Изследователски екип от Южноавстралийския институт за здравни и медицински изследвания (South Australian Health and Medical Research Institute – SAHMRI) е идентифицирал неизвестен досега вид клетки, които биха могли да доведат до революция в областта на възстановяването и регенерацията на тъканите при бозайниците.
Тези новооткрити клетки, наречени прогенитори на EndoMac, имат забележителната способност да се диференцират в два различни типа: ендотелни клетки, които създават кръвоносните съдове, и макрофаги – имунни клетки, които играят решаваща роля във възстановяването и защитата на тъканите.
„Тези клетки имат важна задача – да подпомагат растежа на кръвоносните съдове, когато организмът го изисква“, казва д-р Санури Лиянж, член на изследователския екип. „Те се активират при нараняване или слаб приток на кръв и тогава бързо се разпространяват, за да подпомогнат заздравяването.“
Доказателство за една вековна теория
В продължение на повече от век учените подозират съществуването на клетки с функции, подобни на тези на новооткритите прогенитори на EndoMac, но те никога не са били идентифицирани – досега.
Те са открити във външния слой на аортата на възрастни мишки и потенциално биха могли да революционизират лечението на състояния като диабет, при които естествените оздравителни процеси на организма са нарушени.
Забележително е, че при прогениторите на EndoMac липсват типичните „собствени“ маркери, което ги прави обещаващи кандидати за трансплантация на стволови клетки, тъй като е по-малко вероятно да предизвикат имунен отговор.
Д-р Лиянж и нейният екип успешно изолират тези клетки от мишки, култивират ги и наблюдават как образуват колонии. Тестовете при диабетни модели мишки показват драматично подобрение на заздравяването на рани, особено в случаите, когато заздравяването обикновено е нарушено.
Разбиране на макрофагите
За да се разбере значението на прогениторите на ЕндоМак, е важно първо да се разгледат макрофагите. Макрофагите са едни от най-ранните имунни клетки, които се образуват по време на ембрионалното развитие, и са от решаващо значение за възстановяването и защитата на тъканите.
При възрастните повечето тъкани запазват макрофагите, създадени по време на ранното развитие, като тези популации от време на време се обновяват, за да поддържат имунната защита.
Преди един век учените изказват хипотезата, че циркулиращите в кръвта стволови клетки могат да генерират нови макрофаги през цялата зряла възраст. Дълго време изследователите вярват, че тези клетки, които са идентифицирани в ембриони на мишки, продължават да съществуват и в зряла възраст, като произхождат от костния мозък.
Последните проучвания обаче показват, че стволовите клетки, произхождащи от костния мозък, са ограничени до няколко тъкани, като червата, кожата и сърцето.
Сега изследователите предлагат макрофагите при възрастните да произхождат от неоткрити досега стволови клетки, създадени в началото на живота. Тази идея все още се обсъжда, но новите открития от Австралия подкрепят тази нова теория.
Проучването предполага, че ембрионалните клетки-предшественици, отговорни за производството на макрофаги, се посяват в аортата на сърцето по време на ранното развитие и при съзряването на мишките тези клетки-предшественици въвеждат нови макрофаги в различни тъкани.
Допълнителни изследвания
Сега изследователският екип разширява проучванията си, за да изследва прогениторните клетки на EndoMac в кожа и мускулна тъкан, като резултатите се очакват през следващите 12 месеца.
Освен това те изследват присъствието на тези клетки в човешка тъкан и първите индикации са обещаващи, което може да проправи пътя към пробив в областта на възстановяването на човешките тъкани и регенеративната медицина.
„Радваме се, че ще продължим да изследваме потенциала на тези клетки. Все още е рано, но последиците могат да бъдат огромни“, казва д-р Лиянж.
„Това представлява значителен напредък в разбирането ни за регенерацията на кръвоносните съдове и е обещаващо за създаването на по-ефективни лечения, които подпомагат способността на организма да се лекува и да поддържа функциите си във времето.“
Изследването е публикувано в списание Nature Communications.
Източник: InterestingEngineering
