозите си за ръста наполовина, до малко над 2%. Положителното е, че на този етап не се очаква рецесия, въпреки че някои по-черногледи анализатори очакват дългосрочният икономически ефект на войната да е по-тежък от този на Covid-19 кризата, особено ако тя е по-продължителна. Трябва да имаме предвид, че още през януари беше ясно, че ще има актуализация на бюджета през лятото – правителството ще има възможност да отрази новите условия с тази корекция и съответно да свие и очакванията си за приходите.
