Това може да подобри нашето разбиране за това как пандемиите се разпространяват и развиват.
Черната смърт унищожава повече от 30% от населението на Европа и води до стотици милиони смъртни случаи в световен мащаб в средата на 14-ти век.
Счита се за една от най-смъртоносните пандемии, наблюдавани някога от човечеството. Изненадващо обаче историците все още не са сигурни кога и как е започнала.
Сега екип от международни изследователи заявява, че е открил истинския произход на бубонната чума.
Преди около 140 години археолозите откриват надгробни плочи с надписи на сирийски език, които предполагат, че хората, които са били погребани там, са починали от неидентифицирана чума.
Авторите на скорошното проучване събират и проучват проби от древната човешка ДНК, събрана от две места, където първоначално са открити надписите за чумата (наричана още „мор“).
Според изследователите данните, получени от ДНК пробите, разкриват информация, която най-накрая може да сложи край на многото дебати, които се въртят около произхода на Черната смърт.
Истинското начало на Черната смърт
Черната смърт всъщност е бактериална инфекция, пренасяна от диви гризачи. Болестта все още се диагностицира при хора, но днес може лесно да се лекува с антибиотици.
Изследователите са открили множество щамове (генетичен материал) в миналото, от които се предполага, че Черната смърт може да се е случила между 900-те и 1300-те години. Нито едно от тези открития обаче не може да разкрие точната година, когато инфекцията се е появила за първи път.
Еволюционното събитие, което довежда до много нови клонове на линията Yersinia Pestis (Y. pestis е бактерията, причинила инфекцията с Черната смърт), се нарича Големият взрив на чумното разнообразие. Той води до появата на многото щамове, открити от изследователи в миналото, и е отговорен за объркването, свързано с произхода на Черната смърт.
Подчертавайки смъртоносната и неясна природа на болестта, един от авторите на изследването и професор по история в университета в Стърлинг, Филип Славин казва пред IE: „Черната смърт изглежда е била най-смъртоносната човешка пандемия в известната ни история, убивайки около 50-60% от общото население на Западна Евразия в продължение на около 7 години (1346-53). Произходът й е интригуващ както за съвременните, така и за „модерните“ историци и учени от 14-ти век. Но досега географският и хронологичният произход на Черната смърт се обсъждаше, но беше неизвестен.“
По време на своето проучване изследователите събират ДНК проби от зъбите на човешките останки на седем индивида, починали от чума. Те не извличаха ДНК от никоя друга част на тялото, защото зъбите остават запазени дори след смъртта на човек и съдържат запазени патогени. Анализът на генетичния материал разкрива наличието на чумната бактерия Yersinia pestis при три индивида.
Професор Славин посочва, че геномът на два от тях има достатъчно информация, за да се проследи произхода на чумата.
Резултатите от ДНК анализа разкриват, че Черната смърт се е разпространила за първи път между 1338 и 1339 г. сред членовете на общност, живееща близо до езерото Исик Кул в Централна Азия (днешен Киргизстан).
Водещият автор на изследването и постдокторант в университета в Тюбинген, Мария Спиру, пише: „открихме, че древните щамове от Киргизстан са позиционирани точно във възела на това масивно събитие за диверсификация (Големия взрив). С други думи, открихме източника на Черната смърт и знаем точната му дата – 1338 г.“
Защо тези констатации относно Черната смърт са важни сега?
Изследователите смятат, че за да се разбере феноменът на възникващите епидемични заболявания, е от съществено значение да имаме възможно най-широка еволюционна картина.
Информацията (като данните, събрани от различни щамове) за произхода на минали заболявания като чумата може да ни помогне да разберем как се развиват и предават пандемиите с течение на времето. Освен това, той играе решаваща роля за увеличаване на нашите познания за историята и еволюцията на заболяването.
Изследването е публикувано в списание Nature.
Източник: InterestingEngineering
