По време на археологически разкопки в пустинна местност северно от Йерусалим преди 40 години е открито семе, за което е установено, че е в непокътнато състояние, но очевидно е преживяло много години.
Днес, въпреки че е паднало от родителя си преди 1000 години, то се е превърнало в зряло дърво, а изследващите го ботаници смятат, че може да става дума за изчезнал вид, който е бил използван за медицински цели в продължение на хиляди години – и дори е бил споменат в Библията.
Нито израелските ботаници, нито д-р Сара Салон, лекарка, основала Изследователския център по природна медицина „Луис Л. Борик“ в Медицинския център на университета „Хадаса“ в Йерусалим, не могат да определят какъв вид е то само по обвивката на семената. Затова те правят това, което природата е предвидила – засаждат го.
Използвайки добре документирана техника, при която са покълнали 2000-годишни плодови костилки от финикова палма, д-р Салон накисва семето в хормони, течен тор и вода, след което го засажда в саксия със стерилни семена.
Въпреки че генетичният му код е бил изложен на стресови фактори на околната среда в продължение на повече от 1000 години, семето покълва само след 5 седмици. Кълнът е защитен от капаче, наречено опекулум.
Когато стръкът пораства, опекулумът се свлича и оставя нещо за екипа, за да датира с радиовъглерод. Така възрастта на почти 10-вековното семе се свежда до периода между 993 и 1202 г.
След 14 години растението се превръща в 10-метрово дърво. Д-р Салон споделя снимки на дървото, кората и листата му с ботаници от цял свят. Един от експертите предполага, че то принадлежи към рода Commiphora, който се среща на Арабския полуостров и в някои части на Африка. Впоследствие генетичен анализ показва, че това е така, но липсва идеално съвпадение.
Д-р Салон и екипът ѝ смятат, че става дума за изчезнал вид, известен от историята като Юдейски балсам, но най-добрият начин да се потвърди това подозрение е ако има някакви ароматни следи, подобни на смолите от дървото смирна, с което е свързано. Такива ароматни съединения обаче не са открити.
Вместо това химическият анализ на листата идентифицира група фитохимикали, известни като гугултероли, които са наблюдавани в сроден вид, наречен Commiphora wightii, за който е известно, че притежава определени противоракови свойства в смолата си.
Лечебният балсам, чийто произход не е известен, се споменава в множество исторически текстове, включително в Библията, като „цори“, и вместо ароматния юдейски балсам, д-р Салон и нейният екип смятат, че са открили именно този цори.
Те трябва да изчакат дървото, което сега е на 14 години, да даде цвят или плод, за да разберат със сигурност дали е изчезнал вид и ако е така, как може да го запазят живо.
Д-р Луиз Колвил, старши научен ръководител в областта на биологията на семената и стреса в Кралската ботаническа градина в Кю, Лондон, която не е участвала в изследването, заявява пред CNN, че е голямо постижение да се отгледа толкова старо семе и евентуално да се стигне до възкресяването на този библейски вид.
„Изненадващото в тази история е, че става дума за едно-единствено семенце и че да имаш един-единствен шанс и то да покълне е изключителен късмет“, казва тя.
„Работата в банка за семена и осъзнаването на потенциала за тяхната изключителна дълготрайност ни вдъхва надежда, че чрез банкирането и съхраняването им, поне част от тези семена ще оцелеят за изключително дълъг период от време.“
Източник: GoodNewsNetwork
