Високите температури чупят рекорди в цяла Европа, докато континентът се бори със смъртоносна гореща вълна.
Във вторник и сряда Франция преживя най-горещите дни в историята си, като в западните региони температурите достигнаха между 39°C и 43°C. Сряда се превърна в най-топлия юнски ден в историята на Обединеното кралство, след като живакът се покачи до 36,1°C. По предварителни данни Испания, Германия, Австрия, Нидерландия и Швейцария също са регистрирали рекордни температури за юни на отделни места. А горещата вълна все още не е приключила.
За съжаление екстремните температури вече водят и до човешки жертви, включително десетки случаи на удавяния във Франция през последната седмица, докато хората са се опитвали да се разхладят в жегата.
Но тази историческа гореща вълна не е изолиран феномен. Тя идва само дни след като глобалната температура на морската повърхност отново достигна рекордни стойности. Междувременно австралийската метеорологична служба обяви, че явлението Ел Ниньо вече е активно, което увеличава вероятността за по-гореща и по-суха година в Австралия, Азия и Южния Пасифик. От април насам Индия и Пакистан също се борят с продължителна и в крайна сметка смъртоносна гореща вълна.
И така — какво стои зад тази поредна екстремна гореща вълна и защо е толкова интензивна?
Необичайна гореща вълна
За гореща вълна се говори, когато средната температура е необичайно висока в продължение на три или повече последователни дни. Това се сравнява с минали метеорологични данни, взети от същото място.
Но учените са притеснени от настоящата гореща вълна в Европа по две основни причини.
Начало
В Европа най-горещият период от годината обикновено е от средата до края на юли — около месец след лятното слънцестоене. Последните изследвания обаче показват, че периоди на интензивен топлинен стрес вече започват още през юни. От 1950 г. насам само една друга голяма гореща вълна е настъпвала по-рано от настоящата, която се развива седмици преди пика на европейското лято.
Наличните данни ясно показват, че изменението на климата прави горещите вълни по-чести и по-интензивни. Едно проучване, изследващо горещата вълна, засегнала югоизточна Англия през юни 2025 г., установява, че без ефекта от човешките емисии парникови газове подобно събитие би се случвало приблизително веднъж на 50 години.
Но когато учените отчетат повишението на глобалната температура с 1,3°C, причинено от човешката дейност, вероятността подобна гореща вълна да се случи нараства до поне веднъж на всеки пет години.
Тежест
В свят без климатични промени подобна екстремна гореща вълна би била рядко явление, ако изобщо се случва толкова рано през годината. Освен това тя не би достигала толкова високи температурни рекорди в толкова широк мащаб.
Във вторник и сряда Франция регистрира най-горещите си дни от началото на метеорологичните наблюдения през 1947 г., със средна национална температура от 29,9°C. Само във вторник 147 френски града отчетоха рекордни стойности за юни, като 41 метеорологични станции измериха температури над 43°C.
Франция преживя и най-топлата си нощ между вторник и сряда, със средна национална температура от 21,6°C. Нощната жега беше толкова интензивна, че затопли част от речните води до нива, при които те не можеха безопасно да се използват за охлаждане на атомни електроцентрали.
През същата седмица Испания постави множество дневни и нощни рекорди, като на места бяха регистрирани три поредни нощи с температури над 30°C, а в отделни райони стойностите надхвърлиха 45°C.
В Западна Европа се очаква горещата вълна да достигне пика си в средата на тази седмица, преди да се премести на изток, като прогнозите сочат, че Полша и Германия ще понесат най-големия удар през уикенда.
Каква е причината?
В локален мащаб топлинните вълни възникват, когато система с високо налягане се установи над даден регион. Тези системи действат като „капаци“, които улавят топлината и я изтласкват по-близо до повърхността. Те също така разпръскват облаците, за да позволят на повече слънчева светлина да проникне.
В по-широк мащаб, изменението на климата, причинено от изгарянето на петрол, въглища и природен газ, променя как и кога се формират топлинните вълни. Допълнителната топлина, задържана в атмосферата, променя мащабните метеорологични модели и позволява образуването на по-бавно движещи се области с високо налягане, което увеличава риска от продължителни горещи вълни.
Проучванията показват, че през петте десетилетия между 1950 и 1999 г. Европа е преживяла пет интензивни горещи вълни. Между 2000 и 2021 г. е имало 18 такива горещи вълни. Ако към тях се добавят екстремните горещи вълни през 2022, 2023 и 2025 г., общият им брой надхвърля 20 само за последните 25 години.
Как означава това за хората?
Според Европейската оценка на климатичния риск горещите вълни вече представляват критичен риск за здравето на хората в Южна Европа. А през следващите години общностите в Южна и Западна Централна Европа ще бъдат най-изложени на риск от заболявания и смърт, свързани с жегата.
За разлика от типичните сухи горещини, комбинацията от високи температури и влажност натоварва организма значително повече и увеличава риска от топлинен удар.
Децата и възрастните хора са най-застрашени от заболявания, свързани с топлината. Телата им са по-малко способни да се охлаждат чрез изпотяване, за да регулират вътрешната си температура. За тези групи от населението екстремната топлина, съчетана с влажност, може да бъде животозастрашаваща.
С повишаването на глобалните температури подобни екстремни горещи вълни се очаква да стават все по-чести и по-продължителни. Това означава, че адаптацията към жегата вече не е въпрос само на комфорт, а и на обществено здраве и безопасност.
Източник: Andrew B. Watkins, Adjunct Professor (Practice) in the School of Earth, Atmosphere and Environment, Monash University/The Conversation
