Развитието на отношенията на България с Китай – втората по големина икономика в света – е фокусирано върху няколко конкретни направления – привличане на инвестиции в индустрията и производството на електрически автомобили, технологично партньорство в земеделието и разширяване на достъпа на български производители до китайския пазар.
Те бяха обсъдени по време на 19-ата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество в Пекин, както и по време на среща между вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев и китайския вицепремиер Дин Сюесян.
Основната цел е добрите политически отношения, развити през годините между двете страни, да се превърнат в конкретни икономически резултати. На този етап не са обявени нови инвестиционни проекти, инвеститори или финансови ангажименти.
Електромобилите сред основните приоритети
Страната ни проявява особен интерес към производството на електрически автомобили и свързаните с него технологии.
„Ключово е взаимодействието и привличането на инвестиции в сферата на електрическите автомобили. България е отворена за инвестиции, които създават нови работни места, носят висока добавена стойност и технологичен трансфер“, заяви Пулев по време на срещата с Дин Сюесян.
Това поставя България в конкуренция с редица държави от Централна и Източна Европа, които през последните години активно се стремят да привлекат производители на електромобили, батерии и компоненти за автомобилната индустрия.
Автомобилостроенето обаче е само част от много по-широк кръг сектори, в които България търси китайски капитал. Сред обсъжданите области са още енергетиката, високите технологии, декарбонизацията и индустриалното сътрудничество.
Китайски технологии за българското земеделие
Друго направление, засегнато в икономическите разговори, е модернизацията на земеделието.
По време на 19-ата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество в Пекин заместник-министърът на земеделието и храните проф. Крум Неделков посочи, че България търси партньорства с китайски компании за автоматизация, електроника, машинно-технологично оборудване и интелигентно управление на напоителните и отводнителните системи.
Модернизацията на напоителната инфраструктура е сред ключовите приоритети на България. Целта е да се подобри управлението на водните ресурси в земеделието.
Двустранните отношения между България и Китай се развиват и на академично ниво чрез активен научно-технически обмен и трансфер на технологии. Българската Селскостопанска академия поддържа отношения с Китайската академия за селскостопански науки, както и с научни организации от китайските провинции Хейлундзян, Вътрешна Монголия, Юннан и Дзянси.
Българските компании търсят по-широк достъп до китайския пазар
Важен аспект от икономическите отношения е и българският износ за Китай. Целта е да се осигури по-широко присъствие на местни производители и износители на китайския пазар, включително компании от земеделския и хранително-вкусовия сектор.
Аграрното сътрудничество между двете страни се развива и чрез формата 14+1 между Китай и държави от Централна и Източна Европа. В България действа Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство към Министерството на земеделието и храните, който подпомага участието на български компании от сектора в изложения и панаири в Китай.
Сред инициативите на Центъра са и демонстрационни зони за сътрудничество в земеделието, логистични центрове и павилиони за електронна търговия със селскостопански продукти, които са насочени към улесняване на достъпа до китайския пазар.
От политически диалог към реални инвестиции
Посещението на българската делегация в Пекин включва и участие в Китайския международен панаир за търговия с услуги (CIFTIS) – международен форум, насочен към търговията с услуги, технологиите, дигитализацията, финансовите услуги, логистиката и туризма. Александър Пулев участва в официалното откриване заедно с Дин Сюесян.
България и Китай определят отношенията си като стратегическо партньорство от 2019 г., а настоящите разговори показват стремеж то да бъде превърнато в по-конкретно икономическо взаимодействие.
„Имаме златен прозорец за нови възможности и за практическо развитие на отношенията между двете страни“, заяви Пулев по време на разговорите.
Вече са очертани секторите, в които България ще търси китайски капитал, технологии и по-добър пазарен достъп. Реализацията на проекти – от производство на електромобили и високотехнологични индустрии до модернизация на земеделието – ще покаже дали политическият диалог между двете страни ще доведе до измерими икономически резултати.
Източници: Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията; Министерство на земеделието и храните
