През септември инфлацията в Европейския съюз и еврозоната отбелязва леко покачване, след месеци на постепенно забавяне. Последните данни, изнесени от Евростат, показват, че годишната инфлация през септември 2025 г. достига 2,2%, което е покачване с 0,2 пр.п. спрямо август, когато е била 2%. Година по-рано инфлацията в еврозоната е била 1,7 %.
Годишната инфлация в Европейския съюз достига 2,6 % през септември 2025 г., което е повишение спрямо 2,4 % през август. Година по-рано инфлацията е била 2,1 %.
Данните за септември показват, че инфлацията в еврозоната продължава да се движи малко над целта, заложена от Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%, но далеч под тревожните нива от 2022-2023 година. Тенденцията към покачване обаче сигнализира за продължаващ ценови натиск в отделните сектори.
Инфлацията по държави-членки
Най-ниските годишни равнища са регистрирани в Кипър (0,0 %), Франция (1,1 %), Италия и Гърция (и двете 1,8 %). В другия на скалата са държавите, регистрирали най-високите годишни равнища – Румъния (8,6 %), Естония (5,3 %), Хърватия и Словакия (и двете 4,6 %).
В България инфлацията продължава да се повишава и през септември 2025 г., достигайки 4,1% на годишна база – спрямо 1,5% през същия месец на 2024 г. Това представлява почти тройно ускорение в рамките на една година. Докато средната инфлация в еврозоната остава на ниво от 2,2%, България се нарежда сред страните с по-високи темпове на поскъпване в Европейския съюз.
И въпреки че месечният темп на инфлация отбелязва лек спад от –0,6%, у нас общата тенденция остава възходяща, подхранвана основно от по-високите цени на храните и услугите.
Сериозните разлики между отделните държави-членки на съюза показват икономическото неравенство в рамките на ЕС и различния ефект от местните фактори – от цените на енергията до пазара на труда.
Инфлационни фактори
Спрямо август 2025 година, инфлацията се понижава е 8 страни членки, остава стабилна в 4 и се повишава в 15. Основният фактор за поскъпването са услугите, които допринасят с +1,49 пр.п. Веднага след тях се нареждат храните, алкохола и тютюна с +0,58 пр.п., както и неенергийните промишлени стоки с +0,20 пр.п.
Единствено енергията е имала лек отрицателен принос от –0,03 п.п., което отразява известна стабилизация в този сектор след колебанията от предходните години.
Въпреки умереното покачване, инфлацията в еврозоната остава под контрол и близо до целевите нива на ЕЦБ. Все пак, неравномерните тенденции между отделните страни и растящите цени на услугите подсказват, че натискът върху потребителите и бизнеса може да продължи и през следващите месеци.
