Обичате ли да скучаете? Много хора правят всичко възможно да избегнат скуката, а днес телефоните в ръцете ни правят това лесно постижимо. Но наистина ли трябва да я избягваме и защо много от нас я приемат като нещо негативно?
Истината е, че скуката може да е полезна и дори можем да кажем, че се нуждаем от нея, стига да я използваме ефективно.
Може да ви тласне към положителна промяна
Скуката обикновено възниква, когато искаме да бъдем умствено ангажирани, но текущата ни дейност или среда не ни осигурява необходимото ниво на предизвикателство, стимулация или смисъл. Това може да ни направи неспокойни – особено ако не знаем как да се справим със ситуацията.
В подобни моменти скуката може да се превърне в стимул за промяна, като ни подтикне да потърсим нови занимания, идеи или преживявания. За да използваме този ефект обаче, е важно да не се опитваме веднага да запълним скуката с най-лесното разсейване – безцелно превъртане на съдържание в телефона, онлайн пазаруване или поредното похапване.
Положителната промяна не идва, когато се питаме „Как да спра да се чувствам така?“, а когато насочим вниманието си към въпроса „С какво смислено нещо мога да запълня времето си?“. Фокусът върху нещо смислено е ключов за превръщането на скуката в стимул за по-продуктивни или позитивни дейности.
Разбирането за това кое е смислено е различно за всеки човек. Като общ принцип обаче дейностите, които възприемаме като значими, обикновено изискват известни усилия, но същевременно са постижими и ни дават усещането, че сме част от нещо по-голямо от самите нас.
За хората, които обичат движението и времето сред природата, дори една разходка може да бъде добър начин да преодолеят скуката.
За други по-подходящи могат да бъдат творческите занимания – рисуване, ръкоделие или създаване на нещо със собствените ръце. Самият творчески процес може да ни помогне да се съсредоточим изцяло върху заниманието и да достигнем до състояние на пълно поглъщане от дейността, което се свързва с по-добро усещане за благополучие.
Понякога скуката може да бъде и сигнал, че имаме нужда от повече общуване. Срещата с приятели или семейството може да ни даде усещане за смисъл, взаимност и принадлежност – нещо, което заниманията насаме невинаги могат да осигурят.
Може да подобри решаването на проблеми и креативността
Случвало ли ви се е, докато си вземате душ, да ви хрумне наистина страхотна идея или да намерите решение за проблем, който ви е измъчвал? Наричат това „ефект на душа“ – явление, което учените свързват със свободното лутане на ума.
Душът създава подходяща среда, която не изисква голяма концентрация и позволява на ума просто да се рее. Това му позволява да премине в състояние на „продуктивно лутане“, при което вниманието се отклонява от конкретната задача, а мислите се движат свободно.
Когато оставим ума си да се рее, започват да възникват мисли, които невинаги са пряко свързани с това, което се случва около нас. Именно тези спонтанни мисли обаче могат да се окажат продуктивни – да доведат до нови идеи, да ни помогнат да открием неочаквани връзки между различни знания и преживявания или да намерим решение на проблем, който дълго ни е затруднявал. Подобни моменти могат да подпомогнат и осмислянето на цели и спомени и да стимулират креативността.
За да се възползваме максимално от тези способности на ума си, трябва да се уверим, че няма да превърнем реенето във водовъртеж от тревоги и размишления. За целта трябва да му зададем посока. Ако знаете, че през деня ви предстои период, в който вероятно ще скучаете, ангажирайте ума си предварително с интересен въпрос, проблем за решаване или творческа задача.
Може да подобри паметта и ученето
Скуката може да е неприятна, но моментите на бездействие, които често я съпътстват, могат да бъдат полезни за паметта и ученето.
Когато позволим на ума си за кратко да се „изключи“ – състояние, известно като „будна почивка“ – даваме на мозъка време да обработи и затвърди новата информация. Кратките паузи без конкретно занимание, гледането в една точка или машиналното драскане върху лист са примери за подобна будна почивка.
Новите спомени не се записват напълно оформени в дългосрочната ни памет. Вместо това, след ново преживяване или научаване на нещо ново информацията трябва постепенно да бъде стабилизирана и свързана с вече съществуващите спомени чрез процес, известен като консолидация на паметта. Кратките периоди, в които спираме притока на нова информация и даваме възможност на мозъка да си почине, могат да подпомогнат този процес.
Понякога само 5-10 минути будна почивка след усвояването на нова информация могат да помогнат за предпазването на новите спомени от намесата на последваща информация. Има доказателства, че будната почивка помага на хората да запомнят по-добре това, което току-що са научили – дори когато са помолени да си припомнят тази информация седмица по-късно.
Друг ключов момент при будната почивка е, че когато мозъкът се отегчи, той не се изключва. Просто променя режимите си.
Мозъкът превключва от фокусиране върху външни изисквания и задачи към вътрешна, самофокусирана обработка. Този вид вътрешна обработка се случва най-добре по време на почивка – например, когато ни е скучно. Тя ни помага да намерим смисъл, да оформим ценностите си и да разберем кои сме.
Такива моменти ни помагат да размишляваме върху преживяванията си и участват в обработката на спомените.
Как да се отдадем на скуката?
Как да се научим да се наслаждаваме на скуката? Като я приемем като нормално преживяване – а не като нещо негативно.
И тук не става въпрос да се откажем изцяло от технологиите, за да се научим да скучаем – въпреки че това определено ще е от полза. Ограничаването на постоянното скролване между видеоклипове, приложения и платформи на социални медии може да помогне за подобряване на вниманието, удовлетворението и смисъла.
И ако успеем да намалим непрестанното превъртане на съдържание, следващата стъпка е да се опитаме да се фокусираме върху едно обикновено преживяване, като например дишането си. Колкото по-добре успяваме да останем в настоящия момент, толкова по-лесно можем да приемем скуката, вместо веднага да търсим начин да избягаме от нея.
Не е нито страшно, нито грешно понякога просто да не правим нищо, защото именно така даваме шанс на ума си да се отпусне. Осигуряваме му пространството, което му е необходимо, за да подреди мислите, спомените и идеите ни. Така че следващия път, когато се загледате в тавана или някъде далеч в хоризонта, не бързайте да отмествате погледа си. Понякога да не правите нищо може да е точно нещото, от което се нуждаете.
Източник: Trudy Meehan, Lecturer, Centre for Positive Psychology and Health, RCSI University of Medicine and Health Sciences/The Conversation
