Около 975 презерватива Durex се продават всяка минута. Очаква се глобалният пазар на презервативи да нарасне до над 11 милиарда щатски долара (8 милиарда британски лири) до 2023 г., а Durex е в привилегированата позиция да бъде най-популярната марка в света. И все пак доскоро младежът, изобретил масово произвеждания презерватив на Durex, беше забравен – дори от самия производител.
Произходът на Durex е свързан с Лондонска компания, която започва търговия през 1915 г. и е специализирана във вноса на модерни презервативи за еднократна употреба, за препродажба във Великобритания. През 1932 г. фирмата преминава към собствено производство под марката Durex. Към средата на 40-те години London Rubber има най-големия производствен капацитет във Великобритания, а до средата на 60-те години и в света.
Изобретяването на Durex отдавна се приписва на човек на име Лионел Алфред Джаксън, руско-еврейски имигрант от трето поколение, който основава London Rubber през 1915 г. Именно Джаксън е този, който през 1929 г. патентова търговската марка Durex (означава „Трайност, надеждност и високи постижения“ ”). Но със сигурност в тази история има още нещо?
Преди Джаксън да излезе с бизнес модела за продажба на презервативи, технологията зад Durex е измислена от Ландау, полски тийнейджър, живеещ в Хайбъри и изучаващ технология на каучука в бившата Северна политехника (сега Лондонски Метрополитен университет).
Историята му е завладяваща: Ландау е напуснал London Rubber през 1953 г. и е изтрит от официалната история на компанията. След това той изгражда нов живот за себе си като медиум и психически изследовател. Но ако Ландау е толкова важен за London Rubber, как се стига до изтриването му от историята на презервативите Durex?
Лусиан Ландау
Роден във Варшава, Полша, през 1912 г., Ландау е изпратен в Лондон да изучава каучукови технологии от семейството си, дребни индустриалци, занимаващи се с каучук, парфюми, козметика и сапун.
Годината е 1929 г., а Ландау е само на 17 години. Очакванията са, след края на обучението си, да се върне в Полша и да поеме бизнеса на баща си. Но Ландау осъзнава, че обожава Лондон и не иска да си тръгва. „Тук се чувствах по-у дома, отколкото някога във Варшава“, пише той в автобиографията си. „Чувствах, че никога не мога да напусна това място.“
Посещавайки часовете по каучукова технология в Холоуей и живеейки с други емигранти (и пеещ папагал) в Highbury Place, голямото му удоволствие е да изследва местността пеша.
„Интересувах се главно от магазините – казва той, – и по-специално от тези за различни гумени изделия.“
След като вкусва от независимостта, Ландау е готов да отиде сам в Лондон, но няма право да си търси работа със студентската си виза. Може обаче да започне бизнес.
Неубеден в качеството на наличните гумени тоалетни гъби, Ландау разработва нов процес на производство в лабораторията на политехниката, създава фирма и предлага работа си. Министерството на вътрешните работи му разрешава да остане, докато бизнесът продължава.
Но Ландау не е доволен от работата си. Докато експериментира с проба от латекс на Pirelli, той се замисля върху идеята да прави латексови презервативи. „Знаех, че всички тези продукти са внесени от Германия и Америка и няма британски производител“, пише той. „Необходимата инсталация би била лесна за конструиране и вероятно бих могъл да я направя сам.“
Презервативите съществуват от древни времена. Ранните версии често се правят от животинска кожа и производството се превръща в домашна индустрия на места като Лондон от 18-ти век, където жените управляват складове за презервативи около площад Лестър и Ковънт Гардън. След откриването от Тома Ханкок на вулканизацията – термичната обработка на каучука – през 40-те години на ХХ век, са направени презервативи за многократна употреба. Но те далеч не са идеални, тъй като имат обемен и неудобен шев по долния ръб.
Подобрения към края на 19 век довеждат до премахване на шева, но процесът включва запалими разтворители, които водят до пожари във фабриките. През 20-те години на миналия век презервативите се произвеждат с помощта на безопасен процес, използващ латекс, разработен в Германия и Америка. Латексът обаче е сравнително нов продукт за Великобритания, което дава на Ландау предимство.
Надявайки се да предизвика интерес към новия си продукт, Ландау отново посещава магазините от своите разходки. Един собственик на аптека за търговия на дребно, предлага на Ландау да потърси легендарния Лионел Джаксън.
Опитът на Ландау в производството на гумени консумативи предоставя на Джаксън вълнуваща перспектива: шансът да се конкурира директно с производителите. Така Джаксън дава заем на Ландау от 600 британски лири, за да създаде British Latex Products, за да доставя презервативи на London Rubber под марката Durex. Джаксън взима 60% контролен дял.
Ръчното производство на презервативи започва през 1932 г. в малко индустриално имение на Shore Road. Ландау е едва на 20 години. Джаксън дава на Ландау свобода да проектира и организира производството си без намеса. Джаксън е един от малкото хора в London Rubber, които Ландау някога искрено е харесвал.
Но през 1934 г., само на 40 години, Джаксън умира от рак на гръбначния стълб. Смъртта му е неочаквана и няма написано завещание, така че брат му Елкан и сестрите му, г-жа Колинс и г-жа Пауър, наследяват компанията. Операциите се управляват от младия Ангус Рийд.
Ландау не е доволен от новото ръководство. Той смята, че са „с ограничена интелигентност“ и намира Елкан за трън в очите му, въпреки че други във фирмата говорят топло за него.
Независимо от това, Ландау е от жизненоважно значение за London Rubber и остава да отговаря за производството и научноизследователската и развойна дейност, като наблюдава преместването на фирмата в специално построена фабрика в Чингфорд в края на 30-те години. Именно тук Ландау наистина започва да развива своята техническа изобретателност в производството на презервативи, особено по време на Втората световна война.
От 1942 г. по военновременната схема за рационализация, латексът е отклонен към Чингфорд, така че London Rubber да може да снабдява британските сили с презервативи.
Машините, произвеждащи Durex
След войната Ландау е назначен за директор на London Rubber. Но въпреки че той ръководи някои важни бизнес решения (като публичното представяне на компанията през 1950 г.), неговата сила и наследство се крие в технически постижения.
Ландау разработва през 40-те години, първите две автоматизирани машини, които са инсталирани едва през 1950 и 1952 г., след като военното нормиране на стоманата е приключило.
Благодарение на тези чудесни машини, производството се е увеличило от 2 милиона презервативи годишно в началото на 30-те години, до същия обем на седмица в началото на 50-те години. Към 1954 г. седмичното производство достигна 2,5 милиона.
Но този успех бележи и края на работата за Ландау, който има лошо предчувствие още от смъртта на Лионел Джаксън. Това се влошава от предполагаеми измамливи сделки по време на войната, когато, според Ландау, Елкан Джаксън и Ангус Рийд продават презервативи на черния пазар.
След войната данъчните следят Ландау цял месец, а компанията е разследвана за укриване на данъци. В крайна сметка Ландау е освободен, а Джаксън и Рийд са само глобени. Ландау настоява за назначаването му в борда и 20% от акциите на London Rubber като компенсация за поставянето му в толкова трудна позиция.
Последните дни на Ландау
London Rubber е семейна фирма с положителен дух, която рутинно е отбелязвала постиженията на своя персонал, което я прави приятно място за работа. Житейските събития (като бракове и бебета), както и лоялността, са се отбелязвали с церемониално раздаване на часовници и други подаръци.
През 1953 г. обаче, когато се навършват 21 години откакто Ландау е във фирмата, той не получава очакваното признание. Това се потвърждава от липсата на името му на стената на славата на London Rubber (която е снимана за фирменото списание, Лондон Имидж, през 1969 г.). Ландау е напълно изтласкан от официалните истории на компанията.
Историците на контрацепцията и презервативите (и компаниите, които впоследствие са наследили марката Durex) не могат да бъдат обвинявани, че са пренебрегнали Ландау, тъй като историята за създаването от Лионел Джаксън е удобна и логична.
През същата година и лична драма се разиграва в живота на Ландау. Той има любовна връзка с оператора на централата, Алис Мод (по време на втория му развод), което ги превръща в обект на служебни клюки. Мод отнема живота си, оставяйки Ландау съкрушен. Той запазва двете бутилки аспирин, които тя е погълнала, до края на живота си.
В London Rubber, не спират да обсъждат неговото нещастие. „Зададох си въпроса защо трябва да продължавам да работя с хора, които не ми харесват и които не оценяват наистина това, което правя“, пише той в автобиографията си. Така той подава оставка. Въпреки че някои от колегите му са разстроени (секретарката му подава оставка, в израз на подкрепа), но това трае кратко. Ландау взима нещата си през септември 1953 г. и никога повече не поглежда назад.
На 42 години Ландау е все още млад и с изобилие от акции и спестявания от London Rubber. Той е свободен да преследва другите си интереси, наред с консултантска работа. Той притежава силен интерес към духовни въпроси, включително медиумство (осъществяване на контакт с мъртвите), което не е необичайно през 20-ти век.
Интересът на Ландау става по-силен, когато, както той пише в автобиографията си, започва да чува Мод да му говори след смъртта й, като го съветва по ежедневни въпроси.
Икономически независим, създавайки нови приятели и завинаги трогнат от връзката си с Мод, Ландау прекарва следващите 50 години, развивайки способностите си като член на Лондонския духовен алианс (сега Колеж по психични изследвания) и Обществото за психични изследвания.
Ландау е имал много загадъчни преживявания през целия си живот, които са разказани в различни томове, написани от и за по-широката общност от хора, интересуващи се от психични явления. Например ръката на момиче е смачкана от поставка за презерватив, но Ландау, излекува кървавите й, изкривени пръсти, като ги държи. Явно момичето е толкова благодарно, че кръщава сина си на него.
Той публикува много статии за радиестезия, но никога не губи способността си за ежедневни технически решения, вършейки странни задачи около Колежа по психични изследвания, като поправяне на телевизори и водопроводи.
Но именно чрез участието си в лондонски психически и спиритически общности в по-късния си живот, Ландау в крайна сметка намира щастието, срещайки третата си съпруга Айлин през 1955 г. Той се мести на остров Ман през 1967 г.
Лусиан Ландау, психически изследовател, медиум, радиестезист и оригиналния технолог на Durex, умира през 2001 г., доволен, че делото на живота му е завършено.
Автоматизираните машини на Ландау са били в употреба до затварянето на производствения завод в Chingford през лятото на 1994 г.
Днес името на Ландау е възстановено в официалната история на Durex.
Източник: The Conversation
