Години наред най-мащабните центрове за данни в Европа се концентрираха около няколко основни технологични и икономически центъра – Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин. Близостта до бизнеса, потребителите и телекомуникационната инфраструктура превърна тези градове в естествен дом за огромна част от европейската дигитална инфраструктура.
Бързото развитие на изкуствения интелект обаче започва да променя тази логика и за това има конкретна причина. Новото поколение AI центрове за данни изисква толкова големи количества електроенергия, земя и инфраструктура, че разработчиците все по-често търсят локации далеч от традиционните технологични центрове.
Новата инвестиционна карта на Европа се чертае не само спрямо това къде са потребителите, а къде има достатъчно електроенергия и колко бързо един огромен център може да бъде свързан към мрежата.
Промяната вече придобива конкретни цифри. Според данни на JLL hyperscale центровете за данни, планирани за периода 2026–2028 г., ще се намират средно на 175 км от големите градски хъбове, докато при проектите, реализирани между 2022 и 2025 г., разстоянието е било едва 46 км.
Расте и делът на проектите, които се изграждат върху нови терени – от 8% при реализираните през последните три години до 39% от бъдещите проекти.
AI следва електроенергия
Причината за тази промяна се крие в мащаба на AI инфраструктурата. Изкуственият интелект има нужда от електроенергия… много електроенергия.
Обучението и работата на големите модели изискват огромна изчислителна мощност, а тя означава хиляди специализирани процесори, системи за охлаждане и непрекъснато електрозахранване.
Според Международната агенция по енергетика през следващите години се очаква световното потребление на електроенергия от центровете за данни почти да се удвои – от 485 TWh през 2025 г. до около 950 TWh през 2030 г. Потреблението на центровете, ориентирани към AI, се очаква да нарасне приблизително три пъти за същия период. И Европа няма как да остане встрани от тази тенденция. До края на десетилетието електропотреблението на центровете за данни на континента се очаква да се увеличи с повече от 45 TWh, или около 70% спрямо 2024 г.
Тук индустрията се сблъсква с един ключов проблем. Изграждането на нов център за данни може да се осъществи в рамките на две-три години. Една нова енергийна инфраструктура отнема значително повече време. Така достъпът до електроенергия постепенно се превръща от технически въпрос в един от основните фактори при избора къде да бъдат инвестирани милиарди.
Големите европейски хъбове започват да достигат ограниченията си
Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин, известни в индустрията като FLAP-D, продължават да бъдат ядрото на европейския пазар. Общият им действащ капацитет вече достига 3,8 GW – повече от два пъти спрямо 2019 г. Търсенето обаче изпреварва предлагането, а свободният капацитет в петте пазара е едва 6,4%. Във Франкфурт пада до 3,1%.
Инвеститорите са изправени пред все по-сериозни предизвикателства – недостиг на електроенергия, ограничени терени, регулаторни процедури и все по-високи разходи.
Така на инвестиционната карта на Европа се появяват нови потенциални точки и разликата в цените е показателна. Според JLL терен с осигурена електрическа мощност в основните европейски пазари струва средно около 2,36 млн. евро на мегават IT натоварване. Във вторични пазари като Варшава, Милано и Копенхаген цената пада до около 978 000 евро, а в по-малки пазари – до средно 512 000 евро. В някои райони около Бордо тя може да достигне едва 200 000 евро. Икономическа разлика, която трудно може да бъде пренебрегната.
Новата карта може да създаде нови победители
Преместването извън традиционните центрове не означава, че Франкфурт, Лондон или Париж ще загубят значението си. Настоящите ограничения в тях обаче насочват все повече инвестиции към нови локации, където има свободен енергиен капацитет, подходящи терени и по-ниски разходи.
И това не е някакъв бъдещ процес – той вече се случва. От девет планирани в Европа центъра за данни с капацитет над един гигават само един се намира в близост до голям град – Париж. Всички останали са разположени на различни точки от картата – от райони в Испания до Северна Швеция.
Това развитие отваря много нови възможности пред региони, които досега нямаше как да се конкурират с големите технологични центрове.
За един регион вече не е необходимо да разполага с огромна концентрация на технологични компании, за да привлече инвеститорите към себе си. Все по-важни стават енергийният капацитет, конкурентните цени, оптичната свързаност, водата и охлаждането, възможността за бързо присъединяване към мрежата и предвидимата инвестиционна среда.
Така на сцената се появяват Централна и Източна Европа. Варшава вече е сред вторичните пазари, към които се насочва индустрията, а разликата в цената на инфраструктурно обезпечените терени спрямо традиционните европейски центрове е значителна.
Къде е България?
Има ли шанс България да се възползва от новите възможности, които се появяват? Страната ни няма мащаба на Франкфурт, Лондон или Париж и в момента не може да бъде определена като голям европейски център за data centers.
Пазарът обаче вече има нови правила и те означават, че мащабът на местния технологичен сектор не е единственото условие за привличането на подобни инвестиции.
През 2025 г. България беше избрана за домакин на една от европейските AI Factories – BRAIN++ (Bulgarian Robotics & AI Nexus). Проектът се координира от София Тех Парк с подкрепата на INSAIT и има за цел да утвърди България като регионален център за AI иновации.
В основата му ще бъде новият Discoverer++ – суперкомпютър, оптимизиран за работа с AI, който трябва да бъде инсталиран в центъра за данни на София Тех Парк. В момента EuroHPC провежда процедурата за придобиването му, като инсталирането е планирано до края на 2026 г.
BRAIN++ трябва да предостави на компании, стартъпи, изследователи и публични организации достъп до високопроизводителни изчислителни ресурси, GPU инфраструктура, данни и експертна подкрепа за разработване, обучение и внедряване на AI решения. Сред направленията са роботика, производство, земеделие, здравеопазване, наблюдение на Земята и големи езикови модели на български език.
Бюджетът на проекта е близо 20 млн. евро, според данните на Европейската комисия, и изпълнението му е предвидено до края на ноември 2028 г.
Мащабът на европейските амбиции е значително по-голям. На 30 юли 2026 г. ЕС откри процедура за създаването на до седем AI Gigafactories – огромни инфраструктурни комплекси за разработване и обучение на следващото поколение AI модели. Инициативата ще бъде подкрепена с до 10 млрд. евро европейско и национално публично финансиране, което се очаква да мобилизира поне още 20 млрд. евро частни инвестиции.
Всяка AI Gigafactory трябва да разполага с над 100 000 усъвършенствани AI процесора, комбинирани със софтуер, cloud технологии, високоскоростна свързаност и енергийно ефективни центрове за данни. Изискванията изрично включват и достатъчен енергиен капацитет, както и ефективно използване на енергията и водата.
BRAIN++ поставя страната ни на европейската AI карта, но следващото ниво изисква много повече от технологична експертиза. За привличането на големи инфраструктурни инвестиции все по-важни ще бъдат наличието на достатъчно електроенергия, възможността за бързо присъединяване към мрежата, подходящите терени, високоскоростната свързаност и способността големи проекти да бъдат реализирани в кратки срокове.
Дълго време центровете за данни следваха големите градове. Гладът на AI за електроенергия променя това, чертаейки нова не само дигитална, но и инвестиционна карта на Европа. Кои ще са новите ключови точки на нея? Следете електричеството!
Източници: JLL; International Energy Agency (IEA); Reuters; EuroHPC Joint Undertaking; European Commission; CORDIS
