Силициевото устройство, което може да промени кожна тъкан в кръвоносни съдове и нервни клетки, е напреднало от прототип към стандартизирано производство, което означава, че вече може да бъде направено по последователен и възпроизводим начин.
Както се съобщава в Nature Protocols, тази работа, разработена от изследователи от Медицинския факултет на университета в Индиана, отвежда устройството една крачка по-близо до потенциалната употреба като лечение за хора с различни здравословни проблеми.
Технологията, наречена тъканна нанотрансфекция, е неинвазивно устройство с наночип, което може да препрограмира тъканната функция чрез прилагане на безвредна електрическа искра за доставяне на специфични гени за част от секундата.
При лабораторни изследвания устройството успешно преобразува кожна тъкан в кръвоносни съдове, за да възстанови тежко наранен крак.
В момента технологията се използва за препрограмиране на тъкани за различни видове терапии, като например възстановяване на мозъчни увреждания, причинени от инсулт или предотвратяване и обръщане на увреждане на нервите, причинено от диабет.
„Този доклад за това как точно да се произвеждат тези чипове за нанотрансфекция на тъкани ще даде възможност на други изследователи да участват в това ново развитие в регенеративната медицина“, каза Чандан Сен, директор на Центъра за регенеративна медицина и инженерство в Индиана, асоцииран вицепрезидент по изследванията и уважаван професор в Медицинския факултет на IU.
Снимка: Indiana University School of Medicine
Сен също така ръководи научния екип за регенеративна медицина и инженерство на IU Precision Health Initiative и е водещ автор на новата публикация.
„Този малък силициев чип дава възможност за нанотехнологии, които могат да променят функцията на живите части на тялото“, казва още той. „Например, ако кръвоносните съдове на някого са били повредени поради пътнотранспортно произшествие и се нуждае от кръвоснабдяване, ние не можем да разчитаме на съществуващия кръвоносен съд вече, защото той е смачкан, но можем да превърнем кожната тъкан в кръвоносни съдове и да спасим крайника в риск.“
В доклада на Nature Protocols изследователите публикуваха инженерни подробности за това как се произвежда чипът.
Сен кавза, че тази производствена информация ще доведе до по-нататъшно развитие на чипа с надеждата, че някой ден той ще бъде използван клинично на много места по света.
„Става дума за проектиране и производство на чипа“, казва той. „Процесът на наноизработка на чипа обикновено отнема пет до шест дни и с помощта на този доклад може да бъде постигнат от всеки, който има опит в областта.“
Сен казва, че ще потърси одобрение от FDA за чипа до една година. След получаване на одобрение от FDA, устройството може да се използва за клинични изследвания при хора, включително пациенти в болници, здравни центрове и спешни отделения, както и в други спешни ситуации от лицата за първа помощ или военни.
Това изследване е финансирано от Националния институт по здравеопазване.
Източник: SciTechDaily
