Автор: Радина Иванова
Знаете ли, че почти всяка сутрин, когато тръгвате за работа, използвате изобретения на българи? Когато паркирате колата си, когато принтирате нещо в офиса, когато погледнете часовника си… Заслужава си да си припомним кои са хората зад тях.
Въздушната възглавница. Ксерокс машината. Дигиталният часовник. Безжичният сърдечен монитор. Визуалните ефекти в „Матрицата“. Двигателите на лунния модул „Орел“.
Всичко това е дело на българи, за които никой не ни е разказвал в училище.
Когато ни питат какво сме дали на света, ние знаем за кирилицата и киселото мляко. Но никой не говори за българина, без когото нямаше да има човек на Луната. Или за онзи, чието откритие стои в основата на всяка ксерокс машина на планетата. Или за изобретателя, чиято скоростна кутия движи Honda, Renault, Peugeot, Rover, Suzuki. Тези имена на изобретатели съществуват. И ние трябва да ги знаем и да си ги припомняме.
Редовно копирате документи. Возите се в кола с въздушна възглавница. Гледате часа на дигитален дисплей. Живееш защитен от изобретения, за чиито създатели не учехме в училище.
Те са българи. Работили са в Канада, Франция, САЩ — защото България не е успяла да ги задържи или да ги разпознае навреме. Но следата им е навсякъде около нас.
Лидер.БГ представя осем от тях — осем имена, осем изобретения, осем причини да се гордееш.
Безопасност · Автомобили
Асен Йорданов
Въздушната възглавница и телефонният секретар
Роден в Плевен, той конструира първия български самолет и стои в основата на американската авиация от първата половина на XX век. Но малко знаят, че именно Йорданов изобретява въздушната възглавница — онази система, която днес спасява хиляди животи при катастрофи. На него дължим и телефонния секретар — устройство, което промени начина, по който общувахме.
Физика · Копирна технология
Георги Наджаков
Фотоелектретното състояние → ксерокс машината
Докато работи редом с Мария Кюри в Париж, академик Наджаков открива през 1937 г. фотоелектретното състояние на веществата. Това откритие е физическата основа, върху която по-късно е построена копирната машина. Всеки ксерокс в света носи в себе си частица от неговата мисъл.
Медицина · Технологии
Петър Петров
Дигиталният часовник и безжичният сърдечен монитор
Роден в малкото село Брестовица, Петър Петров е определян като един от най-продуктивните изобретатели на втората половина на XX век. На него дължим първия дигитален ръчен часовник “Pulsar”, телеметрични системи за измерване на замърсявания, метеорологични сателити и — може би най-важното — първия в света безжичен сърдечен монитор. Устройство, което до днес спасява хора с проблеми на сърцето.
Автомобилна индустрия
Румен Антонов
Безстепенната скоростна кутия
Honda, Renault, Peugeot, Rover, Suzuki, Toyota и Daimler-Chrysler — в малките автомобили на тези марки работи автоматична скоростна кутия, изобретена от българина Румен Антонов. Кутията е безстепенна, приложима за малки коли и значително намалява разхода на гориво. По-късно Антонов разработва и 6-степенна версия — по-малка, по-лека, по-икономична.
Кутията на Антонов е била масово официално лицензирана и вградена в милиони автомобили.
Кардиология
Д-р Иван Митев
Шестият сърдечен тон
Медицината познаваше пет сърдечни тона. През 1972 г. д-р Иван Митев, по време на рутинен преглед, долавя нещо, което никой преди него не е описвал. Две години по-късно публикува научна статия, с която потвърждава съществуването на шести сърдечен тон — откритие с директни последствия за диагностиката на сърдечните заболявания.
Кино · Визуални ефекти
Георги Боршуков
Визуалните ефекти на „Матрицата“
Завършил Софийската математическа гимназия, Боршуков продължава образованието си в чужбина и стига до Холивуд. Зад зрелищните визуални ефекти на легендарните филми „Матрицата“ и „Мисията невъзможна 2″ стои именно той — доказателство, че българският ум работи еднакво добре и в науката, и в изкуството.
Космос · Хранителни технологии
Институтът по криобиология
Космическата храна
Учените от Института по криобиология и лиофилизация начело със ст. н. с. Цветан Цветков разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум. Резултатът: „космическата храна“ — продукти с трайност до 5 години, използвани в реални космически мисии.
Луната · Космически двигатели
Д-р Иван Ночев
Реактивните двигатели на лунния модул „Орел“
На 20 юли 1969 г. Армстронг каца на Луната. Малко се говори, обаче, за д-р Иван Ночев — българинът, който изобретява реактивния двигател захранващ лунния модул „Орел“. Без неговото изобретение кацането нямаше да е възможно. Lunar Module е официално финансиран от Grumman по програмата Apollo на НАСА.
И още над 50 документирани български изобретения са променили света — от медицината до космоса, от автомобилите до киното.
Защо не ги знаем?
Повечето от тези изобретения са направени извън България. Хора с изключителен ум са напуснали — не защото не обичат родината си, а защото системата не е намерила начин да ги задържи. Румен Антонов работи във Франция. Иван Ночев — в САЩ. Петър Петров — в Канада.
Изнесли сме умовете си, но не и паметта за тях. Въпреки, че в учебниците по история ги няма. Може би е крайно време да започнем да разказваме тези истории в националните дискусии за иновации. Не от носталгия, а защото всяка нация, която не познава своите иноватори, не може да произведе следващите.
❖ Споделете тази статия — нека и приятелите ви научат за тези българи.
