Кучетата са наши верни спътници от хилядолетия. Най-ранните доказателства за домашни кучета са открити в мезолитен обект в Русия и датират отпреди около 11 000 години. По-късни находки на черепи с характерните белези на домашни кучета са открити и в Америка – отпреди около 8500 години, и в Азия – отпреди около 7500 години, което показва колко рано те започват да се разпространяват в различни части на света.
Ако сте собственик на куче, вероятно ви е правило впечатление колко внимателно понякога наблюдава лицето ви и как сякаш интуитивно разбира настроението ви много по-добре от хората около вас. Една ваша усмивка е достатъчна, за да предизвика ентусиазъм, а промяната в изражението ви сякаш веднага привлича вниманието му.
Могат ли кучетата действително да разпознават емоциите ни, или просто ние сме склонни да приписваме човешки качества на поведението им? Ново изследване, публикувано в научното списание iScience, се опитва да отговори на този въпрос по един доста необичаен начин – чрез наблюдение на мозъчната активност на кучетата, докато гледат човешки лица.
Какво се случва в мозъка на кучето ви, когато се усмихвате?
Зад новото изследване стои екипът на д-р Лаура Куая от Виенския университет. Учените използват функционален магнитен резонанс (fMRI) – технология, която позволява да се проследява кои части на мозъка стават по-активни в определен момент.
Така вместо да разчитат единствено на поведението на животните, екипът може да наблюдава как реагира мозъкът им. В първата част на експеримента участват осем домашни кучета. За да може да се направи изследването, те са предварително обучени да стоят будни и неподвижни в апарата.
Учените им пускат снимки на непознати хора с щастливо или неутрално изражение и записват как се променя мозъчната им активност.
Резултатите отчитат ясна разлика. Снимките на щастливите лица увеличават активността в две области на мозъка на кучетата – темпоралната кора и опашатото ядро (caudate nucleus). Втората област привлича вниманието на учените, тъй като участва в обработването на награди и мотивационно значими стимули.
„Активността в опашатото ядро е особено интересна. Тя предполага, че щастливите човешки лица може да имат емоционално значение за кучетата“, обяснява д-р Куая.
Не само щастието предизвиква реакция
След този резултат учените искат да разберат дали кучешкият мозък може да прави и по-фини разграничения между човешките емоции. В следващата част от експеримента участват 12 кучета, които наблюдават лица, изразяващи щастие, гняв, страх и тъга.
При анализа на моделите на мозъчна активност изследователите използват и методи за машинно обучение. Резултатите показват, че мозъчната реакция към щастливите лица е различна от реакцията към отрицателните изражения.
След като анализират активността в целия мозък, учените откриват различими модели и при отделните негативни емоции – включително страх, гняв и тъга.
Според Виенския университет това е първото доказателство, че кучетата реално могат да разграничават конкретни отрицателни човешки изражения, а не просто положителни от отрицателни.
Как кучетата са се научили да „четат“ лицата ни?
Част от отговора вероятно се крие в необикновено дългата история на отношенията между хората и кучетата. Хилядолетията съвместен живот са поставили кучетата в среда, в която способността да разбират човешкото поведение се превръща в предимство.
„Когато сравняваме хората с приматите, разглеждаме способности, които може да произлизат от общ прародител. При кучетата историята е напълно различна“, обяснява д-р Куая.
Според нея именно доместикацията – продължителният процес на приспособяване на кучетата към съвместен живот с хората – може да е помогнала за развитието на тези социални способности.
Важно е да се отбележи, че изследването има сериозно ограничение. Броят на участвалите кучета е твърде малък, а и всички те са домашни любимци, израснали в семейства. Според учените кучета, живеещи в различна среда и с различен опит с хората, могат да обработват емоционалните сигнали по много по-различен начин.
В нормална среда кучетата не разчитат само на лицата ни, за да се ориентират. Те чуват тона на гласа ни, наблюдават движенията и позата ни и получават информация дори чрез обонянието си. Предишни изследвания например показват, че кучетата могат да откриват по миризмата промени, свързани с човешкия стрес.
Затова учените искат да продължат своите експерименти, за да разберат как мозъкът на кучето събира всички тези различни сигнали, за да изгради цялостна представа за човека срещу него.
Едва ли кучетата преживяват човешките емоции по същия начин като нас, но може би мозъкът им е способен да разпознава промените в емоционалното ни състояние дори по-добре от много хора. Дали причината се крие в хилядите години съвместен живот, или просто чувствата ни са станали наистина важни за тях, едва ли някога ще разберем напълно. Но следващия път, когато сте тъжни и кучето ви се сгуши до Вас, сякаш в опит да ви успокои, може би то наистина знае как се чувствате.
Източници: iScience, University of Vienna
