Общоизвестен факт е, че ако искаме да намалим теглото си, трябва да намалим приема на калории и да увеличим физическата си активност. Поставяйки тялото в калориен дефицит, ние „изгаряме“ повече калории, отколкото приемаме и така отслабваме.
Но питали ли сте се някога къде отиват изгубените килограми? Ако се колебаете в отговора, не се притеснявайте, не сте сами. Проучване сред лекари, диетолози и персонални треньори установява широко разпространени погрешни представи за това къде всъщност отива изгубената телесна мазнина.
И въпреки че най-важното е, че вече не са на кантара и на талията ви, ако все пак се чудите, науката предлага известно обяснение.
Когато отслабваме, ние губим предимно телесни мазнини. Тези мазнини са взети от храните, които ядем, и са складирани от тялото. Всяка мазнина, която приемаме с храната, се разгражда от храносмилателната система основно до мастни киселини и други по-малки компоненти, които организмът може да усвои и използва.
Тези мастни киселини се транспортират в тялото, за да поддържат нормалните му функции, включително поддържане на клетъчната структура, регулиране на хормоните и защита на органите ни. Те действат и като жизненоважен енергиен запас.
Тялото съхранява всички останали мастни киселини под формата на триглицериди. Тези триглицериди след това се съхраняват в нашите мастни клетки (адипоцити) – готови за по-късна употреба, например когато се нуждаем от допълнителна енергия или когато наличната храна е ограничена.
В телата ни има две основни форми на складирани мазнини: подкожна мазнина, която се намира под кожата ни (например по корема и краката ни) и висцерална мазнина, която се намира по-дълбоко в тялото ни (включително около органите ни). По-голямата част от мазнините, които губим, са подкожни, тъй като това е мястото, където се съхраняват по-голямата част от телесните ни мазнини.
Какво всъщност се случва, когато отслабваме
Когато тялото е под метаболитен стрес (например по време на калориен дефицит), то започва да разчита на енергийните си запаси. Мастните клетки, които са съхранили тази енергия, получават сигнали от специфични невротрансмитери и хормони в тялото, за да задействат процес, наречен липолиза.
По време на липолизата триглицеридите, съхранявани в мастните ни клетки, се разграждат обратно до мастни киселини. Тези мастни киселини след това се поемат от митохондриите на клетките ни (техният център за производство на енергия), където се използват за производство на енергия чрез процес, наречен бета-окисление.
Процесът на бета-окисление по същество разгражда мастните киселини на по-малки единици, при което се образува съединение, наречено ацетил-КоА. След това ацетил-КоА участва в поредица от метаболитни реакции, при които се образуват въглероден диоксид и енергия под формата на аденозин трифосфат (АТФ) – изключително важна молекула, която осигурява енергията, необходима за почти всеки процес, протичащ в тялото ни.
В резултат на разграждането и последващото окисление на мастните киселини ние всъщност издишваме по-голямата част от масата на мазнините, които губим по време на отслабване. Останалата част от масата на разградените мазнини се превръща във вода.
Изчисления, публикувани в BMJ, показват, че около 84% от масата на мазнините, които губим, се издишват като въглероден диоксид, а останалите 16% се превръщат във вода, която се отделя чрез урината, потта и други телесни течности.
Това за съжаление не означава, че можем да отслабнем просто като започнем да дишаме по-дълбоко. За да използва запасите от мазнини, организмът трябва да изразходва повече енергия, отколкото получава. Но след като мазнините бъдат разградени, голяма част от масата им напуска тялото по един изненадващо обикновен начин – с всяко следващо издишване.
Източник: Джони Куинлан, Доцент по физиология на упражненията и мускулно здраве, Университет на Бирмингам; Арчи Белфийлд, Докторант, Университет в Бирмингам/The Conversation
