Започването на работа по време на образованието се превръща във все по-важна част от реализацията на младите хора на пазара на труда. Според данни за 2024 година съвместяването на работа и учене е нормална практика за младите европейци, но в същото време различията между половете и държавите остават значителни.
Информация, изнесена от Евростат, за 2024 година показва, че 25,4 % младите хора в Европейския съюз (ЕС) на възраст между 15 и 29 години са работили по време на формалното си образование. Мнозинството от младите хора (71,4%) обаче са решили да се фокусират само върху обучението си и са останали извън работната сила, а 3,2% са били без работа, но активно са търсили такава.
Разликите между отделните държави са значителни. Нидерландия е категоричният лидер в Европа по този показател, 74,3% от младите хора в страната работят, докато учат. Доста след нея се нареждат Дания (56,4%) и Германия (45,8%).
В противоположния край на класацията са Румъния (2,4%), Гърция (6,0%), Хърватия (6,4%) и България (6,8%), където съчетаването на работа и образование все още остава по-скоро изключение, отколкото правило.
Страните, в които е регистриран най-висок дял на безработни млади хора, които са в системата на формалното образование, но активно търсят работа, са Швеция (14,1 %), следвана от Финландия (10,0 %) и Дания (9,6 %). В другия край на скалата Румъния (0,6 %), Хърватия, Чехия и Унгария (по 0,8 %) регистрират по-малко от 1 % млади хора, които търсят работа.
Разлики между половете
Изнесената информация показва ясни различия между половете и възрастовите групи. В най-младата група между 15–19 години се наблюдава основен фокус върху образованието и 74,4% от жените и 70,4% от мъжете остават извън работната сила. С напредването на възрастта обаче връзката с пазара на труда се засилва.
При младите европейци, на възраст между 20 и 24- години делът на младите хора извън работната сила спада до 30,9% за жените и 24,8% за мъжете, а работещите по време на обучение достигат 19,6% при жените и 17,0% при мъжете, което показва по-голяма интеграция на пазара на труда успоредно с образователните дейности.
В следващата група между 25–29 години заетостта доминира – 62,0% при жените и 71,9% при мъжете. Интересен е и фактът, че жените са по-склонни да участват във формално образование, но когато не учат, те по-често остават извън пазара на труда. Делът на неактивните жени на възраст 25–29 години е 16,2%, спрямо 6,9% при мъжете, което подчертава трайните различия в икономическата активност между половете.
Комбинирането на работа и образование все повече се утвърждава като ключов модел за навлизане на младите хора в икономиката на ЕС, но различията между отделните държави членки са огромни. Докато в Северна и Западна Европа този подход е широко разпространен, в страни като Румъния и България той остава твърде слабо развит.
Това отново показва нуждата от целенасочени политики, които да улеснят плавния преход от образование към заетост и да насърчат по-активното участие на младите хора на пазара на труда.
