Инфлацията в еврозоната продължава да се покачва, а България заема първото място в Европейския съюз по ръст на потребителските цени. Предварителните данни на Евростат за май 2026 г. показват, че натискът върху цените се засилва, особено в енергетиката и сектора на услугите.
Инфлацията е един от най-ясните показатели за състоянието на икономиката. Тя отразява с каква скорост се повишават цените на стоките и услугите, които хората купуват ежедневно. По-високата инфлация означава, че покупателната способност на домакинствата намалява, а разходите за живот се увеличават.
Инфлацията в еврозоната достига 3,2% през май
Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация в еврозоната през май 2026 г. се очаква да достигне 3,2%, спрямо 3,0% през април. Това е пореден месец на ускоряване на ценовия натиск след по-ниските нива, наблюдавани в началото на годината.
Данните показват, че общият индекс на потребителските цени (HICP) е нараснал с 0,1% на месечна база през май, докато на годишна база увеличението достига 3,2%.
Развитието на инфлацията през последните месеци показва постепенно нарастване – януари 2026 г. – 1,7%, февруари 2026 г. – 1,9%, март 2026 г. – 2,6%, април 2026 г. – 3,0% и май 2026 г. – 3,2%, което означава увеличение с 1,5 процентни пункта само за четири месеца.
Енергията, услугите и храните като двигатели на инфлацията
Най-сериозен принос за поскъпването продължава да има енергийният сектор. През май 2026 г. годишната инфлация при енергията достига 10,9%, спрямо 10,8% през април. Това е най-високият темп на поскъпване сред всички основни компоненти на потребителската кошница.
Развитието на енергийните цени през последните месеци е показателно за силния ценови натиск, като само за няколко месеца енергийният компонент преминава от отрицателен към двуцифрен годишен ръст – от -4,0% през януари до 10,9% през май.
Вторият най-силен двигател на инфлацията са услугите. През май годишният ръст на цените в сектора достига 3,5%, спрямо 3,0% през април. Секторът на услугите има най-голяма тежест в хармонизирания индекс на потребителските цени – 466,9 промила, което означава, че всяко ускоряване на цените в тази категория оказва значително влияние върху общата инфлация.
Развитието на услугите през 2026 г. показва устойчив ценови натиск – януари – 3,2%, февруари – 3,4%, март – 3,3%, април – 3,0% и май – 3,5%.
За разлика от енергията и услугите, храните, алкохолът и тютюневите изделия показват известно забавяне на инфлацията. Годишният ръст при тази група достига 2,0% през май, спрямо 2,4% през април.
Базисната инфлация също се повишава
Особено внимание икономистите обръщат на така наречената базисна инфлация, която изключва по-волатилните компоненти като енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия.
През май 2026 г. инфлацията без енергия, храни, алкохол и тютюн достига 2,5%, спрямо 2,2% през април.
Това е важен сигнал, защото показва, че ценовият натиск вече не се дължи само на енергийните пазари, а се разпространява и в останалите части на икономиката.
България с най-високата инфлация в Европейския съюз
Най-сериозно впечатление в данните на Евростат прави България, която през май 2026 г. отчита годишна инфлация от 6,3%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP).
Това е най-високото ниво сред всички държави членки на Европейския съюз, а развитието на инфлацията в България през последните месеци показва рязко ускоряване – от 2,3% през януари до 6,3% през май.
Само за един месец инфлацията в страната се е повишила с 0,3 процентни пункта, а спрямо февруари увеличението е над четири процентни пункта.
След България най-високи нива на инфлация през май отчитат Литва – 5,1%, Гърция – 5,0%, Хърватия – 4,9%, Люксембург – 4,5% и Белгия – 4,1%. Най-ниски нива на инфлация през май са регистрирани в Малта – 2,1%, Германия – 2,7%, Франция – 2,8%, Италия – 3,3% и Испания – 3,6%.
Данните за май показват, че инфлационният натиск в еврозоната се засилва и въпреки че основният принос продължава да е на енергийният сектор, ускоряването при услугите и повишаването на базисната инфлация показват, че поскъпването постепенно обхваща все по-широк кръг от стоки и услуги.
Значителното увеличение на инфлацията в България показва, че ценовият натиск в страната остава значително по-силен от този в повечето европейски икономики и ще продължи да бъде един от ключовите икономически показатели през следващите месеци.
