Днес публикуваме втората част на нашия разговор с д-р Кунка Петкова (ако сте пропуснали първата част може да я видите тук), в която ще разгледаме по-детайлно новата световна данъчна реформа. Какво я наложи? Кои бяха най-големите предизвикателства по пътя към приемането й? Какво е значението й в световен мащаб?
Вижте отговорите на тези въпроси в разговора ни с д-р Кунка Петкова.
Разкажете ни повече за световната данъчна реформа? От какво беше инициирана тя?
Дигитализацията носи със себе си икономически напредък и растеж. Заедно с това засяга и почти всяка една част от нашия живот – от комуникацията, до производството и потреблението. С течение на времето диференцирането между конвенционална и цифрова икономика става почти невъзможно. Това налага нуждата от модифицирани принципи на международно данъчно облагане, които са пригодими за всички бизнес модели, независимо от степента им на дигитализация.
Едно от най-големите предизвикателства в днешно време е свързано с агресивното данъчно планиране, например чрез преместване на печеливши нематериални активи, т.е. интелектуална собственост, от юрисдикции с високо към такива с ниско корпоративно данъчно облагане. Подобни действия позволяват на международните корпорации да оперират в страни без физическо присъствие и по този начин да генерират там печалби, които, според предишните принципи на данъчно облагане, не трябва да се облагат с данък на местно ниво. Това е тенденция, която насърчава държавите към вредни данъчни практики, характеризиращи се с прекомерно и неоптимално намаляване на ефективните корпоративни данъчни ставки (т.нар. данъчна надпревара за достигане на най-ниски равнища или “race to the bottom”), свързана с негативни фискални последици за всички юрисдикции.
Подобни глобални предизвикателства могат да бъдат адресирани в дългосрочен план единствено чрез международно координирани и унифицирани действия от страна на всички държави, тъй като едностранни мерки биха довели само до фрагментиране на международния данъчен пейзаж. От друга страна, координираната международна данъчна политика има огромни ползи, две от които са именно приемствеността и стабилността на мерките.
Как новата световна данъчна реформа ще се справи с всички тези проблеми и предизвикателства? И кога се очаква тя да стане факт?
През последните години беше направено много на политическо ниво за справяне с тези проблеми и както Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така и Европейската комисия бяха изключително активни. Поради тази причина, по инициатива на Г-20 и с помощта на ОИСР, разработихме така наречената концепция за два данъчни стълба, която има за цел да адресира данъчните предизвикателства на цифровизацията. След международното споразумение през юли 2021 година и одобрението му от Г-20, на 8-ми октомври 2021 година се постигна споразумение между 136 държави и юрисдикции (към днешна дата – 137), относно останалите аспекти на проекта, и заедно с това се предложии план за неговото изпълнение, според който двата стълба трябва да влязат в сила през 2023 година.
В рамките на първия стълб се разработи глобално решение, което включва общ подход за създаване на нови правила, с помощта на които правата за данъчно облагане следва да се насочат от мястото на производството към мястото, където продуктите или услугите действително се използват или консумират. За тази цел, част от печалбите на големите международни корпорации трябва да се разпредели към пазарните юрисдикции, независимо от това, дали въпросните корпорации имат физическо присъствие там.
Когато се анализира първия стълб, е важно да се наблегне и върху неговата основна цел, която е именно стабилизирането на системата на международното данъчно облагане. Без координирано глобално решение съществува риск от допълнителни едностранни цифрови данъци, които вече са въведени в някои европейски държави като Франция, Италия и Австрия. Подобни данъци могат да доведат до търговска война, на каквато станахме свидетели през последните няколко години. В съзнанието ни вероятно веднага изникват митата, които САЩ искаше да постави върху традиционни френски стоки, в отговор на дигиталния данък, с който Франция обложи дигиталните услуги, предлагани от международни американски корпорации. Първият стълб има за цел да премахне подобни едностранни мерки и да осигури данъчна сигурност на всички заинтересовани юрисдикции и техните стейкхолдери.
Що се отнася до втория стълб от международната данъчна реформа, може да се каже, че в основата му е предложението за въвеждане на глобално ефективно минимално данъчно облагане. Това предложение беше по инициатива на немския министър на финансите Олаф Шолц и неговия френски колега Бруно льо Мер, които до последно бяха изцяло отдадени на проекта.
Основният принцип на глобалното ефективно данъчно облагане се състои в споразумението за осигуряване на минимално ниво на корпоративно данъчно облагане, което да се прилага в световен мащаб, спрямо международните корпорации с консолидирани годишни приходи над 750 милиона евро. Това дава възможност на юрисдикциите с по-висока корпоративна данъчна ставка да реагират на прекалено ниските и неефициентни данъчни ставки на други юрисдикции с корекция – например отказ за специални приспадания и пропуски.
Когато споразумението взеле в сила, дори ако компаниите преместят печалбите си в юрисдикция, която има по-ниска корпоративна данъчна ставка, те ще трябва да платят допълнителен данък там, където е седалището на компанията, за да достигнат 15%-то ниво. С други думи, общото ниво на глобално ефективно данъчно облагане зависи от разликата между действителното данъчно облагане в другата юрисдикция и договорената минимална корпоративна данъчна ставка от 15%.
От втория стълб могат да профитират и развиващите се държави, тъй като той облекчава приложения върху тях натиск за създаване на неефективни данъчни стимули, който води до загуба на данъчна основа и е мотивиран единствено от необходимостта на тези държави да останат конкурентноспособни. Ако трябва да се формулира целта на втория стълб с няколко думи, то може да се каже, че неговата мисия е да доведе до повече данъчна справедливост на международно ниво (т.нар. level playing field).
Освен това глобалното ефективно минимално данъчно облагане успешно се справя с данъчни проблеми, произтичащи от дигитализацията, тъй като въпросните бизнес модели разчитат на нематериални активи, които могат лесно да бъдат преместени от една юрисдикция в друга.
Разкажете ни повече за проекта – кой се е присъединил? Кои бяха основните трудности при преговорите?
Част от глобалното споразумение са 137 държави и юрисдикции, представляващи над 90% от световния брутен вътрешен продукт и олицетворяващи богат и разнообразен микс от големи и малки държави, от развити и развиващи се икономики, от юрисдикции с високо ефективно данъчно облагане до такива с нулево.
Като всеки голям проект, нашият също имаше своите възходи и падения, беше свързан с много напрегнати дни и безсънни нощи, дълги конференции, интензивни дискусии, участие в различни работни групи, включване на представители на бизнеса и взимане под внимание на тяхната обратна връзка най – вече по въпроси, свързани с опростяването на цялостната администрация. Тук трябва на всяка цена да се подчертае силната подкрепа и отдаденост към проекта на секретариата на ОИСР – Паскал Сентемо (Pascal Saint-Amans), Грейс Перез-Наваро (Grace Perez-Navarro), Ахим Прос (Achim Pross) и целия им екип. Трябва да се спомене и решаващата роля на председателя на всички работни групи, отговарящи за проекта – Мартин Крайенбаум (Martin Kreienbaum), един невероятен специалист и човек с огромен лидерски потенциал, с когото аз и моите колеги в Министерство на финансите в Германия имахме възможността да работим по време на преговорите. Не на последно място трябва да се благодари и на всички други участници в проекта – за тяхната ангажираност, готовност за компромис и конструктивен подход. Благодарение на тях успяхме да преодолеем различията във вижданията и да стигнем до балансирано, справедливо и ефективно решение, което взема под внимание интересите на всички държави, участващи в проекта.
Тук бих искала да подчертая, че залогът наистина беше голям, предвид факта, че възстановяването на мултилатеризма и укрепването на световната икономика чрез гарантирането на устойчиво финансиране и стабилизиране на държавните бюджети – особено след предоставянето на безпрецедентно високи нива на финансова подкрепа през последните години, сега са по-важни от всякога. Но усилията си заслужаваха. Резултатът, който е плод на колективна работа, е впечатляващ – международно споразумение, което взима под внимание интересите на толкова хетерогенни държави и юрисдикции и води до по-справедлива данъчна система, по-висока данъчна сигурност и елиминиране на неефективни, едностранни данъчни мерки, като същевременно демонстрира ползите от засиленото международно сътрудничество.
Какво е значението на това споразумение в световен мащаб?
Споразумението ще помогне за глобалното възстановяване и повишаване на общественото доверие. Нещо повече – то ще промени света на международното данъчно облагане, като отрази по-добре реалността на днешната дигитална икономика и всички свързани с нея данъчни предизвикателства.
Световната реформа демонстрира вярата в ползите на международната координация и справедливото данъчно облагане. Но тя е и нещо много повече – вярвам, че тя бележи началото на нова ера в трансграничното сътрудничество. Споразумението е доказателство, че сме в състояние да намерим глобални решения на глобалните предизвикателства на нашето време. Затова съм убедена, че двустълбовият проект ще е само началото на още много подобни проекти, изискващи тясно сътрудничество на международно ниво.
Сега накъде? След постигането на такава данъчна революция, кои са следващите стъпки?
В момента работим по имплементирането на световната данъчна реформа. Срокът за влизането й в сила през 2023 година е доста амбициозен, но това е една страхотна мотивация. ОИСР, Европейската комисия и всички участващи в проекта държави са съсредоточили усилията си за постигането на тази цел.
Както знаете, председателството на Г-7 тази година е в Германия. Един от акцентите на програмата ни е именно експедитивното и ефективно имплементиране на реформата. Европредседателството на Франция, в чиито приоритети то също е залегнало, ще ускори и вътрешните процеси в ЕС.
