През последните години централните банки по света увеличават златните си резерви, а на фона на икономическа и геополитическа несигурност все по-важно става не само колко злато притежава една държава, а и къде го съхранява.
Последният пример идва от Нидерландия. Между март и август 2026 г. De Nederlandsche Bank премества около 86 тона злато от резервите си в САЩ и Канада към Лондон. Преди да се случи това двете северноамерикански държави съхраняват общо около 313 тона нидерландско злато.
Причините за това решение, посочени от централната банка, са нарастващото геополитическо напрежение и необходимостта страната да бъде по-добре подготвена за сериозни кризи. Основната цел е по-балансираното разпределение на златните резерви между Северна Америка, Нидерландия и Великобритания, за да може при необходимост част от тях да бъдат използвани по-бързо.
Действията на Нидерландия изглеждат като поредния случай, в който държава решава да прибере златото си у дома, но 86-те тона не са преместени в Нидерландия, а в Лондон.
Защо Лондон?
Причината е ликвидността. Лондон е един от най-важните центрове за търговия с физическо злато в света, което позволява резервът сравнително бързо да бъде използван или търгуван при необходимост.
Под Bank of England се намира обширен подземен лабиринт, който играе ключова роля в световната икономика – девет трезора с около 400 000 златни кюлчета. Там се съхраняват не само резервите на Великобритания, но и злато на други централни банки и правителства.
По традиция централните банки рядко съхраняват цялото си злато на едно място. Част от резервите остават в собствената им страна, а друга се държи в големи финансови центрове като Лондон и Ню Йорк, където при необходимост златото може бързо да бъде продадено или използвано.
Не само Нидерландия преосмисля къде държи златото си
Решението на Нидерландия не е изолиран случай. Последното проучване на World Gold Council показва, че централните банки все повече търсят диверсификация при местата за съхранение на златните резерви.
Най-предпочитаното място сред анкетираните институции продължава да е Bank of England – посочено от 57%, но тенденцията е златото да бъде разпределяно между повече локации.
Германия започва подобна стратегия още през 2013 г. Bundesbank решава половината от германските резерви да бъдат съхранявани във Франкфурт и постепенно премества там 374 тона от Париж и 300 тона от Ню Йорк. Операцията приключва през 2017 г., три години по-рано от първоначалния план. Страната запазва и значителни количества в Лондон и Ню Йорк именно заради ролята им на международни пазари за злато.
Централните банки отново трупат злато
Според World Gold Council през последните четири години централните банки са натрупвали средно около 1000 тона злато годишно, в сравнение с приблизително 500 тона средно през предходното десетилетие. Причините са комплексни и включват сигурността, която осигурява златото по време на кризи, диверсификацията на резервите, защитата от инфлация и геополитически риск.
Според очакванията през следващите години ролята му ще продължи да расте. В проучването от 2026 г. 84% от анкетираните централни банки смятат, че след пет години златото ще заема по-голям дял от глобалните резерви.
С увеличаването на обемите въпросът къде се намират физическите кюлчета отново придобива значение. При резерв, предназначен да бъде използван в периоди на сериозна финансова или геополитическа нестабилност, сигурността вече не е достатъчна – значение имат достъпът, ликвидността и разпределението на риска.
Златото е един от най-старите резервни активи в света, но начинът, по който централните банки го управляват, все повече отразява рисковете на съвременната икономика.
Източници: De Nederlandsche Bank; World Gold Council; Bank of England; Deutsche Bundesbank
