Миналата седмица археолозите в България откриват истинско съкровище от античността при разкопки на Хераклея Синтика.
Статуята на бог Хермес е неочаквано откритие. Водещият археолог д-р Людмил Вагалински заявява, че главата на статуята е запазена и „е в „много добро състояние“, според NYPost.
Екипът изказва предположението, че статуята е попаднала в канализация и е била затрупана с пръст във връзка с това, че Римската империя вече се е превърнала в християнска държава.
Това е най-добре запазената статуя от античността намерена в България
Разкопките се провеждат от 2007 г. под ръководството на Людмил Вагалински в Националния археологически институт в София.
Досега екипът е открил тунели, арки и дори студио, което произвежда маски за театър. Вътре в римската канализационна система (Cloaca Maxima) обаче, екипът се натъква на изключително добре запазена статуя на мъж, според Greek City Times.
Според NYPost, поради неговите атрибути археолозите смятат, че е римско копие на гръцка скулптура на бог Хермес, пратеникът на боговете, но също и на зимата, пътниците, пастирите, сънищата и атлетите.
Като се има предвид местоположението на статуята, в канализация, което изненадва археолозите, те предполагат, че тя е поставена там или за да се запази, или за да се отхвърли, тъй като градът вече е приел християнството, въпреки че корените му все още са езически.
Древният град Хераклея Синтика
Руините на Хераклея Синтика, някога голям балкански град, са открити през 2002 г., когато случайно е намерен латински надпис, документиращ кореспонденцията между император Галерий и Цезар Максимин II, според Greek City Times.
Древният гръцки град е бил селищен център, според публикувани изследвания на водещи археолози, в долината на река Средна Струма в продължение на почти 800 години. Основан от Филип II Македонски през 356 и 339 г. пр. н. е. в югозападна България, той замества по-старо място, тракийски племенен център, известен като Синтия.
Въпреки че в района са живели различни племенни групи, надписите и монетите са помогнали на археолозите да идентифицират града. „Силният дух на хераклейците им помогнал да преодолеят няколко вражески атаки.“ Но не и фаталното земетресение от 425 г. сл. Хр.
Предишни земетресения забавят развитието му като град, но липсата на кости предполага, че по-малките земетресения са предупредили жителите му да евакуират помещенията. Въпреки това, когато идва земетресението от 425 г., то разрушава инфраструктурата на града, който запада и впоследствие е изоставен около 500 г. сл. Хр., заедно със статуята на Хермес.
Около 380 г. сл. Хр. Римската империя приема християнството като официална държавна религия, което може да обясни защо жителите са прибрали гръцката статуя, въпреки че не са я унищожили.
„Всичко езическо е забранено и те се присъединяват към новата идеология“, казва Вагалински пред NYPost. Той добавя, че те все още са се грижили за старите си божества, може би като произведения на изкуството или от уважение.
Откриването на статуята е изключително значимо събитие, както отбелязва д-р Вагалински, тъй като това е най-добре запазената статуя от античността, намирана някога в Хераклея Синтика и вероятно в цяла България.
Източник: InterestingEngineering
