Добрата почивка традиционно приключва с куфар, пълен със сувенири, стотици снимки, незабравими спомени и обещанието „някой ден ще се върна отново“. При някои хора обаче пътешествието оставя много по-дълбока следа. Те се връщат у дома не само с нови спомени, а и с нов акцент, различен начин на обличане, необичайни жестове или думи, които започват неусетно или умишлено да използват в ежедневието си.
Случвало ли ви се е да срещнете човек, който след няколко дни в Италия започва да ръкомаха усилено с ръце или след уикенд в Париж произнася френските думи с безупречен акцент? Едва ли има човек, който не се е сблъсквал и с добре познатия „феномен на английския акцент“, който някои хора придобиват дори след уикенд в Лондон.
„Ефектът на пътешественика“ не е официален психологически термин, но специалистите обясняват това явление чрез различни психологически, социологически и антропологични концепции. Според тях зад подобно поведение стоят механизми като социалното подражание, културната адаптация и желанието да запазим емоционалната връзка с преживяното по време на пътуването.
Защо пътуването ни променя
Попадайки в нова култура, мозъкът ни започва непрекъснато да наблюдава и да се адаптира към заобикалящата го среда. Несъзнателно започваме да копираме начина, по който хората говорят, общуват и жестикулират.
Това явление е добре познато в психологията. Редица изследвания показват, че хората неусетно започват да имитират речта, интонацията и поведението на околните като начин за по-лесно социално взаимодействие и изграждане на чувство за принадлежност.
Затова не е изненадващо, че след няколко седмици в чужбина някои хора започват леко да променят начина си на говорене или да възприемат нови навици.
Не искаме да „пуснем“ усещането
Според клиничния психолог д-р Шарлот Ръсел една от най-честите причини да пренасяме частица от друга култура в ежедневието си е желанието да запазим за по-дълго емоцията от преживяното.
Когато дадено място ни е впечатлило силно и ни е накарало да се почувстваме щастливи, малките навици се превръщат в своеобразна връзка с него. Това може да бъде сутрешното еспресо по италиански, следобедната сиеста в Испания или определен поздрав, който ни напомня за хората, с които сме се запознали.
Не става дума за преструвка, а за начин да задържим усещането, че част от това пътуване все още е с нас.
Защо започваме да говорим с чужд акцент?
За много хора една от най-натрапчивите, а понякога и дразнещи промени след пътуване е акцентът.
Според специалистите това не е толкова необичайно, защото човешкият мозък е изключително чувствителен към звуците на речта. Когато прекарваме достатъчно време сред хора с различен акцент, започваме несъзнателно да възпроизвеждаме част от тяхната интонация, ритъм или произношение.
При някои това изчезва веднага след завръщането у дома. При други може да се запази за седмици или дори месеци.
Именно затова не са рядкост хора, които след кратък престой в Лондон започват да звучат така, сякаш са израснали в кралския двор, или след ваканция в Южна Франция произнасят френските думи с необичайна увереност.
Възхищението води до подражание
Антрополозите обясняват явлението и с понятието „престижно подражание“. Несъзнателно сме склонни да възприемаме поведението на хора и общества, които свързваме с определени качества – елегантност, култура, спокойствие, традиции или висок стандарт на живот.
Така например Италия често се асоциира със стил и удоволствие от живота, Франция – с изисканост, Япония – с уважение и дисциплина, Англия – с аристократичност, а Гърция – с непринуденост и гостоприемство.
Понякога възприемането на малки елементи от тези култури е естествен израз на възхищение към тях.
Кога промяната е искрена и кога – демонстрация?
Психолозите разграничават две основни мотивации.
Първата е напълно естествена – човек наистина е преживял силна връзка с дадено място и несъзнателно иска да запази частица от тази емоция в ежедневието си.
Втората е по-социална. Новият начин на говорене, обличане или поведение понякога се превръща в начин да покажем, че сме били „там“, че сме по-космополитни или че принадлежим към определен начин на живот.
В ерата на социалните мрежи тази граница става все по-трудна за различаване. Не е случайно, че освен снимките от екзотични дестинации все по-често виждаме и хора, които след пътуването започват да възприемат местната кухня, език или ежедневни ритуали като част от своята идентичност.
Променят ли пътуванията личността ни
Простият отговор е „да“, но при всеки човек по различен начин.
„Пътуването, за всеки истински откривател, не означава да намираш нови места, а да виждаш с нови очи“, казва Марсел Пруст, и макар промяната в голяма степен да зависи от типа човек, всяко място, което посещаваме, ни въздейства по-определен начин.
Срещата с различни култури, ценности и модели на живот ни кара да поставим под въпрос собствените си убеждения. Някои хора се връщат по-толерантни, други – по-отворени към непознатото, а трети просто започват да ценят повече малките неща в ежедневието си.
Тези промени невинаги се забелязват веднага, но именно те често се оказват най-ценният „сувенир“ от всяко пътуване. Пътешествията крият огромна сила – те не променят мястото, от което идваме, а човека, който се връща обратно.
Източник: BBC
