В едно удивително откритие астрономите са идентифицирали огромен воден резервоар, който обикаля около квазар на повече от 12 милиарда светлинни години.
Това новаторско откритие предлага безпрецедентен поглед към ранната Вселена, като светлината от този квазар е пътувала в пространството малко след Големия взрив.
Този огромен воден резервоар съдържа приблизително 140 трилиона пъти повече вода от земните океани. Той се намира близо до свръхмасивна черна дупка, която тежи около 20 милиарда пъти повече от нашето Слънце.
Квазарът, APM 08279+5255, излъчва изключително количество енергия, равностойна на тази, произведена от хиляда трилиона слънца.
Далечен квазар
Мат Брадфорд, учен от НАСА, участващ в изследването, подчертава важността на това откритие.
„Средата, заобикаляща този квазар, е необикновена, тъй като той генерира значително количество вода“, обяснява той. „Това предполага, че водата е присъствала още в най-ранните моменти на Вселената“.
Брадфорд и колегите му анализират APM 08279+5255 и неговата централна черна дупка.
Черната дупка поглъща близкия газ и прах, създавайки интензивно нагрята среда, което позволява на учените за първи път да открият водни молекули на такива огромни разстояния.
Квазарите не са типичните звезди. Открити преди повече от половин век, те са невероятно светещи обекти, намиращи се в енергийните ядра на далечни галактики, които засенчват всички близки звезди.
В тези небесни енергийни центрове се намират свръхмасивни черни дупки, които поглъщат заобикалящата ги материя, генерират интензивна топлина и освобождават огромна енергия.
Тази енергия обхваща всички дължини на вълните, което прави квазарите едни от най-ярките и енергийни явления, наблюдавани във Вселената.
Изследването им дава представа за ранната Вселена, разпределението на космическата материя и формирането на галактиките.
140 трилиона пъти повече вода
Неотдавнашните наблюдения разкриват водни пари около квазара, простиращи се на стотици светлинни години.
Въпреки че този газ е рядък по земните стандарти, той е необичайно топъл и плътен в сравнение с подобни региони в Млечния път. Температурата на този газ е приблизително минус 63 градуса по Фаренхайт (-53℃).
Въпреки че е 300 трилиона пъти по-малко плътен от земната атмосфера, той е пет пъти по-горещ и стотици пъти по-плътен от типичния междугалактически газ.
Водните пари показват, че квазарът излъчва радиация, която поддържа топлината на околния газ.
Учените са открили и други молекули, като въглероден оксид, което подсказва, че има потенциал за материал, който би могъл да захранва черната дупка.
Тази черна дупка може да увеличи масата си шест пъти, въпреки че точният резултат остава неясен. Част от газа може да допринесе за формирането на нови звезди, докато други компоненти могат да бъдат изхвърлени обратно в космоса.
Разбиране на Вселената
Това откритие хвърля светлина върху условията в ранната Вселена, където водните пари са съществували на такива екстремни разстояния, което предполага, че градивните елементи на живота са били налични много преди нашето време.
Водата играе решаваща роля в еволюцията на звездите и галактиките – охлажда газовите облаци, за да могат те да се свият и да образуват звезди.
Като цяло откриването на този далечен резервоар на вода значително подобрява разбирането ни за това как галактиките са еволюирали с остаряването на Вселената.
То подчертава ранната наличност на основните елементи на живота, предлагайки вълнуващи прозрения за дългата история на космоса.
В заключение, това забележително откритие разширява познанията ни за ранната Вселена и подчертава, че ключовите градивни елементи на живота съществуват на места, на които никога не сме предполагали, че ще потърсим.
Последствията от нашето разбиране на космическата история са дълбоки и карат учените с нетърпение да изследват какво още може да ни разкрие Вселената.
Източник: InterestingEngineering
