Изследователите най-накрая разкриват мистериозния виновник за „първата документирана пандемия в света“ — Юстиниановата чума (541–750 г. сл. Хр.). За първи път изследователите откриват директни генетични доказателства за бактерията (Yersinia pestis), отговорна за чумата.
Международен екип, ръководен от учени от University of South Florida и Florida Atlantic University, откриват бактерията в масово гробище в древния град Джераш, Йордания.
Това място се намира близо до първоначалния епицентър на епидемията, възникнала преди почти 1500 години в Източното Средиземноморие.
„Това откритие предоставя дълго търсеното окончателно доказателство за наличието на Y. pestis в епицентъра на чумата на Юстиниан“, заявява Рейс Х. Й. Дзян, доцент в Колежа по обществено здраве на University of South Florid.
Доказателства в зъбите
Юстиниановата чума е опустошителна катастрофа, която отнема живота на милиони хора. Огромната загуба на човешки животи парализира Византийската империя, отслабвайки нейните административни способности.
Нейното разрушително въздействие в крайна сметка променя хода на западната цивилизация, допринасяйки за възникването на нови политически сили и преобразувайки геополитическия пейзаж.
Експерти и историци отдавна спорят за причината за опустошителната Юстинианова чума (541–750 г. сл. Хр.). Чумата е документирана за първи път в Пелузиум, Египет, преди да се разпространи бързо и смъртоносно в цялата Византийска, или Източна Римска империя.
Въпреки безбройните исторически записи, описващи ужасната болест, единственото, което липсва, е пряко доказателство за патогена, отговорен за нея.
Генетични следи от бактерията са открити по-рано в малки западноевропейски села, намиращи се на хиляди километри разстояние. Въпреки това, никога досега не са откривани доказателства в близост до епицентъра на пандемията.
„Използвайки целенасочени техники за изследване на древна ДНК, ние успешно възстановихме и секвенирахме генетичен материал от осем човешки зъба, изкопани от погребални камери под бившия римски хиподрум в Джераш, град, намиращ се само на 200 мили от древния Пелузиум“, казва Грег О’Кори-Кроу, съавтор, професор в Океанографския институт „Харбър Бранч“ на Florida Atlantic University и изследовател на National Geographic.
Генетичен анализ
Генетичният анализ показва, че жертвите на чумата са имали почти идентични щамове на Y. pestis. Това потвърждава за първи път, че бактерията е била налице във Византийската империя между 550 и 660 г.
Фактът, че жертвите на чумата са били носители на почти идентични генетични щамове, показва бързо и разрушително разпространение на епидемията, което съответства на историческите описания на болестта, причинила масово измиране.
Древният град Джераш предлага трогателен поглед върху това как обществата са се борили с такава катастрофа в областта на общественото здраве.
„Джераш е бил един от ключовите градове на Източната Римска империя, документиран търговски център с великолепни сгради. Фактът, че място, построено някога за забавление и гордост, се е превърнало в масово гробище в момент на извънредна ситуация, показва колко вероятно е градските центрове да са били претоварени“, отбелязва Дзян.
Съпътстващо проучване добавя допълнителни данни, разкривайки, че чумата не се е разпространила от един-единствен предшестващ щам.
Вместо това, Y. pestis многократно се е появявала сред животинските популации в продължение на хилядолетия, еволюирайки и избухвайки в множество вълни в различни региони и епохи.
Изследването показва, че пандемиите не са уникални катастрофи от отминала епоха, а повтарящи се биологични събития, свързани с човешкото събиране, движение и промени в околната среда.
Откритието ни напомня, че макар да живеем в един много различен свят, заплахата от определени патогени никога не изчезва напълно.
Бактерията Yersinia pestis все още циркулира в световен мащаб. Например, през юли човек почина от белодробна чума в Аризона, първият такъв смъртен случай в САЩ от 2007 г. насам.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Genes.
Източник: InterestingEngineering
