Автомобилен трафик, самолети, влакове, строителни дейности и шумни съседи – приели сме шума от тях като неизбежна част от живота в големия град. Това, че нещо е обичайно обаче, не го прави безопасно. Все повече научни данни показват, че продължителното излагане на шум е много повече от неприятно изживяване. То може да има реално отражение върху човешкото здраве.
Според Европейската комисия шумовото замърсяване е вторият по значимост екологичен фактор за здравословни проблеми в Европа след замърсяването на въздуха. Продължителното излагане на шум се свързва със сърдечносъдови заболявания, нарушения на съня, стрес и други неблагоприятни ефекти.
Мащабът на проблема може да се види в последните данни на Европейската агенция по околна среда (EEA). Те показват, че повече от един на всеки петима европейци е изложен на вредни нива на транспортен шум. Ако се използват по-строгите препоръчителни нива на Световната здравна организация (СЗО), делът нараства до повече от 30% от населението.
Как шумът се превръща в стрес за организма
Слухът не е единственото нещо, което страда от въздействието на силния шум. Организмът може да реагира на нежеланите звуци като на стресов фактор, активирайки нервната и хормоналната система.
Това може да доведе до повишаване на нивата на хормоните на стреса и на кръвното налягане. Ако подобно натоварване продължи дълго време, то може да увеличи риска от сърдечносъдови заболявания.
Важен момент е, че въздействието не приключва, когато заспим. Дори по време на сън организмът продължава да реагира на звуковата среда и тя може да наруши качеството на почивката дори когато човек не се събужда напълно. СЗО разглежда прекомерния шум като един от основните фактори за нарушенията на съня и препоръчва специални ограничения за нощното излагане.
Десетки хиляди заболявания годишно
Последният голям анализ на EEA за шумовото замърсяване в Европа допълва картината. Според доклада Environmental noise in Europe 2025 продължителното излагане на транспортен шум в Европа допринася за около 49 000 нови случая на сърдечносъдови заболявания и 23 000 случая на диабет тип 2 годишно. Продължителното излагане на транспортен шум се свързва и с около 73 000 преждевременни смъртни случая годишно в Европа.
Около 16,9 млн. европейци изпитват продължително силно раздразнение вследствие на транспортния шум, а приблизително 4,6 млн. страдат от сериозни нарушения на съня.
Не е изненада, че най-разпространеният източник на шум в градска среда е автомобилният трафик. По оценки на EEA около 92 млн. души в Европа са изложени на шум от автомобилния трафик над прага за отчитане от 55 dB, използван в ЕС. За железопътния транспорт броят е около 18 млн., а за авиацията – 2,6 млн.
Излагането на шум не е разпределено равномерно. По данни на СЗО изследванията установяват връзка между социално-икономическия статус и излагането на вредни нива на шум. Хората, които живеят край натоварени пътища, железопътни линии, летища или в други силно натоварени градски зони, могат да бъдат изложени на шум практически ежедневно.
Това показва, че достъпът до спокойна среда не е просто въпрос на комфорт, а трябва да стане част от по-широкия разговор за градската среда и общественото здраве.
Могат ли градовете да станат по-тихи
Нереалистично е да се говори за постигането на безшумни градове. Усилията трябва да бъдат насочени към намаляването на продължителното излагане на вредни нива на шум.
За да станат градовете по-тихи, автомобилният трафик трябва да бъде ограничен, шумоизолацията да се превърне във важна част от строителните стандарти, а зелените пространства – в реален приоритет на градското планиране. Европейската комисия посочва, че добре проектираните зелени площи могат да помогнат за ограничаване на градския шум.
Целта на Европейския съюз (ЕС) е до 2030 г. броят на хората, засегнати от продължителен транспортен шум, да бъде намален с 30% спрямо 2017 г. Според последните оценки на EEA това е малко вероятно да бъде постигнато без предприемането на допълнителни действия.
Дори и да сме свикнали да игнорираме неприятния шум, той продължава да ни въздейства. Съвременните градове са превърнали тишината в лукс, който милиони хора не могат да си позволят. Време е тихата и спокойна среда да спре да се разглежда само като въпрос на комфорт и да се превърне във важен въпрос, свързан с общественото здраве.
Източници: World Health Organization (WHO); European Environment Agency (EEA); European Commission
